Решение № 87 от 03.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Д. Махмудиев като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600146 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 6/23.02.2024г., постановена по НОХД № 119/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, подсъдимият В. А. Е. е признат за виновен в това, че на 21.05.2023г. в с.Д., област П., при управление на МПС лек автомобил „***** Д“, с peг. № ********, без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение - чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.150 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н.С.П., ЕГН **********, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.4, б.„б“ вр. чл.342, ал.1 вр. чл.2, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан да е нарушил чл.20, ал.1 и ал.2, изр.2 и чл.116 от ЗДвП.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от пет години.

Възпитателната работа с подсъдимия е възложена на Наблюдателната комисия при Общински съвет гр.П..

1

На основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест са възложени направените разноски по делото в размер на 972,05 лв.

Срещу съдебния акт е подаден протест от Окръжна прокуратура гр.Пазарджик с доводи за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост. Прави се искане за изменение на присъдата, като се увеличи размерът на наложеното наказание лишаване от свобода и се отмени приложението на чл.66 от НК.

Недоволен от съдебния акт е останал и подсъдимият Е., който го обжалва чрез неговия защитник адв.К.К., също с оплакване за незаконосъобразност и несправедливост, за допуснато нарушение на материалния закон. Иска се изменение на присъдата, като деянието на подсъдимия се преквалифицира по чл.343а от НК и се намали размерът на наложеното наказание лишаване от свобода и на изпитателния срок на условното осъждане.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата на подсъдимия Е. е неоснователна и следва да се остави без уважение. Намира, че искането за преквалификация на деянието не почива на закона и на съдебната практика, че наложеното наказание отговаря на целите на чл.36 от НК и не трябва да се коригира. Не поддържа протеста на Окръжна прокуратура гр.Пазарджик.

Подсъдимият Е. и неговият защитник поддържат жалбата и изложените в нея съображения и искания. Молят протестът да се остави без уважение. Излагат доводи в подкрепа на тезата си за правната квалификация по чл.343а от НК, цитирайки практика на ВКС.

Подсъдимият, в последната си дума, иска да му се даде възможност да бъде свободен и да продължи да учи.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста и жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Протестът и жалбата са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са неоснователни.

2

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият Е . е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Е. не е правоспособен водач на моторно превозно средство /виж справка за нарушител/водач, приложена в т.1, л.14 от досъдебното производство/.

В средата на месец май 2023г. баща му, свидетелят А.Е.. купил лек автомобил „*****Д“, с peг. № ********, от свидетеля А.Г.. След покупкопродажбата превозното средство продължило да се води по документи /по талон/ на името на продавача.

Подсъдимият знаел мястото за съхранение на ключовете за колата.

На 21.05.2023г., преди обяд, около 11,00 часа, без знанието на баща си, ги взел и управлявайки автомобила, отишъл в центъра на родното си село - с. Д., област П.. Оставил го на ул.„*****“, зад кметството, и посетил близкото кафене. Лекият автомобил „*****Д“, който бил с десен волан, бил паркиран с предницата към сградата на кметството, като предната част сочела посока изток, а задната - посока запад.

Около 12,00 часа подсъдимият Е. излязъл от заведението заедно със свой приятел и тръгнали към колата. Близо до нея се разделили. Подсъдимият се качил в превозното средство и седнал на шофьорското място, зад волана.

Стартирал двигателя и пуснал музика от мобилния си телефон.

По улицата минавала пострадалата Н.С.П., на 93 години. Като пешеходец, тя се движела по пътното платно, относително перпендикулярно на него. Достигнала до зоната на задния ляв калник на автомобила, на около 0,5-0,6 метра. В този момент подсъдимият Е. привел МПС в движение на заден ход. Започнал да се движи в посока запад, без да предприеме каквито и да било действия за спиране. Поради това ударил със задния ляв калник на колата пострадалата в лявата й част. В момента на удара лекият автомобил се движел със скорост от порядъка на 3-5 км/ч. Вследствие на него пешеходката паднала на дясната си страна на платното за движение. Главата й се намирала 3 в посока север, а краката - на юг. Подсъдимият възприел удара като тупване, спрял и слязъл. Видял пострадалата П., вдигнал я и я настанил в колата.

Обадил се на свидетеля Г.П., правоспособен водач на МПС. Последният дошъл на мястото на инцидента и двамата с подсъдимия Е. транспортирали пострадалата до сектор „Спешна помощ“ при „МБАЛ-П.“ АД гр.П.. В болничното заведение били установени множество травматични увреждания на възрастната жена и тя била пренасочена към хирургично отделение. По време на отвеждането й към това отделение в 15,11 часа на 21.05.2023г. починала.

За смъртта на Н.С.П. е издаден Акт за смърт № 0474/22.05.2023г. от Община П. /т.1, л.19 от досъдебното производство/.

