Решение № 108 от 20.05.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Елин Пелин, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко Р. Г. при участието на секретаря Галя Б. Христова като разгледа докладваното от Петко Р. Г. Гражданско дело №

20251820100194 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

Делото е образувано по искова молба на Д. С. М., ЕГН ********** , със съдебен адрес:

София, бул. ********-адв. А. С., САК, срещу В. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: село *****, общ. Елин Пелин, ул. ******, с която на основание чл. 31, ал. 2 ЗС се иска осъждането да заплати сумата от: 3260,64 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които я е лишила за периода 15.09.2023 г. до 05.03.2025 г., с недобросъвестно владение на 1/3 (една трета) идеални части от къща и недвижим имот представляващ: УПИ XIII-148, кв. 32 от плана на село *****, партиден № 4207176824002 по приложение № 2 от ЗМДТ, при съседи УПИ IX -147, кв. 32, УПИ X - 148, кв. 32, УПИ XII-149, кв. 32 и улица, с площ от 565 кв. м. по действащия кадастрален и регулационен план на село *****, с построената в него двуетажна къща със застроена площ от 120 кв. м., ведно с мазе с площ от 40 кв. м. и гараж, със застроена площ от 15 кв. м. находящи се в село *****, община Елин Пелин, ул. ******, при съседи: УПИ IX-147, кв. 32, УПИ X -148, кв. 32, УПИ XII 149, кв. 32 и улица, ведно със законната лихва върху сумата от 06.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 360,37 лева. Твърди се, че ищцата е наследник на С.Д.Г.. с 1/3 идеална част. Твърди се, че гореописаният имот е придобит от С.Д.Г.., чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка (нотариален акт № 13, том IV, дело № 618/1967 година), като след смъртта му той е наследен, както следва:

Д.С.Г.. - собственик на 1/3 идеални части; В. Т. Г. - собственик на 1/3 идеални части; Д. С. М.

- собственик на 1/3 идеални части. Имотът се е владял изцяло от В. Т. Г. от 15.09.2023 г. до 1

05.03.2025 г., на която дата е извършен въвод във владение на Д. С. М. с протокол от ЧСИ С.Л.. Относно собствеността и дяловете на всеки един от съсобствениците, се представя Решение № 197/12.07.2024 г., Решение № 282/04.11.2024 г. и Решение № 299/18.11.2024 г. по гр. дело № 1106/2023 г. на РС Елин Пелин, с отбелязване, че същите са влезли в законна сила. Твърди се, че претендираното обезщетение от 190 лева на месец е на база изготвената и приета експертиза по гр. дело № 1106/2023 г., която е приела този размер за дължим пропуснат доход на месец, за лишаваното от право на ползване на 1/3 от имота, за периода от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата В. Т. Г., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковете са недопустими и неоснователни. Твърди се, че от исковата молба не става ясно дали ищцата не може да ползва имота съобразно дела си или твърди нарушено владение. Твърди се, че ответницата не се противопоставя на ползването и владението от ищцата. Твърди, че на ответницата не е връчвана покана от ЧСИ Костов.

В съдебно заседание ищцата Д. С. М. чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа исковата молба. В писмена бележки се сочи, че страните са съсобственици, а имотът се ползвал само от ответницата В. Т. Г. до 05.03.2025 г., когато е извършен въвод от владение от ЧСИ. Твърди се, че влязлото в сила решение по гр. д. № 1106/2023 г. на РС Елин Пелин представлява до В. Т. Г., поради което не следва повторно и допълнително да бъде отправяно писмено искане да преустанови неправомерното възпрепятстване на упражняване на ползване или да заплати обезщетение за това ползване.

