Решение № 1439 от 09.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1439 гр. Варна, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20253110203356 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.

Ю. А., против Наказателно постановление № 25-0439-000255/ 28.04.2025 г. на Началник РУ ОД на МВР-Варна, РУ 03, с което на Т. Ю. А. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание въззивната страна поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява, изпраща писмени бележки.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.02.2025 г. въззивникът управлявал лек автомобил с рег.номер В 6144 КМ в град Варна по ул. Бяла черква в посока ул. Капитан Райчо. На кръстовището въззивникът не съобразил поведението си с наличния пътен знак и не спрял на пътен знак "Б2" на регулирано кръстовище. Деянието било квалифицирано като такова по чл.6 т.1. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения. Възражения били подадени в законния срок.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за 1 установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства – показанията на св. А., както и приложеният по административнонаказателната преписка АУАН. Преди да приеме за установена изложеното по – горе фактическа обстановка, съдът прецени възраженията на въззивника, че не е виновен за нарушението. Съдът не възприема подобна позиция. Видно от показанията на св. А. -същият е възприел лично, че въззивникът управлява автомобила и не спрял на знак стоп, като бил спрян впоследствие. В жалбата въззивникът счита, че липсва умисъл за извършване на нарушение. Излага фактическа обстановка, такава, каквато е според него, като не я подкрепя с доказателства.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на 03 РУ при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушения по чл.6 т.1 ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е приложил материалния законконстатирал е нарушението по чл.6 т.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно чл.6 т.1 участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай жалбоподателят не е съобразил своето поведение с пътен знак Б-2. Съдът счита, че правилно АНО е наложил наказание глоба в размер на 20 лева, като размера на глобата е посочен императивно в нормата на чл. 183 ал.2 т.3 от ЗДП.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано 2 да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0439-000255/ 28.04.2025 г. на Началник РУ ОД на МВР-Варна, РУ 03, с което на Т. Ю. А. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. Ю. А. да заплати на ОДМВР – Варна, направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

След влизане в сила на съдебното решение, административнонаказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3