Решение № 4602 от 24.10.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5325/2025
- Вид
- Решение № 4602
- Подписан
- 24.10.2025
- В сила
- 24.10.2025
- Състав
- Дафина Арабаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1, буква "г") · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4602 гр. Пловдив, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330105325 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от ТИ БИ АЙ Банк ЕАД с ЕИК:
131134023 и адрес: гр. София, УЛ.ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ 52-54 против Г. А. Д. с ЕГН********** и адрес: ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
430 ТЗ, чл. 99, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1684, 89 лева /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ – неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № ****** г., с краен падеж: ****** г.; 270.29 лева /двеста и седемдесет лева и двадесет и девет стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.11.2023 г. до ****** г.; 291.27 лева /двеста деветдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/ – обезщетение за забава за периода 05.11.2023 г. – 06.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.08.2024 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16259 по описа за 2024 г. на ПРС.
Ищецът сочи, че на ****** г. между ищеца в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 1968,80 лв., от които 1700 лв.предоставени за общо ползване на потребителя и 268,80 лв.- предоставени за заплащане на избраната от потребителя застраховка живот – BANK ЖИВОТ АГЕНТ.
Посочва се, че съгласно чл. 7.2.1 от договора, при потребителски кредит за общо ползванесредствата по кредита се превеждат от Кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата 1 на сключване на договора по сметката на потребителя, открита в ТИ БИ АЙ Банк ЕАД и посочена в чл.11.2.
Посочва се, че кредитът се счита усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената банкова сметка.
Съгласно чл.7.2.2. в случаите когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банковата сметка на застрахователния посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Твърди, че потребителят е изявил желание и е дал съгласието си и в заявлението – декларация за установяване на договорни отношения, предхождаща сключването на договора, да бъде сключена застраховка.
Посочва се, че общата дължима сума е разсрочена на 12 погасителни месечни вноски, 11 вноски по 195,94 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 195,97 лв. Първата погасителна вноска се посочва, че е дължима на 05.09.2023 г., а последната на ****** г.
Уговореният лихвен процент е 34,12 %, ГПР -39,71 %. Отразено е, че ГПР съгласно чл. 10 от договора е изчислен по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин, а общата дължима сума по Договора е в размер на 2351,31 лева.
Договорът се сочи, че не е сключен при Общи условия.
Посочва се, че крайният падеж е настъпил, като са останали дължими суми в горните размери, като длъжникът не е извършвал редовни плащания по договора и е изпаднал в просрочие. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски за заповедното и исковото производства.
В законоуставения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез процесуалния му представител адв. С. Н..
Твърди, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави, за което се излагат доводи.
Твърди се, че договорът за кредит е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, като същият на основание чл. 22 ЗПК е недействителен.
Оспорва клаузата за възнаградителната лихва, като недействителна поради противоречие с добрите нрави.
С оглед недействителност на договора, твърди, че на основание чл.23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове 2 с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 8259/02.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16259/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ-ри бр. състав, както следва: сумата от 2 219, 83 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № ****** г., от която сумата от 1684, 89 лева /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ – неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № ****** г., с краен падеж: ****** г.; 270.29 лева /двеста и седемдесет лева и двадесет и девет стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.11.2023 г. до ****** г.; 291.27 лева /двеста деветдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/ – обезщетение за забава за периода 05.11.2023 г. – 06.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.08.2024 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16259 по описа за 2024 г. на ПРСПротив заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
В производството по делото е представен договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и Н. Г. С., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 1700 лв., представляваща чистата стойност на предоставения на длъжника за ползване финансов ресурс. В клаузата на чл. 7.1. от Договора е установено, че общият размер на кредита е от 1968,80 лв., в която сума се включва освен предоставената главница, и сумата от 268,80 лв. - застрахователна премия “Bank Живот Агент”.
В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 34,12 %, а годишният процент на разходите е от 39,71%. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 05.09.2023 г., а на последната на ****** г., като размерът на 11-те погасителни вноски е по 195,94 лв., а на последната – 195,97 лв. В клаузата на чл. 10 от Договора е установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на сумата от 2351,31 лв.
Съгласно клаузите на договора в случай, че е сключена застраховка, то дъжимата за конкретната застраховка застрахователна премия се превежда от кредитора директно на застрахователя.
Приет е като писмено доказателство и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на 3 информация за потребителски кредити.
Прието е и заявление – декларация за установяване на договорни отношения, както и Декларация по ЗМИП.
По делото е приета като писмено доказателство Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Мediguide International.
Представен е и сертификат № ****** за застрахователни програми Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Мediguide International на името на ответника.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по договора за кредит е заплатена обща сума в размер от 256,92 лв. Не се дава категоричен отговор дали сумата във връзка конкретната застраховка е преведена в полза на застрахователя, като сочи, че това е станало с общ превод. Установява се, че сметката на кредитополучателя е заверена със сумата от 1968,80 лв., от което следва, че това е получената от него заемна сума, включваща 1700 лв.- главница и 268,80 лв.- застрахователна премия.
По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата 4 погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
Разпечатката съдържа 38 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7194b28-978b-42f9-af60-eb2c06b5ee98