Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 13.01.2025, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Административно наказателно дело 105/2024
Вид
Решение № 6
Подписан
13.01.2025
В сила
04.02.2025
Състав
Румен Атанасов Стойнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 189, ал. 14 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 41 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 177, ал. 3, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20241880200105 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от С. Д. Г. от гр. В., ул. „...” № ЕГН **********, против Наказателно постановление № 24-0353-000138 от 24.07.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С обжалваното наказателно постановление н а жалбоподателя, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева – на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДвП.

В жалбата, както и в писмено становище, пълномощникът излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление (НП), като иска то да бъде отменено. Освен това навежда и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, 1 съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 25.06.2024 г. разпитаните от съда свидетели - очевидци : К. Д. и Ю. Т.

(служители на ...), изпълнявали задълженията си по контрол на автомобилния транспорт на път II-16, до разклона, от който започва път III-162. Около 19,00 ч. те спрели за проверка влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № ....., с прикачено към него полуремарке „Кьогел“ с рег. № ......., управляван от жалоподателя.

Товарният автомобил се движил по път III-162, с посока на движение от с.

Миланово към гара Лакатник, въпреки наличието на пътен знак В-18 с въведено ограничение 12 тона. Водачът казал на проверяващите, че знае за забраната, тъй като пътни знаци са поставени от обл. Монтана към обл.

Софийска – на отбивката за с. Дружево, където е граница, но му е трудно да пътува, тъй като трябва да стигне посока София, а трябва да премине през Червен бряг. Показанията на свидетелите кореспондират с обстоятелството, че след като се е запознал със съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Г. е написал, че няма обяснения/възражения. От писмо с вх. № 4439/11.12.2024 г., подписано от компетентното длъжностно лице в Агенция „Пътна инфраструктура“ ОПУ – София и представената Заповед № РД-11-248/29.06.2023 г. се установява, че е въведено ограничение на пътни превозни средства над 12 т. по републикански път III-162. От писмо с вх. № 4050/14.11.2024 г. от Началника на РУ Своге, с приложени към него справка за собствеността на товарен автомобил влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № ...... и на полуремарке марка „Кьогел“ с рег. № ....., е видно, че масата на влекача в движение е 8392 кг.

(8,392 т.), а на полуремаркето е 5870 кг. (5,870 т.), т.е. общата им маса е 14262 кг. (14,262 т.).

На мястото на установяване на нарушението бил съставен АУАН, който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от същия закон. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля.

Издаденото на 24.07.2024 г. наказателно постановление съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН, като е редовно връчено на 06.08.2024 г., а жалбата е изпратена по пощата на 19.08.2024 г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че фактическите констатации отразени в акта и в наказателното постановление не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители. Те са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени по делото факти. Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал.

2 ЗДвП, а по делото не беше установено друго.

При така приетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна. По делото безспорно се установи, че на 25.06.2024 г. водачът С. Г., без да спазва установения за това ред, е навлязъл с управляваното от него моторно превозно средство (МПС) след пътен знак, забраняващ навлизането на МПС с маса над означената. За такова деяние деецът се 2 наказва с глоба от 500 до 3000 лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. 2 ЗДвП. Следователно АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл.

53, ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 ЗАНН. Правилно е ангажирана отговорността на Г.. Наложеното административно наказание е предвиденото за това нарушение, в минимален размер, като е съобразена спецификата на случая. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. В случая следва да се вземе предвид, че нарушението се характеризира с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засяга съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП.

Необсъждането от наказващия орган на възможността да приложи чл. 28 ЗАНН е процесуално нарушение, но не е съществено, тъй като съдът я обсъди, като жалбоподателят не е подал и възражение, в което евентуално да изложи някакви съображения в тази насока. Отделно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., изключва приложението на чл. 28 и чл. 58г ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред.

Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи (видно от приложените към делото заповеди на министъра на вътрешните работи), спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията на деянието като административно нарушение по ЗДвП. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин, възпроизведени в съдържанието на двата акта.

Безспорно нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е обща, но в случая липсва специална такава, която да изключва приложението на общата, поради което се прилага последната. В НП не е посочено по кое предложение на чл. 177, ал.

3, т. 2 ЗДвП е наказан Г., но нарушението не е съществено, тъй като в обстоятелствената част на НП има пълно описание на нарушението, за извършване на което е наказан водачът : не спазва знак В-18 с въведено ограничение от 12 тона, т.е. на нарушителят е на ясно, че се касае за масата на моторното превозно средство. Същото така водачът знае, че управлява товарен автомобил, а не лек, както е написано в началото на НП. По-долу в обжалваното наказателно постановление е посочено и индивидуализирано 3 моторното превозно средство : влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № ...., с прикачено към него полуремарке „Кьогел“ с рег. № ......

В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.

Наказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти законът е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че С. Г. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението за което е санкциониран административно. От субективна страна деянието е извършени виновно.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН , съдът

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 24-0353-000138 от

24.07.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, с което на С. Д. Г. от гр. В., ул. „...” № ЕГН **********, наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4