Решение № 51 от 30.03.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Велико Търново, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500440 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана въззивна жалба от КПКОНПИ срещу Решение № 260003/ 15.06.2022 г. по гр.д. № 69/ 2017 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Комисията искове за отнемане на основание ЗПКОНПИ в полза на Държавата на незаконно придобито имущество както следва:

- от И. М. И.: парични суми в общ размер на 712 485.50 лв., представляващи равностойността на налични дружествени дялове от капитала на „ВУТ – Експорт“ ЕООД и от капитала на „Преслав Лес“ ЕООД; вноски в BGN и EUR на каса от И. и от трети лица по банкови сметки с титуляр И.; изплатена през 2011 г. печалба по банкова сметка в „ЦКБ" АД с титуляр И. М. И.; лична вноска на И. в капитала на „ВУТ Експорт“ ЕООД; пазарната стойност на недвижими имоти – гори, залесени горски територии и дървопроизводителни площи – към датата на отчуждаването им;

- от И. М. И. и Д. Д. М.: поземлен имот в гр. Габрово, м. „Ръта", с площ от 34 967 кв. м, представляващ широколистна гора на стойност 21 940 лв. и товарен автомобил марка „Фолксваген", модел „JTT 35 Д", peг. № Т 89**** на стойност 3 542 лв.; парични суми в общ размер на 78 830 лв., представляващи пазарната стойност към датата на отчуждаване на недвижими имоти и леки автомобили;

1

- от Д. Д. М.: парични суми в общ размер на 40 343.62 лв., представляващи вноски на каса от М. и вноски от трети лица по банкови сметки с титуляр М.;

- от Е. И. Е.: парична сума в размер на 3 328.82 лв., представляваща вноски от трети лица по нейна банкова сметка.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Съдът достигнал до грешен извод за размера на несъответствието между имуществото и нетния доход, защото: неправилно счел за основателно възражението на ответниците, че ЕТ „Лес Комерс – И. И.“ и И. М. И. са един правен субект, вследствие на което приел, че преминалите през личните сметки на лицето суми са обвързани с неговата търговска дейност като ЕТ; неправилно изключил от имуществото сумите, получени от ответниците на неустановено основание суми от трети лица и внесени по сметки от самите тях, както и сумите, с които те са извършили погашения по кредити, по съображения, че не са налични в края на проверявания период; неправилно включил към доходите, приходите и източниците на финансиране сумата 22 965 лв., кредитирайки показанията на св. Х., че тази сума е придобита като печалба от хазартни игри в казино. ЕТ притежавал определена самостоятелност, която Комисията отчела при изготвянето на икономическия анализ, като отпуснатите на ЕТ кредити не намерили отражение при изчисляването на несъответствието спрямо физическите лица. Ответниците не доказали възраженията си, че И. е ползвал средства от касата на ЕТ и че по сметките им са превеждани суми във връзка с търговската дейност на ЕТ.

Жалбоподателят излага тезата си, че имуществото, придобито през целия проверяван период, е релевантно за изчисляване на несъответствието, дори и когато в края на периода не е налично. Изразява несъгласие с извода на съда, че на отнемане подлежи само имущество, което е налично в края на проверявания период. Счита, че няма правна пречка да бъдат отнети неналични парични средства, защото същите представляват част от имуществото, за което не е установен законен източник, и при липсата им, на основание чл.151 ЗПКОНПИ, на отнемане подлежи тяхната равностойност. Сочи, че разграничаването на паричните средства от останалото имущество на проверяваното лице осуетява постигането на целите по чл.2 на Закона и води до абсурдната ситуация да се насърчават лица, придобили средства с незаконен произход, вместо да придобиват имущества с тях, за които знаят, че могат да им бъдат отнети, да ги разходват или укриват. Поради различното разходване на средствата от неправомерно облагодетелствалите се лица се стигало до неравното им третиране, като от едните се отнемало имущество или равностойността му, а от другите не се отнемало нищо. Счита, че по делото са доказани по категоричен начин предпоставките на закона за отнемане на процесното имущество от проверяваните лица. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови отнемане от ответниците на претендираното имущество. Претендира разноските за двете инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.

2

Постъпила е и въззивна частна жалба от Комисията против Определение № 260016/ 21.10.2022 г., с което съдът се е произнесъл по искането й за изменение на решението в частта за присъдените в нейна тежест разноски. Счита за неправилен извода на съда за липса на предвидените в ЗПКОНПИ предпоставки за прилагането на чл.156 ал.6 от закона. Моли определението да бъде отменено и разноските да се възложат на ответниците.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от ответниците със становище за неоснователност на въззивната жалба. Ответниците излагат, че изводите на съда са единствените, които могат да бъдат направени с оглед събраните по делото доказателства, съдът ясно и точно обосновал акта си, при което постановеното от него решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно не разграничил ЕТ „Лес Комерс – И. И.“ от И. М. И., а приел, че се касае до един правен субект. Молят решението да бъде потвърдено. Не претендират разноски. Ответниците не са подали отговор на частната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, намира следното:

По същество на спора от фактическа страна е установено, че oтветникът И. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.235 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 НК, което попада в предметния обхват на чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ – отм.– т.15; след уведомяване на КПКОНПИ за повдигнатото обвинение срещу него е започнала проверка, обхващаща периода от 10.06.2005 г. до 10.06.2015 г. и същата е приключила с внасяне в съда на настоящия иск за отнемане от него, от бившата му съпруга Д. Д. М., с която са били в брак в периода 06.09.2007 г. 20.12.2012 г., и от настоящата му съжителка Е. И. Е. на имущество, за което Комисията е приела, че е незаконно придобито предвид липсата на установен законен източник за придобИ.ето му. Не е спорно, че в рамките на проверявания период ответникът, а през периода на брака му заедно с М., е придобил чрез покупко-продажба всички описани в исковата молба недвижими имоти и МПС. В рамките на проверявания период, на 3

01.03.2013 г. той и М. са отчуждили три от придобитите недвижими имота: залесена територия в местността „Куза“ в землището на с. Китино, общ. Антоново, обл.

