Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 447 от 04.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2172/2022
Вид
Решение № 447
Подписан
04.04.2023
Състав
Мария Бойчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично при закрити врати заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Бойчева при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело № 20221100902172 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба с правно основание чл. 625 от ТЗ, подадена от “В. К.” АД, Република Молдова, за откриване на производство по несъстоятелност на “М.” ЕООД, ЕИК *******, поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост.

Молителят твърди, че има вземания към ответното дружество, произтичащи от търговска сделка – договори за покупко-продажба на стоки, по силата на които “М.” ЕООД (с предишно наименование “Е.” ЕООД) е купувало стъклени бутилки от Глас Контейнер Къмпани АД (Glass Container Company JSC), чийто правоприемник се сочи да е молителят “В. К.” АД.

Твърди, че по договор за продажба на стоки № S2016/036 от 30.09.2016 г. ответникът му дължи общата сума от 81 372 евро, от които 61 584,03 евро – главница; 15 332,97 евро – неустойки; 4 455 евро – разноски. Твърди, че поради неизпълнение на договора, ответникът е осъден да му заплати сумите с решение от 17.09.2020 г. по арбитражно дело № 17/2019 г. на Арбитражния съд при БТПП, въз основа на което е издаден изпълнителен лист на 10.05.2021 г. по т.д. № 514/2021 г. по описа на СГС, VI-1 състав. Твърди, че за събирането на вземанията по този договор е образувано изпълнително дело № 10686/2021 г. по описа на ЧСИ М. Б., като от образуването на изпълнителното дело през 2021 г. до настоящия момент (повече от 6 месеца) не е било възможно и не е събрана никаква част от дълга. Позовава се на презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ.

Твърди, че по договор за продажба на стоки № S2019/002 от 03.01.2019 г. ответникът му дължи общата сума от 23 180,44 евро, от които 17 933,14 1 евро – главница; 2 817,50 евро - неустойки; 2 430 евро - разноски. Твърди, че поради неизпълнение на договора, ответникът е осъден да му заплати сумите с решение от 28.05.2021 г. по арбитражно дело № 16/2019 г. на Арбитражния съд при БТПП.

Твърди, че длъжникът е спрял да обслужва задълженията си през 2019 г., като последното плащане по договор за продажба на стоки № S2016/036 от 30.09.2016 г. е извършено на 23.04.2019 г., а по договор за продажба на стоки № S2019/002 от 03.01.2019 г. - на 25.10.2019 г. Твърди, че е налице презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ.

Твърди, че ответното дружество е неплатежоспособно, респективно свръхзадължено. Твърди, че съгласно последните публикувани финансови отчети “М.” ЕООД разполага с изключително малко дълготрайни активи на декларирана отчетна стойност 17 000 лева. Твърди, че такива активи не са открити от съдебния изпълнител. Твърди също, че по-голямата част от краткотрайните активи представляват вземания, които са изключително несигурни активи и не могат да бъдат определящи за стабилното финансово състояние на длъжника. Твърди, че последните публикувани финансови отчети не отразяват коректно финансовото състояние на длъжника.

Молителят претендира да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника с произтичащите от това последици поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост. Претендира също да бъде постановено решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ, едновременно с откриването на производството по несъстоятелност, тъй като твърди, че продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността.

В дадения срок ответникът не е депозирал отговор на молбата по чл.

625 от ТЗ.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Представен е от молителя и приет като доказателство по делото договор № S2016/036 от 30.09.2016 г., сключен между IM “Glass Container Company” S.A. (с настоящо наименование “В. К.” АД), като доставчик, и “Е.” ЕООД (с настоящо наименование “М.” ЕООД), като купувач, по силата на който доставчикът продава на купувача стъклена бутилка от маслиново и прозрачно стъкло, произведена в Молдова, в съответствие с условията на договора и чертежа, одобрен от страните. Съгласно представеното Приложение № 1 към договора, страните изменят чл. 7.3. от същия, като купувачът плаща на продавача 100% от стойността на стоките, очаквани за доставка в рамките на 30 дни от датата на фактурата.

Представено е решение от 17.09.2020 г. по МАД № 17/2019 г. на Арбитражния съд при БТПП, с което “Е.” ЕООД е осъдено да заплати на IM “Glass Container Company” S.A., Република Молдова, следните суми: 76 917 евро, представляващи неплатен дълг по договора за доставка на стоки, сключен между ищеца и ответника № S2016/036 от 30.09.2016 г. и фактури в 2 размер на 61 584,043 евро и неустойки за неизпълнение на паричните му задължения в размер на 15 332,97 евро, както и 4 455 евро, представляващи правните разходи, доказани от ищеца за провеждането на арбитража. Въз основа на арбитражното решение, е издаден изпълнителен лист от 10.05.2021 г. по т.д. № 514/2021 г. по описа на СГС, VI-1 състав за присъдените суми по горецитираното арбитражно решение.

Представено е по делото удостоверение с изх. № 74017/16.11.2022 г. по изпълнително дело № 20218380410686 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие – СГС, в което е удостоверено от съдебния изпълнител, че изпълнителното дело е образувано срещу длъжника “М.” ЕООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.05.2021 г. по т.д. № 514/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, V1-1 състав, поканата за доброволно изпълнение е счетена за връчена на длъжника “М.” ЕООД на 21.10.2021 г., както и че по изпълнителното дело няма постъпили суми.

