Решение № 5631 от 06.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5631 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря М.Т.Ц. като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20231110210824 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-4332-011227/15.06.2023 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, на В. В. В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 40, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 17.05.2023 г. около 14.00 часа в гр. София по ул. „Татарли“ с посока на движение от ул. „Д-р Калинов“ към бул. „Александър Стамболийски“, управлява л.а. марка „Мерцедес Ц 280“ с рег. № ****, като на кръстовището с ул. „Три уши“ поради неподсигурена маневра движение назад, изразяваща се липсата на непрекъснато наблюдение пътя зад ППС, реализира ПТП в спрелия зад него лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № *****.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице В. В. В., с която са иска неговата отмяна като незаконосъобразно. В жалбата са релевирани доводи, че е извършил деянието при условията на крайна необходимост поради наличието на човек в електрическа инвалидна количка пред него. Оспорва се, че е настъпило ПТП предвид липсата на щети по двата автомобила. Твърди се, че полицейският 1 автомобил е бил в „мъртвата му точка“ на видимост, поради което не е могъл да го възприеме. Релевирани са доводи за наличието на маловажен случай и наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

Жалбоподателят и наказващият орган не се явяват в хода на съдебното производство и не изпращат свои процесуални представители.

В представено писмено становище от жалбоподателя, последният заявява, че показянията на св. В. не отговарят на обективната истина по делото, като от приложения снимков материал се установявало, че вдясно на пътното платно имало инвалидна количка, както и че не са видими щети по някой от двата автомобила.

Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 17.05.2023 г., около 14.00 часа, в гр. София по ул. „Татарли“ с посока на движение от ул. „Д-р Каменов“ към бул. „Александър Стамболийски“ В. В. В. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 280“ с рег. № ****, като непосредствено преди кръстовището с ул. „Три уши“ спрял управлявания от него автомобил. В този момент зад л.а. „Мерцедес“ спрял служебен лек автомобил на СДВР марка „Шкода“, модел „Рапид“ с рег. № *****, управляван от св. И..

В момента, в който л.а. „Шкода“ спрял зад л.а. „Мерцедес“, В. В. предприел извършването на маневра движение назад, като не съобразил разположението на л.а. „Шкода“ зад него. Св. Ф. подал няколко звукови сигнала с клаксона в служебния автомобил, но В. не спрял извършването на 2 маневрата, при което л.а. „Мерцедес“ със задната си броня ударил л.а.

„Шкода“ в неговата предна броня. В резултат на настъпилото ПТП били реализирани щети по предна броня на л.а. „Шкода“ и задна броня на л.а.

„Мерцедес“.

Полицейските служители, намиращи се в л.а. „Шкода“, веднага докладвали на ОДЧ към 03 РУ-СДВР, като на място пристигнал екип на ОПП-СДВР. Служителите на ОПП-СДВР снели обяснения от двамата водачи, които били обективирани в декларации, приложени по преписката. По данни на двамата водачи и установените щети по автомобилите, служителите на ОПП-СДВР съставили протокол и скица за ПТП.

Въз основа на изготвените документи, св. Д. съставил АУАН № 884260/17.05.2023 г. срещу В. В. В. за извършено от последния административно нарушение по чл. 40, ал. 2 ЗДвП. АУАН бил връчен на В.

В., като последният го подписал с възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 23-4332-011227/15.06.2023 г. от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с което за описаното в АУАН административно нарушение на В.

В. В. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

НП било връчено лично на В. В. на 10.07.2023 г., като в законоустановения 14-дневен срок (на 19.07.2023 г.) последният подал жалба срещу НП, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Д.Б. В., Д. и И.; скица и протокол за ПТП, справка-картон на водача; 2 броя декларации; снимков материал от ПТП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. и Д.Б. В., които са се намирали в служебния автомобил на СДВР „Шкода“ с рег. № ***** и са очевидци на извършеното от нарушителя деяние. И двамата свидетели са категорични, че след като л.а. „Шкода“ е спрял зад л.а.

