Решение № 13962 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13962 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110123172 по описа за 2025 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.411, изр.2 КЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът ЗАД „фАД е предявил установителни искове за признаване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземанията за плащане на следните суми : 2 471,24 лв, представляващи сбора от платеното от дружеството-заявител застрахователно обезщетение (2 456,24 лв) по щета № *** по риск „Каско на МПС” за имуществените вреди на застрахования автомобил *** № ***, причинени при реализираното на 14.10.2020г. пътно-транспортно проишествие в град Бургас по вина на водача на автомобил „***”, с рег. № *** който към датата на ПТП-то е бил обект на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при дружествотодлъжник, и т.нар. ликвидационни разноски (15 лв), и 904,92 лв, представляващи мораторната лихва за периода от 12.01.2022г. до 12.01.2025г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК 23.04.2025г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №1328/2025г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете. При устните състезания в заседанието на 12.06.2026г. пълномощникът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

1

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа иска. При устните състезания в заседанието на 28.06.2024г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска.

Ответникът ЗАД„****АД оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 04.06.2026г. отговор на исковата молба. Оспорват се: механизма на процесното ПТП; наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача, управлявал автомобила, застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и причинната връзка между описаните и изплатени от ищеца щети по автомобила , застраховани по риска „Каско”, и проишествието. Сочат се доводи, според които преденият иск за главното вземане е завишен по размер и не отговоря на действително претърпените вреди. Предявено е и възражение за съпричинителство на процесното ПТП от страна на водача на автомобила, застрахован по риска „Каско” при ищцовото дружество, обосноваващо отхвърляне на иска, алтернативно намаляване на размера на присъденото обезщетение.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на исковете. В заседанието на 12.06.2026г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил

„***”, с рег. №

*** или собственика на същия автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност" , с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника.

Ищецът е представил с исковата молба заверено копие от застрахователна полица № BG/30/119003468868/18.12.2019г. по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с обект автомобил „БМВ ”, с рег. № ***. Като застраховащ в тази полица е вписан Х.Г.Х. а като застраховател ЗАД„****АД. Тази застрахователна полица обаче не е подписана нито от застраховащия, нито от застрахователя, а само от представител на посредника, чиито имена и качество не са посочени. В полицата не е посочен застрахован.

Не се твърди, а и не се представят доказателства застрахователният договор да е сключен в електронна форма.

Съгласно чл.344,ал.1,изр.1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или друг писмен акт. Реквизитите на застрахователния договор са посочени в чл.345,ал.1 КЗ. Според чл. 345,ал.1, т.11 КЗ застрахователният 2 договор трябва да съдържа и подписите на страните. Следователно липсата на подпис на някоя от страните в застрахователната полица (или в застрахователния сертификат, който я замества) води до неспазване на писмената форма, която е задължителна за застрахователния договор , който е формален.

В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната застрахователна полица (застрахователен договор), която е форма за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственика на автомобил

„***”, с рег. № **** не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично или не твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност”, тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното производство лице и този документ не е представен в настоящия съдебен процес. Липсата на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175 ГПК).

Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.), издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.

Следователно вписванията в представения Двустранен констативен протокол за ПТП от 14.10.2020г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с обект автомобил „***”, с рег. № ****.

Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради тази причина представената с исковата молба справка ог Гарнационен фонд не може да бъде доказателство за съществуването на валидно правоотношене по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с обект автомобил " „***”, с рег. № **** между собственика му и ответното дружество.

С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ. Изрично е указано , 3 че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния деликвент и ответното застрахователно дружество.

Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявените установителни искове , която е едно от условията за тяхната основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове е безпредметно да се установява наличието и на останалите.

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните от ищеца вземания, предявените от него установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.411, изр.2 КЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД.са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по делото :

Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като с решението исковете се отхвърлят изцяло.

На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково дело – платения депозит за съдебна автотехническа експертиза (350 лв).

Ответната страна страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.

Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат разноски за заповедното производство , тъй като не е осъществил разходи във връзка с това производство.

Ответната страна страна претендира с възражението по чл.414 ГПК присъждане на юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по заповедното дело от юрисконсулт.

4

Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от ЗАД"ФАД,

ЕИК:***,гр.София, ул.** против ЗАД„****АД, ЕИК: ****, гр.София, бул. ***, обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.411,изр.2 КЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумите : 2 471,24 лв (две хиляди четиристотин седемдесет и един лева и двадесет и четири стотинки), представляващи сбора от платеното от дружеството-заявител застрахователно обезщетение (2 456,24 лв) по щета № *** по риск „Каско на МПС” за имуществените вреди на застрахования автомобил *** № ***, причинени при реализираното на 14.10.2020г. пътно-транспортно проишествие в град Бургас по вина на водача на автомобил „***”, с рег. № *** който към датата на ПТП-то е бил обект на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при дружествотодлъжник, и т.нар. ликвидационни разноски (15 лв), и 904,92 лв (деветстотин и четири лева и деветдесет и две стотинки), представляващи мораторната лихва за периода от 12.01.2022г. до 12.01.2025г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК - 23.04.2025г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.