Решение № 792 от 11.10.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. гр. Хасково, 11.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Златимира Ст. Маркова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640102908 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. И. Р. против „БЕЛВЮ 2018“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземания, произтичащи от трудово правоотношение между страните, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег. № 2160/20.10.2025 г. по ч.гр.д. № 3098/2025 г. по описа на РС-Габрово, както следва:

- с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 447,81 евро (875,85 лв.), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. юли 2025 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2025 г. до окончателното изплащане;

- с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 314,69 евро (615,48 лв.), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди между него и ответника да е съществувало трудово правоотношение, продължило от 14.05.2020 г. до 31.07.2025 г., когато да е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 КТ. Ищецът да е работил като сервитьор с трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, своевременно актуализирана. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение да не му е било изплатено трудовото възнаграждение за м. юли 2025 г. в размер на 875,85 лв., както и обезщетение 1 по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2025 г. в размер на 615,48 лв. По негов сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково инспекторите да са установили, че възнаграждението за м. юли 2025 г. е начислено, но не е изплатено, както и че не е изплатено обезщетението по чл.

224, ал. 1 КТ, и на работодателя да са дадени задължителни предписания за изплащането им в срок до 26.09.2025 г. На 19.09.2025 г. ищецът да е изпратил на управителя на ответника по Вайбър номера на банковата си сметка и размера на дължимите суми. Работодателят да не е изпълнил предписанията, за което да му е потърсена административнонаказателна отговорност. Въз основа на подадено заявление в РС-Габрово да е образувано ч.гр.д. № 3098/2025 г. и да е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът да е подал възражение. Иска установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва да дължи претендираните суми. Твърди през м. юли 2025 г. ищецът да е имал реално отработени само 10 дни поради прекратяване на дейността на работодателя, което да се установява от месечния отчет на регистрирания на името на дружеството касов апарат. Ищецът да е бил поканен и реално да е получил начислените трудови възнаграждения, включващи възнаграждение за труд за 10 дни и възнаграждение за ползван платен годишен отпуск, но да е отказал да положи подпис в разплащателната ведомост. Пропорционално на времето, през което е полагал труд през 2025 г., ищецът да е имал право само на 10 работни дни отпуск, изчислен по реда на чл. 155 КТ. Счита, че не следва да се кредитират задължителните предписания на Дирекция „Инспекция по труда“, а начисленията по разплащателната ведомост да не са доказателствено средство с оглед чл. 10 КСО. В хода на производството поддържа, че считано от 01.07.2025 г. всички наети лица са ползвали платен годишен отпуск, разрешен със Заповед № 2/01.07.2025 г., а в устните състезания – че законната лихва върху трудовото възнаграждение не следва да се присъжда от датата на заявлението, тъй като ищецът по своя вина не е получил начисленото му възнаграждение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са обяснения на ищеца по реда на чл. 176 ГПК, изслушано е заключение на вещо лице.

Съдът, като съобрази исканията, доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

От заповедното производство по ч.гр.д. № 3098/2025 г. по описа на РС-Габрово се установява, че по заявление на ищеца съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег. № 2160/20.10.2025 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 875,85 лв.

(447,81 евро) – неплатено трудово възнаграждение за м. юли 2025 г., и сумата 2 от 615,48 лв. (314,69 евро)– обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху всяка от тях от 20.10.2025 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 400 лв. Заповедта е връчена на длъжника на 12.11.2025 г. и в срок е подадено възражение по чл. 414 ГПК. С Разпореждане № 4203/18.11.2025 г., съобщено на заявителя на 20.11.2025 г., съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Исковата молба е подадена на 08.12.2025 г., т.е. в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което предявените искове са допустими.

Предмет на делото е установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

От приетите трудов договор № 11/14.05.2020 г., допълнителни споразумения към него и трудова книжка се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „сервитьор“ на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение, последно в размер на 1077 лв., платимо до 30-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и право на платен годишен отпуск от 20 работни дни. С Предизвестие № 1/01.07.2025 г., връчено на ищеца на същата дата, работодателят го е уведомил, че поради закриване на предприятието ще прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Със Заповед № 1/31.07.2025 г. трудовото правоотношение е прекратено на това основание, считано от 01.08.2025 г.

Установява се от писмените доказателства, че на 01.07.2025 г. ищецът е подал до работодателя заявление, с което е поискал да му бъде изплатен платеният годишен отпуск за 2025 г., считано от 01.07.2025 г. Искане от ищеца за ползване на отпуск по делото не е представено. Останалите двама служители на ответника са поискали да ползват платения си годишен отпуск за 2025 г. – Виолета Иванова със заявление от 01.07.2025 г., без да посочи период, а А. С. с искане от 30.06.2025 г., считано от 01.07.2025 г., без да посочи краен срок. В изготвения от ответника списък от 01.07.2025 г. на служителите, ползващи платен годишен отпуск „по предложение на управителя, поради прекъсване на работа от всички служители“, са вписани и тримата, но са се подписали само В. И. и А. С., не и ищецът.