В съдебно заседание ответницата В. Т. Г. чрез процесуалния си представител адв. Ш. оспорва исковете.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от представеното решение № 197/12.07.2024 г. по гр. д. № 1106/2023 г. на РС Елин Пелин, влязло в сила на 04.10.2024 г., че е признато за установено по отношение на Д.С.Г.. и В. Т. Г., че Д. С. М., е собственик на 1/3 идеална част от недвижим имот представляващ УПИ XIII - 148, кв. 32 от плана на село *****, партиден № 4207176824002 по Приложение № 2 от ЗМДТ, при съседи УПИ IX - 147, кв. 32, УПИ X - 148, кв. 32, УПИ XII - 149, кв. 32 и улица, с площ от 565 кв.м. по действащия кадастрален и регулационен план на село *****, с построената в него двуетажна къща със застроена площ от 120 кв.м, ведно с мазе с площ от 40 кв.м. и гараж, със застроена площ от 15 кв. м., находящи се в село *****, община Елин Пелин, ул. „ *****, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Със същото решение е отхвърлен предявения от Д. С. М., с ЕГН: **********, срещу Д.С.Г.., иск с правно основание чл. 31, ал.

2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на собствените й идеални части от същият имот в размер на 6000 лв. месечно за периода от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г. Със същото решение В. Т. Г. е осъдена да заплати на Д. С. М. на основание чл.

31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 2280 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване върху 1/3 идеална част от същият имот, за периода от 15.09.2022 г. до 2

15.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 375 лв., представляваща лихва за забава, за периода от 11.04.2023 г. до 09.10.2023 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Представени са незаверени преписи от решение № 282 от 04.11.2024 г. по гр. д. № 1106/2023 г. на РС Елин Пелин за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в ЕГН на В.

Т. Г. и от решение № 299 от 18.11.2024 г. по гр. д. № 1106/2023 г. на РС Елин Пелин, с което се допълва диспозитива на решение № 197/12.07.2024 г. по гр. д. № 1106/2023 г. на РС Елин Пелин. Не са представени доказателства последните решения да са влезли в сила.

Установява се от нотариален акт от 30.08.1967 г., том IV, нот. дело № 618/1967 на Елинпелински народен съдия, че на 30.08.1967 г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който Г. И. С. е прехвърлил на С.Д.Г.. недвижим имот: цялата къща, построена в северната половина на дворно място с площ от 1950 кв. м., както и 1/2 идеална част от същото дворно място, находящо се в село ****, в Софийска област, урегулиран парцел XI-99 в квартал № 22 по плана на селото, при съседи на цялото: шосе, улица и Ц. Т. Н., срещу задължението на С.Д.Г.. да поеме гледането и издръжката на Г. И. С. и Д. С. С..

Представена е скица на УПИ XIII - 148, кв. 32 от плана на село *****, върху която е отбелязано, че процесният УПИ е образуван от северната част на XI-99 в квартал № 22 по стария отменен план.

Установява се от удостоверение за наследници № 1323 от 17.03.2023 г., че С.Д.Г.. е починал на 24.07.2022 г., а негови наследници по закон са: В. Т. Г.-съпруга; Д. С. М.-дъщеря; Д.С.Г..син.

В отговора на исковата молба (уточнено в съдебно заседание на 25.11.2025 г.) е оспорена като неистинска (неавтентична) представената покана и разписка чрез ЧСИ Г. К. до В. Т. Г., а ищцата Д. С. М. чрез процесуалния си представител адв. С. е заявила, че няма да ползва от нея по чл. 193, ал. 2 ГПК, поради което същите следва да се изключи от доказателствата по делото.

Представено е постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 30.01.2023 г. на прокурор от РП Елин Пелин.

Представен е нотариален акт от 27.07.2023 г., според които Д. С. М. учредява на съпруга си М. М. М., безвъзмездно и безсрочно, до края на живота му, вещно право на ползване върху процесния имот.

Видно е от протокол за въвод във владение от 05.03.2025 г., че същият е съставен на посочената дата от ЧСИ С.Л. на основание изпълнителен лист от 16.01.2025 г. по гр. д. № 1106/2023 г. на РС Елин Пелин в присъствието на В. Т. Г.-длъжник, Д. С. М.-взискател и Д.С.Г..-съсобственик, като е отбелязано, че достъпът да имота е осигурен от В. Т. Г. на взискателя Д. С. М. чрез предоставяне по един брой ключове от всички входни врати.

