Решение № 823 от 23.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Варна, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100500863 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 23926/17.03.2025г. от Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“, № 2, чрез прокурор при ВРП Ант.Ганчева, срещу решение № 697/27.02.2025г. по гр.д. № 20243110103281 по описа за 2024г. на 24-ти състав на ВРС, в частта в която е осъдена да заплати на Й. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „П.М.“ ***, сумата от 6000 лв. (шест хиляди лева), съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2023 г., до окончателното плащане, на основание чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ, вследствие незаконосъобразното водено наказателно производство с повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК, като ищцата е била оправдана с влязла в законна сила присъда от 09.10.2023 г. по НОХД №1405/2022 г. на ВРС.

Намира първоинстанционното решение в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че в хода на производството не са събрани категорични доказателства, които да установяват, че Й. Д. Д. действително е претърпяла неимуществени вреди-стрес, напрежение, безпокойство, срам, ограничаване на социалните контакти, промяна на 1 отношението към нея от приятелската среда в негативна насока, като пряк и непосредствен резултат от незаконното обвинение. При постановяване на решението, съдът се е позовал на показанията на водените от ищцата свидетели. От една страна те са в близки отношения с нея, а от друга-тя не е споделяла с тях много за воденото срещу нея наказателно производство, както заявяват самите свидетели. Показанията им не следва да бъдат ценени като обективно и безпристрастно дадени. Вещото лице не е категорично в заключението си относно състоянието на ищцата, а с известна степен на вероятност, доколкото касае минал период от време, за който не е налице медицинска документация, описваща психичното й състояние към онзи момент. Неправилно ВРС е приел, че няма съпричиняване и съответно не намира приложение чл. 5 от ЗОДОВ, т.к. не са налице основанията по ал. 1 и ал. 2 на посочената разпоредба. Съгласно т. 3 от ТР № 3/22.04.2005г. по ТД № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата се намалява, когато е налице съпричиняване и причинноследствена връзка между поведението на пострадалата и вредоносния резултат, като се отчитат особеностите при всеки конкретен случай. Такъв би бил случай, при който пострадалият с действията си по време на наказателното производство недобросъвестно създава предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение-напр. недобросъвестно направи неистински признания, въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, за да се забави или да се опорочи разследването, или пък когато пострадалият недобросъвестно е набедил в извършване на престъпление, когато лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението, като е цитирана съдебна практика. Съдът не е открил подобни обстоятелства, а съгласието на ищцата да се сключи споразумение и поддържането му е имало за цел да приключи производството и се преустанови преживявания от нея стрес, свързан с висящото наказателно производство. Намира този извод за неоснователен. По НОХД 1405/2022г. Д. е сключила споразумение с наблюдаващия прокурор с оглед приключване на образуваното наказателно производство, като в исковата молба тя сочи, че това е направено по нейно настояване, въпреки противопоставянето на защитника й. От споразумението по НОХД е видно, че Д. се признава за виновна за извършеното от нея престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.и е приела да й бъде наложено наказание. Това представлява недобросъвестно направени неистински самопризнания, с което сама се е набедила в извършване на престъпление, основание според цитираната практика за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ. Предвид изложеното обезщетение от 6000.00лв. е в завишен размер, несъответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По делото няма събрани доказателства за злепоставяне на Д. и уронване на доброто й име пред нейните близки, съседи, колеги. Възможната наказателна репресия не е била разгласявана от страна на Прокуратурата и не е ставала обществено достояние. Делото е било водено и приключило в разумни срокове. Привлечена е била като обвиняема на 21.06.2021г., като обвинителният акт е бил внесен на 13.04.2022г., т.е. имала е качеството на обвиняемо лице по-малко от 10 месеца. Делото е приключило с решение на ВКС на 09.10.2023г. Общата продължителност на воденото срещу нея дело е е по-малко от 2 години и 4 месеца. Освен това ПРБ отговаря само за досъдебната фаза, т.к.

2 след това ръководната роля е на друг орган и от неговите действия и процесуалното поведение на страните зависи до голяма степен неговата продължителност. На Д. е било повдигнато обвинение, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Спрямо нея е била наложена най-леката МНО „Подписка“. Не са ангажирани никакви доказателства, че тази мярка е нарушила нейните права и свободи.

Следователно искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан. Ако се приеме, че искът е основателен, то се моли за намаляване на размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от Й. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „П.М.“, ***.

В с. з. на 23.06.2025 г. Прокуратура на Република България, чрез прок. Женя Енева от ВОП, поддържа жалбата. Уточнява, че обжалва първоинстанционното решение, понеже не са налице основанията за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ, защото не е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и воденото наказателно производство. Ищцата смесва трите водени производства-наказателното производство срещу сина й, наказателното производство, водено срещу нея за лъжесвидетелстване и настоящотото. Има и съпричиняване. Моли се да бъде отхвърлена исковата претенция, като изцяло неоснователна. Евентуално се моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Това становище се поддържа и в представените писмени бележки по спора по същество. Въззиваемата Йорданова, чрез адв. А. А. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, съобразено с константната съдебна практика по идентични казуси. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.

ВОС прецени следното:

В исковата си молба Й. Д. Д., с ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „П.М.“ ***, е завела иск с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, срещу Прокуратурата на Република България.