Търговище, с площ от 24,500 дка, представляваща имот № 000186 по плана за земеразделяне на селото; дървопроизводителна горска площ в местността „Мастън кьой“ в землището на с.Черни бряг, общ. Антоново, обл. Търговище, с площ от 25 дка, представляваща имот № 136014 по плана за земеразделяне на селото и дървопроизводителна горска площ в местността „Дара Авул“ в землището на с.

Великовци, общ. Антоново, обл. Търговище, с площ от 24 дка, представляваща имот № 060039 по плана за земеразделяне на селото. На 16.02.2011 г. те са продали придобития през проверявания период лек автомобил марка „БМВ“ модел „525 Д", peг. № Т 23****. В края на проверявания период И. и М. притежават поземлен имот в гр.

Габрово, м. „Ръта", с площ от 34 967 кв. м, с идентификатор № *** – широколистна гора; залесена горска територия с площ от 60,700 дка в местността „Кейби Кузу“ в землището с. Веренци, община Омуртаг – имот № 061004 по плана за земеразделяне на селото; товарен автомобил марка „Фолксваген", модел „JTT 35 Д“, peг. № Т 89**** и лек автомобил „Мицубиши Паджеро", peг. № Т 60****. Гората от 60,700 дка и автомобилът „Мицубиши Паджеро“ са отчуждени след проверявания период съответно на 28.12.2015 г. и на 13.05.2016 г. В края на проверявания период И. притежава всички недвижими имоти, отнемането равностойността на които се претендира от Комисията, като всички те са отчуждени на 28.12.2015 г. Стойността на всички МПС към момента на придобИ.е, разпореждане и дата на искова молба е установена с приета по делото автотехническа и оценъчна експертиза, а по приетата комплексна съдебно-оценъчната експертиза е дадено заключение за стойността на недвижимите имоти съответно към датата на придобИ.ето и отчуждаването им, както и за реализирания доход от добив на дървесина. Не е спорно, че ответникът И. е регистриран и през проверявания период е развивал търговска дейност като ЕТ „ЛесКомерс-И. И.“ и чрез търговските дружества „ВУТ - Експорт“ ЕООД и „Преслав лес“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е и понастоящем. Той не е работил по трудово правоотношение и доходите му са формирани от дейността му като ЕТ, във връзка с което той е подавал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ. Като ЕТ „Лес Комерс – И. И.“ в рамките на проверявания период е придобил недвижими имоти и множество МПС – товарни автомобили, влекачи, полуремаркета, ремаркета, четири леки автомобила, част от които са отчуждени преди края на проверявания период. В подадените декларации по чл.50 ЗДДФЛ за периода на проверката са отразени приходите, разходите, придобитото имущество и счетоводната печалба от дейността като ЕТ и не е спорно, че финансирането е извършвано със средства от основната дейност и от усвоени кредити и тези средства са в достатъчен размер за придобИ.е на съответните активи. Не е спорно, че ответниците са титуляри на описаните в исковата молба банкови сметки, по които са извършени сочените в исковата молба плащания. Д. М. за периода, през който 4 е била в брак с И. – 06.09.2007 г. – 20.12.2012 г., е била в трудово правоотношение с „ЦКБ“ АД и е реализирала доходи от тази трудова заетост. Е. И. Е. не е полагала труд по трудово правоотношение, получавала е само обезщетения от НОИ и ДСП.

По делото са приети първоначална и две допълнителни съдебно-икономически експертизи, обобщаващи доказателствата за доходите, приходите и източниците на финансиране на проверяваните лица, обичайните му и извънредни разходи, нетния му доход и придобитото имущество.

При изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Съдът е сезиран с иск по чл.154 ал.1 ЗПКОНПИ, приложим на основание § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Съгласно ЗПКОНПИ, в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, каквото е имуществото, за придобИ.ето на което не е установен законен източник – чл.5 ал.1. Съгласно чл.107 ал.2 ЗПКОНПИ обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, е налице, когато след проверка, обхващаща период от 10 години назад, считано от датата на започването й, се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Значително е това несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, чийто размер надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период – § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. По делото се претендира отнемането на един недвижим имот, един лек автомобил, на равностойността на налични дружествени дялове от капитала на две дружества, на равностойността на отчуждено през проверявания период имущество – МПС и недвижими имоти, на равностойността на отчуждени след края на проверката придобити през проверявания период недвижими имоти и лек автомобил „Мицубиши Паджеро", peг. № Т 60**** и на парични суми, преминали през банковите сметки на ответниците, за които не е спорно, че не са налични в края на проверявания период.

Разпечатката съдържа 29 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f718bfb8-75c1-4ebb-8c22-7c0152c16724