Решение № 3115 от 15.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16025/2024
- Вид
- Решение № 3115
- Подписан
- 15.08.2025
- В сила
- 28.10.2025
- Състав
- ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174,ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 343б ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3115 гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20241110216025 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. М. Б., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 24-4332-018380/13.08.2024 г., издадено от Началник сектор в ОПП, СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.174,ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 30 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП .
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление Наказващият орган - Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. С писмени бележки, депозирани от юрк. М., с пълномощно от наказващия орган, се прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Изтъква се, че не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че от събраните в съдебното следствие доказателства е доказано извършването на нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение 1 и навежда възражение за прекомерност в случай на претендирано адвокатско такова.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН , от легитимирано лице и при спазване на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН .
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.06.2024 г. около 02: 01 часа жалбоподателят Р. М. Б., ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка " *****“ с рег. № ****** на територията на град София по ул. "Пирин" с посока на движение от ул.
"Лъвски рид" към ул. "Синанишко езеро". На ул. "Пирин" пред № 52 жалбоподателят бил спрян за извършване на рутинна проверка от К. Н. и П.
М., служители при 06 РУ СДВР. Предвид външните признаци на употреба на алкохол от водача свидетелите предприели извършване на проверка на жалбоподателя с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" фабр. номер ARРM-0404 за употреба на алкохол. При тестването на жалбоподателя с техническото средство с проба № 01617 била установена концентрация на алкохол в кръвта 0, 78 ‰. Свидетелят П. М. съставил талон за изследване , с който жалбоподателят следвало да се яви в УМБАЛ "Света Анна" - София АД до 40 минути от връчване на талона за вземане на биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 02: 55 часа.
Свидетелят П. М. съставил АУАН от 28.06.2024г., с който повдигнал против жалбоподателя административнонаказателно обвинение затова, че управлява МПС - лек автомобил с концентрация на алкохол 0 . 7 8 ‰, установена с техническо средство - Алкотест Дрегер -административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП . При съставяне на акта за установяване на нарушението жалбоподателят не направил възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН .
Свидетелят П. М. съпроводил жалбоподателя до УМБАЛ "Света Анна" - София АД за извършване на медицинско и химическо изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. При съставяне на 2 протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози жалбоподателят съобщил пред медицинския специалист, че е употребил около 100 мл узо. Жалбоподателят предоставил биологични проби - 2 епруветки венозна кръв за извършване на медицинско и химическо изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Съгласно протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта , изготвен от химик в Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ "Света Анна" София АД, в изследваните проби кръв, взети от въззивника, била установена концентрация на алкохол в кръвта 0, 79 ‰.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетеля П. М., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК –талон за изследване , протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, издаден от Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ "Света Анна" – София АД, резултат от проба от тестване с техническо средство "Алкотест Дрегер , справка – картон на водача и другите писмени материали по преписката.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля П. М., които са еднопосочни, последователни и кореспондират на писмените доказателства като установяват мястото на извършване на проверката на жалбоподателя, причините за извършването й, извършената на водача проверка с техническо средство, както и обстоятелството, че установената концентрация на алкохол е била над 0,5 ‰.
Въз основа на писмените доказателства съдът формира и изводите си за компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът не констатира допуснати при съставяне на АУАН съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е издаден от компетентен АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 ЗАНН и на чл.
43 ЗАНН , в него са описани и всички съставомерни признаци от състава на 3 нарушението, обстоятелствата на извършването му, както и са посочени и датата и мястото на извършването му - посочено е времето на движението на автомобила, посоката му на движение, мястото, където е извършена проверка, както и резултата от извършената проба с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Посочена е и нарушената материалноправна разпоредба.
Наказателното постановление има съдържанието, предвидено в чл.
57, ал. 1 ЗАНН. Детайлно и подробно са посочени всички съставомерни признаци от състава на нарушението, обстоятелствата по извършването му, с посочване на време и място, както и е посочена нарушената материалноправна разпоредба. Следва да се посочи, че единствената разлика в описание на обстоятелствата на нарушението в АУАН и НП се отнася до концентрацията на алкохол в кръвта на водача и начина на установяването й - в АУАН е посочена концентрация от 0,78 промила, установена с техническо средство, а в НП - концентрация от 0,79 на хиляда, установена с протокол за химическо изследване. В случая новите обстоятелства, въведени с НП, не се отразяват на наказателната отговорност за въззивника, тъй като административнонаказателната му отговорност е ангажирана за управление на МПС концентрация нас 0,5 промила. Същевременно срещу тях въззивникът може да се защити в производството по въззивно обжалване на наказателното постановление пред съда.
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При тези съображения съдът намери, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на въззивника и да налагат отмяна на НП на това основание.
Съдът намери за несъмнено доказано и извършването от страна на жалбоподателя на нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП , която забранява водачите на ППС да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда.
Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда з а установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози установяването на концентрацията на 4 алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В случая по отношение на въззивника е извършено медицинско и химическо лабораторно изследване, при което е установена концентрация на алкохол в кръвта от 0,79 промила.
Предвид гореизложеното съдът намери, че се установи с категоричност, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП .
За нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е достатъчно да се установи концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0, 5 на хиляда, като е ирелевантно кога водачът е приемал алкохол, както и дали е бил повлиян от приетия алкохол. Достатъчно е да се установи факта на управление на моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, надвишаваща 0, 5 на хиляда.
От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици. Следва да се посочи, че за съставомерността на деянието не е необходимо деецът да съзнава точната концентрация на алкохол в кръвта си. Достатъчно е да съзнава количеството изпит алкохол (в същия смисъл и Решение № 145 от 24.04.2023 г. по н. д. № 116/2023 г., І Н. О. на ВКС). В случая видно от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, въззивникът е съобщил за прием на твърд алкохол вечерта преди проверката
Не са налице основанията за приложението на чл. 28 ЗАНН. Не може да се приеме, че обществената опасност на нарушението е по-ниска, сравнена 5 с обществената опасност на други нарушения от същия вид. Не се установяват, а и не се твърдят, никакви смекчаващи отговорността обстоятелства и на следващо място - концентрацията на алкохол е в горните граници на предвидената, за да съставлява деянието административно нарушение, а не престъпление по чл. 343б ал. 1 НК. Касае се за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,79 на хиляда в населено място, осъществено в тънмата част на деня, което е поставило в опасност живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението. При преценката, че обществената опасност на конкретното нарушение не е по-ниска, следва да се имат предвид и зачестилите случаи на пътнотранспортни произшествия именно в резултат на употреба на алкохол от страна на водачите на пътните превозни средства.
Наказателната отговорност на жалбоподателя е анегажирана за деяние, извършено в условията на повторност. В конкретния случай не доказано в производството, че процесното деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на посоченото наказателно постановление № 22-4332024660/01.12.2022г., доколкото последното не е приложено по делото, липсват и доказателства, че е било надлежно връчено на жалбоподатя и влязло в сила.
Поради изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че са налице основанията за ангажиране на административната отговорност на жалбоподаля за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП по основния състав на чл.174,ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 174, ал. 2 от ЗДвП – поради недоказаност и необоснованост на НП касателно елемента "повторност".
Следва да бъде приложена санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т . 1 ЗДвП, като на жалбоподателя се наложат кумулативно предвидените административни наказания "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС" в абсолютно определените в санкционната разпоредба размери - "глоба" в размер на 500, 00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.