Определение № 371 от 31.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. София, 31.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно наказателно дело № 20241100600579 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, вр. чл. 306, ал. 3 от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба подадена от В. А. К. срещу определение № 1759 от 31.05.2023 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, по НОХД № 11052/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105 състав, с което първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ (НБПП) сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща разноски за служебен защитник и предоставена правна помощ.

В депозираната жалба се излагат доводи, че присъдената с обжалваното определение сума от 400 лева – разноски в полза на НБПП, е непосилна за жалбоподателя, доколкото същият пребивава в пенитенциарно заведение и не разполага с парични средства да заплати същата. Също така изтъква, че атакуваното определение е пристигнало с голямо закъснение на адреса, на който живее. С оглед така изложеното се иска отмяна на обжалваното определение.

Софийски градски съд, като взе предвид подадената частна жалба, и съобрази изтъкнатите в нея съображения и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 22.11.2022 г. по НОХД № 11052/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105 състав, първоинстанционният съд е одобрил споразумение между държавното обвинение и защитата на В. А. К., с което последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.

1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

Видно от материалите по делото, в производството пред СРС осъденият В. А. К. е бил защитаван от служебен защитник – адв. Е.П., САК.

С писмо от 28.02.2023 г. на председателя на НБПП е поискано присъждане на изплатеното от НБПП възнаграждение на служебен защитник по НОХД № 11052/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 105 състав. Към писмото е приложено Решение № СФ-SF528-4062/2023 г. на НБПП, от което се установява, че на адв. Е.П. е било изплатено възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева за предоставена 1 правна помощ на В. А. К. по горецитираното наказателно дело.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение от 31.05.2023 г., като е съобразил крайния изход на делото и постъпилото искане от Националното бюро за правна помощ, районният съд е осъдил В. А. К. да заплати по сметка на НБПП сумата в размер на 400 (четиристотин) лева – разноски за предоставената му правна помощ, изразяваща се в служебна защита по НОХД № 11052/2022 г. по описа на СРС, НО, 105 състав.

С оглед изложената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 306, ал. 3 от НПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав счита, че изводът на районния съд за дължимост от страна на осъденото лице на направените от НБПП разноски за служебен защитник в производството по НОХД № 11052/2022 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, е правилен.

По силата на чл. 27а от Закона за правната помощ (ЗПП) в определени със закон случаи, лицата на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Такъв случай е изрично регламентиран в разпоредбата на чл.

189, ал. 3 от НПК, съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако последните са направили такова искане. Цитираната разпоредба има императивен характер. В същия смисъл Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. по описа на ОСНК, ВКС, ясно е дефинирало това законодателно решение, приемайки, че подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.

Предвид изложеното настоящият въззивен състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че са налице предвидените в закона предпоставки подсъдимият В. А. К. да бъде осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София разноските за изплатено адвокатско възнаграждение на назначения му по делото пред Софийски районен съд служебен защитник. В конкретният случай подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение с влязло в сила споразумение, същият е бил представляван от служебен защитник, назначен по реда на Закона за правната помощ (ЗПП), на когото съгласно представеното решение на НБПП е било заплатено възнаграждение в размер на 400 лева. Определеното от НБПП възнаграждение е съобразено с границите на възнагражденията, регламентирани в относимите разпоредби на Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП), с оглед размера на предвиденото наказание за извършеното от подсъдимото лице престъпление и броя съдебни заседания, в които назначеният служебен защитник е взел участие. Ето защо, районният съд законосъобразно, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, след представяне на решението на НБПП, е осъдил подсъдимия да заплати сумата от 400 лева по сметка на НБПП.

Още повече, в конкретиката на настоящият случай участието на защитник при приключване на наказателното производство със споразумение е задължително.Този извод следва от разпоредбата на чл. 381, ал. 1 от НПК, съгласно която споразумението 2 се сключва между защитника на подсъдимия и прокурора, както и от нормите на чл.

381, ал. 6 от НПК и чл. 382, ал. 3 и ал. 6 от НПК. С оглед на така изложеното, защитата на подсъдимия в производството пред СРС е била абсолютно задължителна, респ. правилно и законосъобразно на последния е била предоставена правна помощ чрез назначаване на служебен защитник. На следващо място, следва да се отбележи, че задължителната защита в процесната хипотеза на чл. 381, ал. 1 от НПК не се предпоставя от финансовото състояние на лицето, на което трябва да се назначи служебен защитник, нито на това лице се предоставя право на избор дали да се защитава сам или да му се назначи служебен защитник. Това е така, тъй като законодателят е решил, че в този случай нуждите на правосъдието са от такова естество, че задължително изискват назначаването на професионален защитник, ако подсъдимият не си ангажира сам адвокат, а видно от протокол за проведено открито съдебно заседание на 01.11.2022 год. пред първия съд по НОХД № 11052/2022 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, самият подсъдим е изразил желание за назначаването му на служебен защитник.

Не могат да мотивират съдебния състав да отмени обжалваното определение оплакванията на жалбоподателя, свързани с влошеното му материално положение.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК има императивен характер, като същевременно НПК не регламентира процесуална възможност за освобождаване на осъденото лице от заплащане на разноските по делото. В този смисъл обстоятелствата, че понастоящем жалбоподателят се намира в пенитенциарно заведение и е материално затруднен не са в състояние да го освободят от отговорността му за сторените в наказателното производство разноски.

Не могат да бъдат споделени и възраженията на жалбоподателя, че препис от атакуваното определение му било връчено прекалено късно, тъй като същият е посочил, че определението на съда по реда на чл. 306 НПК било постановено на 22.11.2022 год., което обаче не кореспондира с действителната фактология по делото.

Предмет на ревизия в настоящото производство е определение № 1759 от 31.05.2023 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, по НОХД № 11052/2022 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, а не определение от 22.11.2022 год. както е посочил жалбоподателят, тъй като това е датата, на която първоинстанционният съд е одобрил споразумение между държавното обвинение и защитата на В. А. К., с което последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т.

7, вр. чл. 194, ал. 1 НК. Следва да бъде посочено, че съобщението с препис от атакуваното определение е било връчено на адреса на подсъдимия, съгласно изискванията на чл. 180 НПК, което било получено от неговата майка със задължение да му предаде съдържанието на същото, поради което възраженията на жалбоподателят К. се явяват неоснователни.

Ето защо, съобразявайки всичко гореизложено, първостепенният съд е постановил законосъобразно и правилно определение, което е съобразено с доказателствата по делото, материалния закон и със задължителната съдебна практика.

По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната му.

Така мотивиран и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 3, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1759 от 31.05.2023 г., постановено по реда на 3 чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, по НОХД № 11052/2022 г. по описа на СРС, НО, 105 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4