Определение № 3694 от 23.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3694 гр. София, 23.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20238002101408 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Стефанов БМ“ООД срещу решение №.1262/25.10.22 по г.д.№.963/22 на АС София, с което е потвърдено решение №.260586/16.12.22 по г.д.№.5575/21 на СГС, ГО, 19с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.2в ал.1 ЗОДОВ вр. с чл.4 пар.3 ДЕС за заплащане на 68040,16лв. имуществена вреда, съставляваща пропусната полза от нереализиран приход през периода 30.04.16-30.04.18 вследствие приемане на пар.18 ал.1 от ПЗР ЗИДЗЕ /ДВ бр.56/15/, като неоснователен, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна Република България оспорва жалбата. Прокуратурата на РБ не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение е прието, че претенцията на ищеца се основава на твърдения, че е собственик на и оперира фотоволтаична електроцентрала 1

ФТЕЦ“Стефанов“, [населено място], присъединена към електроразпределител ната мрежа на „ЧЕЗ Електроразпределение България“АД на основание сключен договор; според същия електроразпределителното дружество се е задължило да изкупува произведената от ищеца еленергия съгласно условията и сроковете в него по преференциална цена, определена от КЕВР /срокът на действие е до 28.06.32г. и през него преференциалната цена не подлежи на промяна, а самата електроцентралата е частично финансирана с договор от

1.12.11 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013, съгласно който е предоставена безвъзмездна финансова помощ/; приемането на разпоредбата на пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ е довело до намаляне на преференциалните цени, като на практика съставлява несъразмерна намеса в патримониума на засегнатите дружества и осуетява легитимно очакване, основано на ясен закон и сключени в негово изпълнение дългосрочни договори. Отразено е, че съгласно пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ за производителите на еленергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизане в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл.31 ал.8 ЗЕВИ, които последно са определени с решение на КЕВР към датата на влизане в сила на този закон; производителите следва да приведат договорите си за изкупуване в съответствие с тези изисквания в срок до 31.07.15, като в противен случай, след изтичането му, общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупуват еленергията по горепосочената цена. Съдът се е позовал на решение №.5/11.05.17 на Конституционния съд /КС/ на РБ по к.д.№.12/16, с което е прието, че въведените с пар.18 законодателни промени не могат да бъдат квалифицирани като нарушаващи правната предвидимост и доверието в стабилността на правната рамка за сектор енергия от възобновяеми източници за всеки разумен и добросъвестен инвеститор, и съответно че разпоредбата не противоречи на Конституцията; не е нарушен и принципа на правна сигурност чрез допуснато обратно действие, тъй като правилото на пар.18 има действие по отношение на заварени правоотношения, юридически факти, настъпили до влизане в сила на закона, но не са завършили действието си и тези правоотношения се развиват в контекста на регулиран пазар; средствата, 2 избрани от законодателя за постигане на целта на закона, са разумни и подходящи, доколкото преференциалните цени не отпадат stricto sensu с ретроактивен ефект, а само се намаляват при гарантиран срок на договорите и изкупуването така, че да се осигури възвръщане на инвестициите и разумна печалба в срока на договора. Съдът е приел, че с оспорената промяна не само, че не си нарушава, но и се постига ефективно реализиране на принципа законът да гарантира равни условия за стопанска дейност на всички икономически активни субекти, установен в чл.19 ал.2 от Конституцията. Да се твърди при това положение, че група стопански субекти в обхвата на пар.18 ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ е произволно определена от законодателя и че тази норма отнема техни придобити права и ги дискриминира, с което се нарушава чл.19 ал.2 от Конституцията, е неоснователно. Стопанските субекти в обхвата на пар.18 са в регулирания сегмент на пазара и тъкмо с оспорената промяна се постига постепенното им извеждане на свободния пазар, на който те не са, но което е наложително, за да бъде постигната национална и обществена цел за реален конкурентен бизнес в електроенергийния сектор в ЕС/такава е и оценката ЕК за държавна помощ SA 44840(2016/NN)-България, т.29/.

Намерил е, че в конкретния случай твърдяното наличие на оправдани правни очаквания за субектите на пар.18 е неоснователно, като не е налице несъответствие на оспорената законова разпоредба с чл.65 ДФЕС. От правна страна е прието, че промяната на пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ касае бъдещ доход на определени стопански субекти-производители на еленергия от възобновяеми източници, и за да се признае същия за „собственост“, следва да притежава качествата на сигурно вземане. В случая процесното вземане не притежава такъв характер, тъй като в текста на самия договор между ищеца и третото за спора лице за изкупуване на еленергия от 29.06.12 изрично са предвидени обстоятелства, които по естеството си влияят на начина на определяне на преференциални цени и допускат промяна в отношенията между страните.

