Решение № 6836 от 13.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11099/2025
- Вид
- Решение № 6836
- Подписан
- 13.11.2025
- В сила
- 13.11.2025
- Състав
- Десислава Зисова, Кирил Стайков Петров, Валерия Банкова
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 61 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 6836 гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава Зисова
Членове:
Валерия Банкова
Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100511099 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Н. Р. Ж. – длъжник по изп. д. № 20148380402143 на частен съдебен изпълнител М.Б. с рег. № 838, срещу постановление от 12.09.2025 г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че отказът бил незаконосъобразен, тъй като имало период по изпълнителното производство, в който взискателят не бил поискал извършването на конкретни изпълнителни действия повече от две години. Това довело до прекратяване на делото поради перемпция, а извършените след незаконосъобразни. Моли за отмяна на постановлението. перемпцията действия били
Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Жалбата била допустима, но неоснователна. Исканията за прилагане на определен изпълнителен способ били достатъчни за прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Отделно се позовава на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и намира, че изпълнителното делото е било спряно по силата на закона, поради което не бил изтекъл срокът по чл. чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При евентуалност моли да се не възлагат разноски в негова тежест, тъй като не бил ставал повод за завеждане на делото.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на 1 частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20148380402143 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, е образувано по молба от 21.02.2014 г. на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р.Н. Ж., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от 08.02.2012 г. по гр. д. № 17728/2011 г. по описа на СРС. Молбата съдържа възлагане по чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 23.03.2014 г.
С молба с вх. № от 07485 от 01.02.2016 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника.
С молба с вх. № 17415 от 10.03.2017 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника и налагането на запор върху трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника.
С молба с вх. № 25694 от 10.04.2020 г. взискателят е поискал изпълнителни способи – налагането на запор, опис и оценка на движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.
На 20.12.2024 г. е подадена молба от Н. Р. Ж., с която е поискано да бъде прекратено делото поради настъпила перемпция. Представено е удостоверение за наследници на Р.Н. Ж., от което се установява, че същият е починал на 25.04.2015 г., а Н. Р. Ж. е негов наследник по закон.
Взискателят е подал молба с вх. № 32302 от 17.06.2025 г., с която е поискал прилагането на изпълнителни способи.
На основание чл. 429, ал. 2 ГПК в качеството на наследник на Р.Н. Ж. е конституиран Н.
Р. Ж., ЕГН **********. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до Н. Ж., която е получена лично от длъжника на 12.08.2025 г.
С обжалваното постановление от 12.09.2025 г. е отказано прекратяване на производството поради липса на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предвид доводите в молбата, с която е поискано прекратяване на изпълнителното производството, и доводите в частната жалба, то ЧСИ е бил сезиран с искане за прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години. Без значение относно перемпцията е срокът на погасяване по давност на процесните вземания, доколкото подобно преценка не следва да се прави в настоящото производството, а и тя е неотносима към обстоятелствата обуславящи прекратяване на производството по чл. 433, ал.
2
1, т. 8 ГПК.
Според приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права.
Волята на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за съществуването на вземането е на взискателя – кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.
Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство – да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което бездействие продължава в период от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното производство по право.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да зачете/, а перемпцията не го изключва – обратното, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Давността и възможността да настъпи перемпция се прекъсват с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан.
В настоящия случай от материалите по изпълнителното дело е видно, че от взискателя са подадени молби за прилагането на изпълнителни способи, както следва: 21.02.2014 г., 01.02.2016 г., 10.03.2017 г., 10.04.2020 г. и 17.06.2025 г. Действително в случая са налице промеждутъци, в които не е искано прилагането на изпълнителен способ повече от 2 г.
Длъжникът Р.Н. Ж. обаче е починал на 25.04.2015 г. /виж удостоверение за наследници/ и от 3 този момент изпълнителното дело е било спряно по силата на закона, съобразно чл. 432, ал.
1, т. 3 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК до конституирането на Н. Р. Ж. като длъжник и връчването му на покана за доброволно изпълнение. Закономерна последица от спиране на производството по делото, разпоредена от чл. 61 ГПК е, че от същия този момент спира течението на всички процесуални срокове. През посочения период е било обективно невъзможно изпълнението да продължи, поради липсата на правен субект, срещу когото да се изпълнява, като тази невъзможност обхваща всички изпълнителни действия. В рамките на този период е спрял да тече и предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срок. Едва след конституирането му наследникът е станал страна и по отношение на него като длъжник по делото е започнал да тече двугодишният срок по 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Предвид изложеното, двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекъл.
Извън предмета на настоящото производство е въпросът какви са правните последици от проявеното бездействие от страна на взискателя в периода от датата на последното надлежно извършено изпълнително действие до конституирането на жалбоподателя като длъжник в производството с оглед течението на срока на погасителната давност за процесното вземане.
Поради изложено жалбата на длъжника следва да бъде оставена без уважение.
Искането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД за разноски следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. Р. Ж., ЕГН ********** – длъжник по изп. д.
№ 20148380402143 на частен съдебен изпълнител М.Б. с рег. № 838, срещу постановление от 12.09.2025 г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнително производство № 20148380402143, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4