Решение № 843 от 23.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 843 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330205413 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8505194080 на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София (АПИ), с който на „Евротранспорт 2000“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител Г.С.В. (В.П.Н. към датата на нарушението) е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл. 102, ал. 2 от същия Закон.

С жалбата си и с писмено становище (депозирано н а 15.11.2024 година чрез ЕПЕП) жалбоподателят чрез процесуалния си представител адвокат М.

Ц. Д. от Адвокатска колегия - *** иска отмяна на атакувания Електронен фиш по подробно изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност.

Редовно призовани за открито съдебно заседание по същество, нито законният, нито процесуалният представител на жалбоподателя се явяват за непосредствено и устно упражняване право на защита.

Със съпроводителното писмо, с което са изпратени жалбата и административнонаказателната преписка, въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ - София чрез пълномощник юрисконсулт С. Л. С.-Г. се взема отношение по същество с подробно изложени аргументи за материална и процесуална законосъобразност на атакувания електронен фиш и за неоснователност на защитните възражения с искане за потвърждаването му; претендира се юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, а 1 при евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание на въззивната инстанция юрисконсулт С. С.-Г. моли да се потвърди процесния електронен фиш като правилен и законосъобразен.

Сочи, че бордовото устройство, монтирано в процесното ППС, не е подавало данни седемнадесет дни, включително и на процесната дата и за всеки един ден е регистрирано нарушение, като незаплатената такса не е само тази за конкретния сегмент, за който е установено нарушението, а за целия ден при връщане назад, за седемнадесет дни. Иска в случай, че Съдът приеме, че е нарушен принципът на пропорционалност съгласно Европейското законодателство, изменение на наложената санкция в размер, който да е едновременно ефективен, възпиращ и пропорционален. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатски разноски в случай, че такива са претендирани.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДП във връзка с чл.

59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Установено е от въззиваемата страна (и от събраните в хода на съдебното производство доказателства) и не се оспорва от жалбоподателя, че към инкриминираната дата пътното превозно средство влекач „МАН ТГХ“ с рег.

№ ***, с 2 оси, с технически допустима максимална маса 18000 кг (категория N3), екологична категория ЕВРО 6С и полуремарке „ШМИТЦ СКО 24“ с рег.

№ ***, с 3 оси, с технически допустима максимална маса 42000 кг (категория О4), са собственост на „Евротранспорт 2000“ ЕООД, ЕИК ***, град София.

На 24.02.2022 година 11:46 часа при движение по път А-1, км 107+663 с посока нарастващ километър, община Родопи, влекачът и полуремаркето са засечени с тол сегмент 1111110675 (стационарна контролна точка 20211, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, даваща възможност за заснемане на преминаващите пътни превозни средства и разпознаване на регистрационните им номера) да преминават съчленени в състав от пътни превозни средства с общо 5 оси. За преминаването през този тол сегмент, обаче, на посочените дата и час бордовото устройство със сериен номер ***, асоциирано към ППС с рег. № ***, е изключено / неправилно включено в електрическото захранване и с изчерпана батерия и не осъществява връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват, за което няма предаване на данни за геолокация към системата на „Интелигентни 2 трафик системи“ АД (дружество, задължено да предоставя на „Евротранспорт 2000“ ЕООД услугата по електронно събиране на такси за изминато разстояние) и няма генериране и създаване тол декларации.

Така при преминаването на процесните влекач с рег. № *** с полуремарке с рег. № *** по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без заплащане на дължимата такса, електронната система за събиране на пътни такси отчита и регистрира движението на състав от пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса от 44000 кг по автомагистрала А-1 на км 107+663 с посока нарастващ километър и създава доклад по чл.

167а, ал. 3 от ЗДП за регистриране на нарушение № 8505194080 (номерът на генерирания атакуван електронен фиш) с посочен тип на нарушението no payment (без плащане), защото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя „Евротранспорт 2000“ ЕООД, ЕИК *** е издаден процесният Електронен фиш.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка, представени от жалбоподателя и изискани служебно от Съда.

От правна страна:

Обжалваният Електронен фиш № 8505194080 е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДП за задължителните реквизити на съдържанието си, като с оглед установените факти правилно за нарушена е посочена нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДП, съгласно чийто текст собственикът на моторно пътно превозно средство е длъжен да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. От своя страна чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) регламентира, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като т. 2 от визираната норма указва, че заплащането на такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси и таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от 3 екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Същевременно от доказателствата по делото е безспорно, че влекач „МАН ТГХ“ с рег. № ***, с 2 оси като състав от пътни превозни средства с общо 5 оси преминава в 11:46 часа на 24.02.2022 година през сегмент 1111110675 от платената пътна мрежа, без заплатена тол такса или валидна тол декларация, определена в съответствие с чл. 6 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година (издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 година) на основание чл. 4 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа (приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 година, обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 година).

Точно за вмененото нарушение е посочена и санкционната норма по чл.

187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДП, визираща, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв., като, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП на собственика се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

При определяне размера на наказанието е спазено е изискването на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН санкцията да е в границите на посоченото в закона, като административнонаказващият орган не може да преценя размера й, защото е конкретно определен.

Въпреки горното, Електронен фиш № 8504384166 на Агенция „Пътна инфраструктура“ подлежи на отмяна, заради противоречие с т. нар. „принцип на пропорционалност“. В случая законът предвижда твърд размер на санкцията от 2500 лв., многократно надвишаващи размера на дължимото за движение по платената пътна мрежа във визирания тол сегмент. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, е непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюзаq както е и в случая (вж. Решение от 09.02.2012 година, Urban, С 210 / 10, ЕU: С: 2012: 64, т. 41).

В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 година по дело С - 61 / 2023 година, съгласно което член 9а от Директива 1999 / 62 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобил за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011 / 75 / ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване а съразмерност не допуска система от наказания, 4 която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В изложения контекст за отмяна на атакувания Електронен фиш като незаконосъобразен, заради наложената непропорционална на извършеното нарушение санкция, прави ненужно обсъждането на налични други отменителни основания.

С оглед искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за изменение на наложената санкция в размер, който да е едновременно ефективен, възпиращ и пропорционален настоящият състав е на мнение, че в случая това е невъзможно. ЗДП предвижда в чл. 185, че за нарушение по закона и на издадените въз основа на него нормативни актове виновните се наказват с 20 лв. глоба, но само ако не е предвидено друго наказание. За конкретното нарушение законодателно е определена точна административнонаказателна разпоредба и съдът не може по свое усмотрение да преценява какво наказание да наложи по целесъобразност, дори при доказано нарушение, защото би се нарушил принципът на законоустановеност. От друга страна, в настоящия казус нарушителят е юридическо лице, а визираната разпоредба от ЗДП касае единствено налагане на глоба, тоест санкцията е предвидена за физически лица.