Представени са и договор за услуга № 3 от 07.11.2016 г., сключен между страните, и приложение № 1 към този договор.

Представен е от молителя договор № S2019/002 от 03.01.2019 г., сключен между IM “Glass Container Prim” S.A. (с правоприемник “В. К.” АД), като доставчик, и “Е.” ЕООД (с настоящо наименование “М.” ЕООД), като купувач, по силата на който доставчикът продава на купувача стъклена бутилка от маслиново и прозрачно стъкло, произведена в Молдова, в съответствие с условията на договора и чертежа, одобрен от страните.

Представено е и решение от 28.05.2021 г. по МАД № 16/2019 г. на Арбитражния съд при БТПП, с което “М.” ЕООД е осъдено да заплати на “Glass Container Prim” S.A., Република Молдова, сумата от 17 933,14 евро – неплатена цена по договор за доставка на стоки № S2019/002/03.01.2019 и по фактури №№ 2019/245/03.01.2019, 2019/732/18.04.2019 и 2019/792/30.04.2019, сумата от 2 817,50 евро – неустойка за забава с плащането на цената на доставени стоки по фактури №№ 2019/245/03.01.2019, 2019/732/18.04.2019 и 2019/792/30.04.2019 от датата на изтичане на срока на плащане на всяка фактура след 30.09.2019 г., както и сумата от 2 430 евро – арбитражни разходи по делото.

Представени са от молителя счетоводен баланс на “М.” ЕООД към 31.12.2021 г., отчет за приходи и разходи за 2021 г., отчет за собствен капитал към 31.12.2021 г., отчет за паричните потоци за 2021 г.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от Агенцията по вписванията чрез отдалечен достъп по партидата на ответното дружество от всички служби по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от СДВР, Отдел “Пътна полиция” и е представена справка от централната база на АИС КАТ (настояща и бивша собственост) за регистрирани МПС на името на ответното дружество.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от НАП и е представена информация, че има данни за образувано производство по принудително изпълнение ИД № 200848300/2020 г. и наложени обезпечителни мерки върху имуществото на “М.” ЕООД – запор на банкови сметки.

3

За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество по делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С. Й., като вещото лице е анализирало периода 2017 г. – 2021 г. вкл. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и изчислява показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.

Вещото лице дава заключение, че ответното дружество отчита в баланса си дълготрайните материални активи, както следва: към 31.12.2017 г. са на стойност от 92 хил. лева, представляващи 5,9% от сумата на актива; към 31.12.2018 г. са на стойност от 75 хил. лева, представляващи 5,2% от сумата на актива; към 31.12.2019 г. са на стойност от 24 хил. лева, представляващи 1,3% от сумата на актива; към 31.12.2020 г. са на стойност от 21 хил. лева, представляващи 1,3% от сумата на актива; към 31.12.2021 г. са на стойност от 17 хил. лева, представляващи 1,1% от сумата на актива.

Вещото лице дава заключение, че преобладаващ дял от краткотрайните активи за анализирания период са вземанията на дружеството, които към 31.12.2017 г. са на стойност от 838 хил. лева, представляващи 53,8% от сумата на актива; към 31.12.2018 г. са на стойност от 747 хил. лева, представляващи 51,3% от сумата на актива; към 31.12.2019 г. са на стойност от 1276 хил. лева, представляващи 68,5% от сумата на актива; към 31.12.2020 г. са на стойност от 1008 хил. лева, представляващи 63,6% от сумата на актива; към 31.12.2021 г. са на стойност от 990 хил. лева, представляващи 64,5% от сумата на актива.

Вещото лице дава заключение, че преобладаващ дял от пасивите на ответното дружество за анализирания период са краткосрочните задължения, които към 31.12.2017 г. са в размер на 1277 хил. лева, представляващи 82,0% от сумата на пасива; към 31.12.2018 г. са в размер на 897 хил. лева, представляващи 61,6% от сумата на пасива; към 31.12.2019 г. са в размер на 1123 хил. лева, представляващи 60,3% от сумата на пасива; към 31.12.2020 г. са в размер на 1116 хил. лева, представляващи 70,4% от сумата на пасива; към 31.12.2021 г. са в размер на 1137 хил. лева, представляващи 74,1% от сумата на пасива.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Вещото лице посочва, че доколкото вземането от клиенти и доставчици, посочено в баланса към 31.12.2021 г. в размер на 990 хил. лева, не е събрано в рамките на една година, поради което е отчетено като вземане със срок над една година и не участва при изчисляване на коефициентите за ликвидност. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че прави извод, че вземанията през 2020 г., които са в размер на 1 008 000 лева и тези 990 000 лева през 2021 г. са същите, тъй като разликата им е само 18 000 лева, а тези 18 000 лева фигурират в отчета за паричните потоци и това са събраните. Пояснява, че ако се включат тези вземания за 2021 г., коефициентът на обща ликвидност би бил над единица.

Отчитайки горното, констатациите на експертизата установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 1,1417 за 2017 г., 1,5329 за 2018 г., 1,6349 за 2019 г., 1,4023 за 2020 г. и 0,4635 за 2021 г.

4

Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 1,1175 за 2017 г., 0,8350 за 2018 г., 1,1621 за 2019 г., 0,9301 за 2020 г. и 0,0000 за 2021 г.

Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност има следните стойности: 0,4612 за 2017 г., 0,0022 за 2018 г., 0,0258 за 2019 г., 0,0269 за 2020 г. и 0,0000 за 2021 г.