Решение № 52 от 28.04.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. ХАСКОВО, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20255600900042 по опИ. за 2025 годИ.

Предявени са четири иска в субективно активно съединение с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането.

ИЩЦИТЕ – П. Р. Н., А. Р. С., Р. Р. С. и Ю. Ю. И. твърдят, че на 15.09.2022 год. в гр.Хасково при управление на лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег. № *********, движещ се по бул.“***********“ в посока от ж.к. „*********“ към МБАЛ – Хасково, на кръстовището с ул.“***********“, водачът Д. И. Д. нарушил правилата за движение по пътищата – чл.28, ал.1 от ЗДвП и чл.37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на водача на лек автомобил марка „*******“, модел „*********“, с рег.№ *********** - Р. И. С. – баща на ищците А. и Р. С., син на ищцата Ю. И. и съжителствал на съпружески начала с ищцата П. Н.. С Присъда, постановена по НОХД № 768 / 2023 год., водачът Д. бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК. Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между собственика на МПС, управлявано от виновния водач и ответното дружество, от страна на което не било изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, поискано от ищците с молба от 10.01.2023 год. С оглед на изложеното, молят за решение, с което съдът осъди ответника да заплати на ищцата П. Н. сума в размер на 120 000 лева, на ищцата А. С. сума в размер на 120 000 лева, на ищеца Р. С. сума в размер на 120 000 лева, увеличени по на 150 000 лева, и на ищцата Ю. И. сума в размер на 100 000 лева, увеличена на 120 000 лева - застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, търпени в резултат на смъртта на Р. С., настъпила при 1

ПТП с автомобил, застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2023 год. – дата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното й изплащане. Претендират присъждане и на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“

АД – ********* – оспорва частично исковете за суми над 20 000 лева, предявени от ищците П. Н. и Ю. И. и за суми над 22 000 лева, предявени от ищците А. С. и Р. С.. Посочва, че така определените обезщетения не са изплатени на ищците поради непосочена от тях банкова сметка, информация за която не била предоставена и след надлежното им уведомяване. Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача на лек автомобил „****** ******“ с ДК№ ***********, Д. И. Д. към датата на настъпване на ПТП – 15.09.2022 год.

Заявява възражение за съпричиняване, допуснато от пострадалия Р. И. С. като водач на лек автомобил „******* *****“, обосновано с твърдения за това, че същият е управлявал автомобила със скорост повече от два пъти по-висока от нормативно разрешената от 50 км./ч., с което станал основна причИ. за настъпване на ПТП, значително затруднил възможността на другия водач да го възприеме като опасност за движението, способствал за увеличаване тежестта на травмите, причинили смъртта му, настъпила в резултат на неизползването на обезопасителен колан.

Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за наследници № ГРН1 - 811 от 26.03.2025 год. е, че Р. И. С., почИ.л на 15.09.2022 год. е оставил за наследници ищците А. С. – дъщеря и Р. С. – син.

От приложеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 26.03.2025 год. се установява, че ищцата Ю. И. е майка на Р. С., почИ.л на 15.09.2022 год.

Като писмени доказателства по делото са приети и 2 бр. удостоверения за раждане от 03.08.2006 год. и от 14.07.1998 год., от които се установява, че родители на ищците Р. С. и А. С. са ищцата П. Н. и Р. С., почИ.л на 15.09.2022 год., родени по време на съвместното им съжителстване.

С Присъда № 6 от 02.02.2024 год., постановена по

НОХД № 768 / 2023 год. по опИ. на Окръжен съд – Хасково, Д. И. Д. е признат за виновен в това, че на 15.09.2022 год. в гр.Хасково при управление на МПС – лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег.№ *********, движейки се по бул.“***********“ в посока от ж.к.“*********“ към МБАЛ – Хасково, на кръстовище с ул.“***********“, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. И. С., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една годИ., изтърпяването на което е отложено за срок от три години.

2

Присъдата е влязла в законна сила на 20.02.2024 год.