Обществената полза е предмет на обсъждане и от КС на РБ, който с реш.

№.5/11.05.17 по к.д.№.12/16 е посочил, че държавната интервенция в разходите на обществото чрез ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата ситуация го изисква /в случая – доказан дефицит на НЕК и несъразмерна тежест за потребителите - битови и бизнеса/, е социално оправдана. Предприетата законодателна промяна е с оглед обществения интерес за регулиране на енергийния пазар. Недопускане на промяна в 3 действащата законодателна рамка за дълъг период от време /20-годишен период на действие на процесния договор/ в динамична ситуация на преход към отварящ се за конкуренция електроенергиен пазар на национално ниво и изграждането на вътрешен енергиен пазар за ЕС не намират правна опора.

Със законодателната промяна се постига ефективно реализиране на принципа законът да гарантира равни условия за стопанска дейност на всички икономически активни субекти, установен в чл.19 ал.2 КРБ - с което изрично се опровергават твърденията в исковата молба за нарушение на чл.16, чл.20 и чл.21 ХОПЕС /СЕС не е особено благосклонен към аргументи за легитимни правни очаквания в контекста на държавната помощ и поставя съществени изисквания към инвеститорите/. Сочи се и, че в отговор на твърденията, че чл.16 ХОПЕС не допуска при сключен договор да се осъществява изменение на един от основните му елементи /цената/ чрез законодателен акт в полза на един от субектите по договора, в решението на КС се приема, че правилото на пар.18 не води до промяна на съществени елементи на заварените договори за изкупуване на еленергия от ВИ - каквито са предметът и срокът на договора, преференциалният характер на цената за изкупуване, приложима за производителите по същата ал.1 - а единствено режима на ценообразуване за договори за изкупуване с неприключил срок.

Въззивната инстанция е очертала материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаване правото на ЕС нарушената правна норма на правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено; да е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди (реш. от 05.03.1996г., Brasserie du pecheur и Factortame, С-46/93 и С48/93, Еи:С:199б:79 и решение от 08.10.1996г., Dillenkofer, С-178/94, С179/94, С-188/94, С-189/94 и С-190/94, Еи:С:1996: 375). Посочила е, че критериите, на които следва да отговаря нарушението на правото на ЕС, за да бъде характеризирано като достатъчно съществено, се извеждат от практиката на СЕС. Наборът от критерии е изведен за първи път в решението на съда по делото Brasserie du pecheur и Factortame - т.55, т.56 и т.57 и впоследствие преповтарян и уточняван, включително в цитираното от жалбоподателя решение на СЕС от 28.07.2016г. по дело С-168/15, Tomasova, т.25 и т.26. При всички положения обаче нарушението се счита достатъчно съществено, когато е извършено при явно несъобразяване с практиката на 4

Съда в съответната област (така т.57 от решението по делото Brasserie du pecheur и Factortame и т.26 от решението по дело С-168/15). В случая горепосочените предпоставки не са налице – липсва както противоправност /т.е. нарушена правна норма/, така и пряка причинно-следствена връзка, доколкото настъпването на вредите под формата на пропуснати ползи следва да е сигурно и предвидимо, доказано пълно и главно. Тази сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора не се предполага. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът бе изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.

Поради това ищецът следва да установи наличието на правоотношения с трети лица по повод ползването или разпореждането с обекта, които са били осуетени именно в резултат на забавата на длъжника, или да установи, че при конкретни пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за разпореждане с обекта при изгодни условия.

Съдът се е позовал на постановено по реда на чл.290 ГПК решение №.67/22.04.13 по т.д.№.28/12 на ВКС, ТК, II ТО, с което е прието, че сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. В случая такава сигурна възможност няма, доколкото пазарът е регулиран от КЕВР с оглед обществения интерес, който има приоритет над частния такъв.

Съгласно чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите:

1.“Следва ли чл.16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, уреждащ правото на свобода на стопанската инициатива, да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска съществуването на национална правна разпоредба като 5 тази на пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ, по смисъла на която, при наличието на сключен договор и съществуващи договорни отношения, уредени от специални норми на действащото законодателство, се осъществява изменение на един от основните елементи на договора /цена/ чрез законодателен акт в полза на един от субектите по договора?“; 2.

„Следва ли принципът на правна сигурност да се тълкува в смисъл, че не позволява преуреждането на вече възникнали въз основа на специални норми отношения между частни лица или между държавата и частни лица, ако с това преуреждане се засягат по неблагоприятен начин оправданите правни очаквания на частноправните субекти и вече придобити от тях права?“; 3.