На местопроизшествието пристигнала дежурна оперативна група, в състава на която имало и разследващ полицай. Същият е извършил оглед на местопроизшествие, за което е съставен протокол, към който е изготвен и фотоалбум /т.1, л.2-8 от досъдебното производство/. С това първо действие по разследването е образувано досъдебно производство № 402/2023г. по описа на РУ на МВР гр.Пазарджик

От заключението на съдебномедицинската експертиза на труп /т.2, л.96-102 от досъдебното производство/ се установява, че на Н.С.П., ЕГН **********, е причинена тежка съчетана гръбначно-мозъчна и гръдна травма: травматично счупване на телата на Тн 12-Л1, с травмиране /контузия/ на гръбначния мозък; контузия на десния бял дроб; множество счупване на ребра двустранно; счупване на дясната ключица; кръвоизлив в дясната гръдна кухина /850 мл/; контузия на десния бъбрек; мозъчен и белодробен отоци; мастна емболия в съдовете на белите дробове; разкъсно-контузни рани по крайниците; охлузвания по крайниците; атеросклероза на аортата, коронарните, мозъчните и бъбречните артерии ІІ-ІІІ стадий. Причината за настъпване на смъртта на П. е тежката съчетана гръбначно-мозъчна и гръдна травма, довела до размачкване на меките тъкани и отделяне на мастни капки от тях и мастни капки от костния мозък на счупените ребра двустранно, което е причинило развитието на мастна емболия в белите дробове, довело до остро нарушаване на сърдечната дейност и спиране на сърцето и дишането.

Смъртта е настъпила бавно от настъпване на ПТП /получаване на травматичните уреждания/ до развитието на мастната емболия в белите 4 дробове. На П. е оказана своевременна специализирана медицинска помощ, но развитието на мастна емболия не може да бъде предотвратено от лекарска намеса. Налице е причинно-следствена връзка между нараняванията, получени при ПТП, и настъпилата смърт от техните усложнения. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет със значителна кинетична енергия, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени по механизма на ПТП - автомобилна травма пострадал пешеходец при блъскане от лек автомобил, с последващо падане на терена. Преди настъпване на смъртта и в близките часове преди това П. не е употребявала алкохол.

Според заключението на химическата експертиза /т.2, л.89 от досъдебното производство/ в кръвта на Н.С.П. няма наличие на алкохол.

Видно от заключението на автотехническата експертиза /т.2, л.111127 от досъдебното производство/ няма причинно-следствена връзка между техническото състояние на лекия автомобил „***** Д“, с peг. № ********, и настъпилото на 21.05.2023г. ПТП. Ударът е настъпил на пътното платно.

Мястото на удара не може да бъде определено с точност, тъй като местопроизшествието не е запазено. За мястото на удара може да се съди само по намерените локви течност по платното. Спрямо избрания ориентир ударът е настъпил на около 10,7 м западно от него и на около 2,7 м южно от северния бордюр, ограничаващ пътното плато. От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е пресичане на траекториите на движение на автомобила, при движение на заден ход, и на пешеходката. От техническа гледна точка водачът на МПС не е съблюдавал дали пътят зад него е свободен и дали при движението си не създава опасност или затруднения за другите участници в движението по време на извършване на маневрата. От техническа гледна точка водачът на лекия автомобил е имал възможност да избегне удара, като преди предприемане на маневрата се увери, че не създава опасност или затруднения за останалите участници в движението, по време на движението си на заден ход, непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство и контролира движението му. Водачът би трябвало да забележи и възприеме пешеходката, намираща се зад автомобила, и след като се увери, че тя се е отдалечила на безопасно разстояние от превозното средство, да предприеме маневрата движение на заден ход. Скоростта на движение на МПС към момента на удара е била от 3 до 5 км/ч. Вещото лице е посочило 5 механизма за възникване на ПТП от техническа гледна точка.

Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз основа на анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това кои от тях следва да се кредитират и поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме и изградената въз основа на тези доказателства фактическа обстановка, призната от подсъдимия Е. по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Правилно Окръжен съд гр.Пазарджик е кредитирал гласните доказателствени средства - самопризнанията на подсъдимия Е., показанията на свидетелите А.Г., А.Е.., В. С. Е., Г.П., Р.Г., Т.М., С. Н., заключенията на съдебномедицинската, химическата и автотехническата експертизи, приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, справки за МПС, за нарушител/водач, НП, акт за смърт, удостоверения за наследници и за родствени връзки, медицински документи, справка за съдимост, характеристични справки, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, удостоверение за учащ.

Законосъобразно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на горните свидетели, тъй като са обективни, последователни, логични. Не са противоречиви помежду си и с останалите доказателства по делото. Нито един от свидетелите не е очевидец на пътнотранспортното произшествие.

Свидетелите А.Г. и А.Е.. изясняват обстоятелствата относно собствеността на лекия автомобил и сделката с него, а свидетелят В. С. Е. за получено от него наказателно постановление, издадено срещу внука му.

Въпреки че свидетелите А.Е.. и В. С. Е., съответно като баща и дядо на подсъдимия, се явяват заинтересовани от изхода на делото, показанията им не следва да се изключат от доказателствената съвкупност, тъй като не влизат в противоречие с нея.