От страна на ищците на 10.01.2023 год. е изпратена застрахователна претенция за определяне и изплащане на обезщетения за търпени от тях неимуществени вреди, в отговор на която ответникът ги е уведомил, че е определил обезщетения за неимуществени вреди в размери по на 20 000 лева за ищците П. Н. и Ю. И., и по на 22 000 лева – за ищците А. С. и Р. С., отчитайки допуснато от наследодателя им съпричиняване от 80 %, за изплащането на които им е указал да посочат актуални банкови сметки, по които да бъде извършен превода на определените обезщетения.

По искане на страните по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетеля Д. Д. се установява, че сутринта на 15.09.2022 год. със съпругата си, която се возила на предната седалка на управлявания от него автомобил „****** ******“, отивали в ТЕЛК – Хасково. Двамата били с поставени предпазни колани. Кръстовището, образувано от бул.“***********“ и ул.“***********“ било регулирано със светофар, който светел зелено при приближаване на управляваното от него МПС. При извършване на маневра – завиване вляво, свидетелят се уверил, че от дясно не идват коли. Изведнъж, в зоната на кръстовището приближил друг автомобил, който се движел с голяма скорост, удряйки автомобила на свидетеля в предната броня, завъртайки го на 180 градуса. Другият автомобил се блъснал в стълба. На място имало полицаи, с помощта на които свидетелят успял да излезе от автомобила. С линейка, заедно със съпругата му били откарани до болницата, където били хоспитализирани. Едва при удара, настъпил в лявата част на другия автомобил, успял да го възприеме. От показанията на свидетеля М.Я. се установява, че от 2020 год. живее в гр.Пловдив, на съпружески начала с ищцата А. С.. Всяка седмица, а когато имали възможност и по-често посещавали родителите й. Твърди, че А. е била близка с баща си, който им помогнал много при ремонта на жилището им в гр.Пловдив. Цялото семейство разчитало на него. Описва го като грижовен баща, който преди катастрофата живеел с жена си и сИ. си в гр.Хасково. Майка му Ю. живеела в с.Караманци, но често била посещавана от сИ. си, който основно се грижел за нея. А. преживяла много тежко смъртта на баща си. Станала затворена, не контактувала както преди, не споделяла. Майката на А. преживяла още потежко загубата на мъжа си, защото се притеснявала и за сИ. им Р., който по това време бил непълнолетен. Били изцяло зависими от фИ.нсовата помощ, оказвана им от Р.. След смъртта на баща си, А. започнала фИ.нсово да подпомага майка си за издръжка на семейството, както и баба си. Все още преживявали тежко загубата. Виждали, че Р. е в тежко състояние – затворил се и избягвал контактите с тях. В семейството обсъждали необходимостта от това Р. да посещава училищния психолог, но се опитвали и да не го притискат.

Всеки път, когато отивали на село, баба им плачела. Свидетелят споделя, че П. и Р. са нямали сключен граждански брак, но са живеели заедно като семейство и така са отгледали и децата си. От показанията на свидетеля М.Ч. се установява, че живее в село Караманци, където живеела и майката на Р., грижите за която били поети от него, след като през 2016 год. братята му 3 замИ.ли в чужбИ.. Р. живеел в Хасково, но всяка седмица ходел да вижда майка си, носейки й продукти и плащайки сметките й. Помежду им имало силна връзка. В момента Ю. била рухнала психически и физически. „Тъга, мъка, страдания, всичко събрано в нея“, споделя свидетеля. Описва семейството като сплотено. Всички разчитали на Р., който се грижел за тях.

Преди да почине, Р. работел в строителството, а преди това като шофьор, включително и при свидетеля по времето, когато се занимавал със земеделие.

Описва Р. като много добър шофьор, който по време на съвместната им работа, продължила около три години, не бил допуснал нарушение. Все още не били преживяли загубата му. От показанията на свидетеля Е.Ю. се установява, че с Р. се познавали от преди 20 – 25 години. Преди катастрофата работили заедно в строителството. Имали бригада. Р. бил добър и търсен майстор, който поддържал семейството си – жена, две деца и майка, която живеела в с.Караманци. Всички разчитали на него. От показанията на свидетеля Т. се установява, че е бил очевидец на ПТП, станало сутринта на 15.09.2022 год. на кръстовището, образувано от бул.“***********“ и ул.“***********“, между два автомобила, движещи се в насрещни плана.