Със Заповед № 2/01.07.2025 г. „относно разрешение за ползване на платен годишен отпуск“, подпечатана с печата на ответника, без да е посочено името на издателя, е отразено, че „считано от 01.07.2025 г. няма основание за плащане на годишния платен отпуск за 2025 г.“, и че поради това, че всички останали служители желаят да ползват едновременно, в едни и същи дни на месец юли платения си годишен отпуск, се разрешава и на ищеца „в същите тези неприсъствени дни да се възползва от платения си отпуск“. Период на отпуска в заповедта не е посочен. Заповедта не носи подпис на ищеца и по делото няма данни да му е била връчена.

От месечния отчет на фискалното устройство на ответника за м. юли 2025 г. се установява, че в обекта е отчитан оборот в 10 дни – на 02, 04, 05, 06, 07, 12, 17, 18, 19 и 20 юли 2025 г. Според разчетно-платежната ведомост за 3 същия месец на всеки от тримата служители са начислени по 11 отработени дни и по 12 дни платен годишен отпуск, като на ищеца е начислено брутно възнаграждение от 1128,70 лв. и сума за получаване от 875,85 лв. Графата за подпис на получателя срещу името на ищеца е празна, докато останалите двама служители са се подписали, а с бележки от 20.08.2025 г. са удостоверили, че са получили последното си трудово възнаграждение.

По сигнал на ищеца Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково е извършила проверки, обективирани в Протокол № ПР2535212/11.09.2025 г. и Протокол № ПР2540096/09.10.2025 г. При тях не са открити писмени доказателства за изплащане на възнаграждението на ищеца за м. юли 2025 г., нито за ползван от него платен годишен отпуск за 2025 г. или изплатено обезщетение за неизползван отпуск, поради което на ответника са дадени задължителни предписания в срок до 26.09.2025 г. да изплати начисленото възнаграждение и да начисли и изплати обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.

Предписанията не са изпълнени, за което на ответника са наложени имуществени санкции с Наказателно постановление № 26-2500250/10.11.2025 г. и Наказателно постановление № 26-2500251/10.11.2025 г., за които е обявено за безспорно, че са влезли в сила.

В уведомление от 09.10.2025 г. до Инспекцията управителят на ответника е посочил, че на 20.08.2025 г. на ищеца е предложена заплатата от 875,85 лв., включваща и ползвания отпуск, която той отказал да вземе, и че на 02.09.2025 г. отново е бил поканен да получи парите, но отказал. От разпечатката на кореспонденция по Вайбър се установява, че на 02.09.2025 г. управителят на ответника е написал на ищеца: „Д., ще взимаш ли парите или почвам да ги харча?“, а на 19.09.2025 г. ищецът е изпратил на управителя съобщение, в което е посочил сумите от 875,85 лв. – заплата за м. юли 2025 г., и 666,77 лв. – обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224 КТ, както и банковата си сметка.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, с изключение на извода за ползването на платения годишен отпуск, се установява, че за м. юли 2025 г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1128,70 лв., от които 539,81 лв. за 11 отработени дни (основно възнаграждение 515,09 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 24,72 лв.) и 588,89 лв. за 12 работни дни, отразени като ползван платен годишен отпуск. След удържане на лични осигурителни вноски в размер на 155,54 лв. и данък върху доходите на физическите лица в размер на 97,32 лв. нетното възнаграждение възлиза на 875,85 лв., равностойни на 447,81 евро. В Декларация образец № 1 ответникът е декларирал за ищеца 23 дни в осигуряване и осигурителен доход от 1128,70 лв., без да разграничи отработените дни от дните отпуск. Вещото лице констатира несъответствие между декларацията и ведомостта и едва след съпоставка с ведомостта приема, че 23-те дни съответстват на 11 отработени дни и 12 дни отпуск. Плащане на начисленото възнаграждение не е извършено – не са установени платежни нареждания, банкови извлечения, разходни 4 касови ордери, разписки или друг документ с подпис на ищеца за получаване на сумата. Полагаемият се на ищеца платен годишен отпуск за 2025 г. е 12 работни дни. Вещото лице приема, че тези дни са ползвани през м. юли 2025 г., като се позовава на Заповед № 2/01.07.2025 г., на заявлението на ищеца за изплащане на отпуска и на данните от ведомостта и Декларация образец № 1, и заключава, че към прекратяването на трудовото правоотношение няма неизползван отпуск и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ не се дължи. Размер на обезщетението вещото лице не е изчислило.

При изслушването си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че заключението е изготвено въз основа на представената му счетоводна документация, а не на фактическата обстановка, сочена от страните.

Потвърждава, че по ведомостта са начислени 11, а не 10 отработени дни, както твърди ответникът, и че при 23 отработени дни възнаграждението на ищеца би било същото – 1128,70 лв. Посочва, че не може да определи кои са дните, през които ищецът е ползвал отпуск, тъй като е стъпило единствено на ведомостта; че от ищеца е налице само молба за изплащане на платен годишен отпуск, а документ за ползване на отпуск няма; и че не е установило дали Заповед № 2/01.07.2025 г. е била представена при проверките на инспекцията, тъй като по делото са представени само съставените от нея протоколи и актове.