Поискала е от съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъди да й заплати сумата от 15000.00лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на проведено срещу нея наказателно преследване през периода от 21.06.2017 г. за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК, което наказателно производство приключило с влязла в сила на 09.10.2023 г. оправдателна присъда.

Претендира процесната сума, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба ищцата твърди, че с постановление по преписка на ВОП от 21.06.2017 г. е било образувано срещу нея наказателно производство, с оглед данни за деяние по чл.290, ал.1 от НК затова, че на 21.12.2016 г. в съдебно заседание, при разпита й като свидетел по НОХД №1441/2016 г. по описа на ОС - Варна, устно и съзнателно потвърдила неистина. С постановление от 15.05.2019 г. по пр. № 2876/2018 г. по описа на ВРП, досъдебното производство било прекратено, но постановлението за прекратяване било отменено с постановление от 04.12.2019 г. на ВОП. С постановление от 15.04.2020 г. прокурор при ВРП прекратил 3 производството по ДП № 102/2018 г. по описа на ОСлО при ВОП. С постановление от 10.12.2020 г. по преписка №1439/2018г. по описа на ВОП, прокурор при ВОП отново отменил постановлението от 15.04.2020 г. на ВРП за прекратяване на наказателното производство и приел за ръководство и надзор в Окръжна прокуратура-Варна ДП № 102/2018 г. С постановление от 21.06.2021 г. на следовател при ОСлО-ВОП тя била привлечена като обвиняема по досъдебното производство, като й било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК, затова, че на 21.12.2016г. в гр. Варна в публично заседание по НОХД № 1441/2016 г. на ВОС, като свидетел, устно потвърдила неистина, че била разрешавала на децата си да теглят пари чрез дебитната й карта от банковата й сметка без нейно знание, като конкретно за сумата 1100 лв., изтеглена на три пъти на 05.10.2014 г., 06.10.2014 г. и на 10.10.2014 г., предварително разрешила на сина си М.Д. Х. да направи това. Със същото постановление й била определена мярка за неотклонение „Подписка". Във ВРС било внесено споразумение за решаване на наказателното производство по ДП № 102/2018 г. по описа на ОСлС при ВОП, по реда на чл.381 от НПК. С определение от заседание, проведено на 03.02.2022 г. по НОХД № 338/2022 г. на ВРС, съдът не одобрил внесеното споразумение. Във ВРС бил внесен обвинителен акт рег. №1439/13.04.2022 г. по преписка №1439/2018 г. по описа на ОП-Варна и ДП № 102/2018 г., като било образувано НОХД №1405/2022 г. С присъда №182/26.09.2022 г. по същото дело ищцата била призната за виновна по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 от НК и й било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от три месеца, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, било отложено с изпитателен срок от три години. С определение №1351/26.09.2022 г., постановено по същото дело наложената й мярка за неотклонение „Подписка" била отменена до влизане на присъдата в сила. Срещу постановената осъдителна присъда ищцата подала въззивна жалба на 07.10.2022 г. и било образувано ВНОХД №1524/2022 г. на ВОС. С присъда №11/16.03.2023 г., постановена от ВОС, била отменена присъдата на първоинстанционния съд и ищцата била оправдана по обвинението за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

Оправдателната присъда била протестирана от прокурор при ВОП, въз основа на което било образувано НОХД № 681/2023 г. на Трето НО на ВКС. С решение №340/09.10.2023 г. по НОХД № 681/2023 на ВКС е била оставена в сила присъдата, постановена по ВНОХД № 1524/2022 г. на ВОС

Сочи, че в резултат от действията на Прокуратурата на Република България, през периода от 21.06.2017 г. до 09.10.2023 г., тя е била последователно разследвана, обвиняема, подсъдима, осъдена и накрая оправдана по окончателен начин. Към момента, когато й било повдигнато обвинението, а и понастоящем тя е била с чисто съдебно минало и е нямала регистрации за неправомерни деяния. Неоснователното и несправедливо обвинение спрямо нея, както и продължителното наказателно производство довели до травмиране на психиката й. Преди да й се повдигне обвинението ищцата била спокойна, контактна, с добро самочувствие и с добро здравословно състояние. Имала сравнително спокоен живот, добри отношения със семейството си, с близките си и познатите си. Поддържала добри отношения и със съседите си. Следствие наказателното преследване се появили проблеми в 4 психоемоционалното й и здравословно състояние. Призоваването на ищцата да дава обяснения за нещо, което не е извършила, както и всички гореописани действия станали известни на нейните роднините, близки, съседи. Налагало се да отсъства от работа за да се явява при разследващия орган, а после, и в провежданите съдебни заседания и по този начин проблемът й станал известен по месторабота. При повдигането на обвинението изпаднала в шок, почувствала се безпомощна, сринала се. През цялото време докато траело производството, както и сега изпитвала много големи неудобства от това, че била обвиняема и подсъдима. Продължавала да се чувства унизена. Била изтерзана от това, че спрямо нея се постъпва изключително несправедливо. Не можела да общува нормално с околните, затворила се в себе си и силно ограничила контактите си, дори и с най-близките си хора.

Разпечатката съдържа 22 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f71f5ee0-ff1c-4109-9b16-0838d76de904