„Мерцедес“, водачът на последния е предприел маневра движение назад, при 3 което е ударил л.а. „Шкода“. Следва да се посочи, че това обстоятелство не се отрича и от самия жалбоподател, които твърди, че се е движил назад и е ударил л.а. „Шкода“. От показанията на св. Д. В. се установява също така, че по двата автомобила е имало, макар и незначителни, материални щети, а именно одрасквания по предна броня на л.а. „Шкода“ и задна броня на л.а „Мерцедес“. В този смисъл са и показанията на св. Д.П.Д., явяващ се и актосъставител по делото, който освен това е заснел и двата автомобила със служебен таблет. Именно от приложените на л. 40-43 от делото снимки, изготвени от служителите на ОПП-СДВР, е видно, че е налице съприкосновение между задна броня на л.а. „Мерцедес“ и предна броня на л.а.

„Шкода“. Макар и да не са направени детайлни снимки на посочените части на двата автомобила, съдът намира за безспорно доказаното от приобщените по делото гласни доказателства, че е имало материални щети по двата автомобила. Освен това, такива щети са били описани и в съставения на място Протокол за ПТП, подписан без възражения от страна на двамата водачи. Съдът намира за недоказани твърденията на жалбоподателя, че е бил „принуден“ от полицейските служители на подпише без възражения протокола за ПТП, доколкото е видно, че такива възражения, макар и бланкетни, е обективирал при подписване на АУАН. С оглед на изложеното и при кредитиране в цялост показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени доказателства, се установява, че В. В. е извършил маневра движение назад с управлявания от него автомобил, при което е реализирал ПТП с материални щети с намиращия се в спряло положения зад него л.а. „Шкода“ с рег. № *****.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, 4 доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 2.1, вр. т. 1.3.1 и т. 3.6 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквато и да е противоречие или неяснота в съдържанието им.

При извършената проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят В.

В. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 40, ал. 2 ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. От обективна страна се установи, че жалбоподателят В., като водач на процесния л.а. „Мерцедес“ с рег. № ****, е причинил ПТП със спрелия зад него л.а. „Шкода“ с рег. № *****, движейки се назад. Причина за настъпване на ПТП-то между двата автомобила е именно неспазване на задължението по чл. 40, ал. 2 ЗДвП от страна на жалбоподателя В., който, движейки се назад, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство. С това и последният е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 40, ал. 2 ЗДвП.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е имал обективна възможност да възприеме намиращия се зад него автомобил, тъй като последният бил в „мъртвата точка“ на неговото полезрение. От приложените на л. 40-43 от делото снимки, на които автомобилите са били заснети без да са местени след настъпване на ПТП, е видно, че л.а. „Шкода“ се е намирал леко вляво зад л.а. „Мерцедес“, като при изпълнение на задължението си по чл. 40, ал. 2 ЗДвП за непрекъснато наблюдение на пътя зад управляваното от него МПС, жалбоподателят е можел да възприеме чрез огледалото за задно виждане и страничните огледала на автомобила, че зад него се намира друг автомобил. Като не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила при движението си назад, жалбоподателят В. е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 40, ал. 2 ЗДвП.

5

Съдът намира за неоснователно и възражението за наличието на крайна необходимост при осъществяване на нарушението, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 НК същата е налице, когато е необходимо да се спасят държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В случая се твърди, че на пътя е имало мъж в електрическа инвалидна количка, като се е наложило жалбоподателят да даде назад, за да му осигури място да премине. На първо място, изложените в жалбата твърдения не кореспондират с отразената от жалбоподателя фактическа обстановка в попълнената от последния пред служителите на ОПП-СДВР декларация, в която не е изложил обстоятелства за внезапно появил се на улицата мъж с електрическа инвалидна количка. Напротив, в декларацията жалбоподателят е посочил, че е имало други хора на тротоара на пътно платно за движение, но не и на самото пътно платно, още по-малко е споменал за наличието на мъж в електрическа инвалидна количка. Такива обстоятелства не са споменати и от нито един от разпитаните по делото полицейски служители. Действително, на част от приложените снимки, изготвени от служителите на ОПП-СДВР след настъпване на ПТП, се вижда мъж с ППС, наподобяващо твърдяната от жалбоподателя електрическа инвалидна количка. От посочените снимки обаче не може да се установи дали и къде се е намирало посоченото лице преди и по време на настъпване на ПТП. С оглед на това, съдът намира така изложеното от жалбоподателя твърдение за наличието на внезапно появил се мъж с електрическа инвалидна количка на пътното платно за недоказано.