Кръстовището било регулирано със светофарна уредба. Водачът на ******а отнел предимството на водача на *******а, управляван с висока скорост и така настъпил удара. В тази насока са и показанията на свидетеля С. Г., от които се установява още, че след удара между двете превозни средства, *******ът се насочил в посока към голям стълб, който държал електропроводите на тролея, удряйки се челно в него.

От заключението, представено по допуснатата комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза се установява следния механизъм на настъпване на ПТП: На 15.09.2022 год. на кръстовище, образувано между бул.“***********“ и ул.“***********“ в гр.Хасково, лек автомобил марка „******“, модел „******“ с рег.№ *********, управляван от Д. Д., движейки се със скорост около 22.2 км./ч. в посока север – юг по бул.“***********“, предприел маневра „завой на ляво“ в посока ул.“***********“. В същия момент в посока юг – север по бул.“***********“ със скорост от 117.5 км./ч. се е движил лек автомобил марка „*******“, модел „***** ТД“ с рег. № ***********, управляван от Р. И. С.. При така създалата се ситуация възникнал удар между двата автомобила. Ударът по характер е определен като страничен кос при контакт на предна, челна част на ******а в преден ляв ръб на *******а, в резултат на който ******ът се завъртял на около 170 градуса в посока обратна на часовниковата стрелка, а *******ът се придвижил напред и на дясно, при което последвал втори удар в железен стълб от тролейбусната мрежа, с предна челна част. При движение на *******а с максимално допустимата скорост за участъка от 50 км./ч., водачът му е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез своевременна реакция за аварийно спиране в момента, в който ******ът е навлизал с преден ляв габарит в източното платно на бул.“***********“, в който случай *******ът би спрял с предна част на около 3.50 м. преди мястото на удара. Техническа възможност да предотврати произшествието, водачът на *******а би имал и в случай, че е управлявал 4 автомобила със скорост до 79.5 км./ч. Водачът на ******а е имал техническа възможност да възприеме вида на предстоящия участък, да се съобрази с него и организацията на движение на кръстовището, да види приближаващия по източното платно за движение на бул.“***********“, автомобил, управляван от водача С., да наблюдава поведението му и да съобрази действията си с него, и да предотврати настъпването на произшествието, като го пропусне да премине пред управлявания от него автомобил. Скоростите на движение на двата автомобила, посочени по-горе са определени като такива както преди, така и по време на удара. Избраната от водача на *******а скорост на движение непосредствено преди произшествието е повишила тежестта на получените травми. Автомобилът е бил фабрично оборудван с триточкови обезопасителни колани с инерционен механизъм и пиротехнически обтегач на предните седалки и с триточкови обезопасителни колани с инерционен механизъм на задните седалки. Като причИ. за смъртта на Р. С., вещото лице – съдебен лекар посочва съчетана травма в областта на гръдния кош, корема и таза с разкъсване на жизнено важни вътрешни органи и кръвоизливи, контузии на органи и кръвоизливи в телесните кухини. Смъртта била неизбежна въпреки своевременно оказаната медицинска помощ. Налице била пряка и непосредствена причинно следствена връзка между станалото ПТП и телесните увреждания, получени от Р. И. С. – охлузване на кожата на главата, кръвонасядане на меките обвивки на черепа, оток на мозъка, двустранно симетрично счупване на ребра, контузия на белите дробове и колапс, разкъсване на сърдечната торбичка, разкъсване на десния купол на диафрагмата, охлузвания на кожата на гърдите и на корема, разкъсване на черния дроб, разкъсване на задстомашната жлеза, разкъсване на дръжката на червата, контузия на капсулите на бъбреците, кръвоизлив в коремната кухИ., охлузвания на крайниците, и настъпилата впоследствие смърт на пострадалия.