Посочено е, че ключове от интериорни врати не са предоставени, защото същите не се заключват, като на В. Т. Г. и Д.С.Г.. е указано, че от датата на въвода нямат право да 3 възпрепятстват взискателя Д. С. М. да достъпва и ползва имота.

Установява се от показанията на свидетеля М. М. М., че след смъртта на тъста на съпругата му (С. Г..), наследниците придобили по 1/3 идеална част от имотите - за преживялата съпруга и двете деца. Свидетелят М. М. М. сочи, че малко след погребението Д. и В. искали Д. да се откаже от дела си срещу 30000 лв., но съпругата му Д. С. М. отказала. Свидетелят М. М. М. сочи, че след това на Д. бил ограничен достъпът до имотите (апартамента в София и къщата в с. *****) и последвали спорове и жалби, включително сигнал срещу него като служител на МВР, но проверките не установили нарушения. Свидетелят М. М. М. сочи, че след подадените сигнали срещу него съпругата му учредила вещно право на ползване върху процесния имот, за да спрат да го викат, че притеснява майка й. Свидетелят М. М. М. сочи, че Д. водила гражданско дело и след спечелването му през март 2025 г. била въведена принудително във владение чрез ЧСИ, като твърди, че той не е заплашвал В. и че до този момент семейството им не е имало достъп до имота. Свидетелят М. М. М. сочи, че при посещение 40 - 60 дни след смъртта на тъста им не били допуснати и В. казала, че достъпът им вече е забранен по нареждане на брата Д..

Установява се от показанията на свидетеля Д.С.Г.., че наследствената къща в с. ***** на ул.

„***** или 29 била достъпна за всички наследници след смъртта на баща му през лятото на 2022 г. Свидетелят Д.С.Г.. сочи, че той нямал ключове, но имал достъп, защото майка му живеела там. Свидетелят Д.С.Г.. сочи, че сестра му Д. и съпругът й М. М. разполагали с ключове, а през 2022-2025 г. многократно посещавали имота, внасяли са багаж и затрупали помещенията, включително втория етаж, което на практика е ограничило достъпа.

Свидетелят Д.С.Г.. сочи, че имало е инцидент в края на 2022 г., при който била търсена полиция, а майка му била силно уплашена. Свидетелят Д.С.Г.. сочи, че при посещение на съдебен изпълнител сестра му отключила горния етаж и впоследствие са предадени ключове за външната и вътрешната врата, а външната порта обичайно стояла отворена.

Съдът прецени показанията на разпитаните свидетели при условията на чл. 172 ГПК, тъй като същите са заинтересовани: М. М. М. като съпруг на ищцата, а Д.С.Г.. като син на ответницата и брат на ищцата. При съпоставяне на показанията на свидетелите М. М. М. и Д.С.Г.. се констатират противоречия относно възможността Д. С. М. да ползва процесния имот, като в тези части съдът кредитира показанията на свидетеля М. М. М., тъй като кореспондират с представеното решение № 197/12.07.2024 г. по гр. д. № 1106/2023 г. на РС Елин Пелин и протокола за въвод във владение от 05.03.2025 г. Соченото от свидетеля Д.С.Г.., че сестра му Д. имала ключ от горния етаж на къщата не означава, че същата разполага с достъп до имота, ако е заключена външната порта.

От заключението по основната съдебно-техническа експертиза на вещото лице К. М. Н., което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че наемната цена за целия имот е 300 евро на месец, а за 1/3 идеална част е 100 евро месечно и 1700 евро за претендирания период; мораторните лихви за периода от 15.09.2023 г. до 15.02.2025 г. са общо 174,85 евро.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните 4 правни изводи:

Всеки съсобственик има право, според чл. 31, ал. 1 ЗС, да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Всеки съсобственик има право да ползва цялата вещ. Ползването може да бъде за лично служене т.е. упражняване на фактическа власт за задоволяване на собствените нужди или за извличане на плодовете от вещта. Отношенията между съсобствениците във връзка с личното ползване на вещта съществено се отличават от отношенията между тях във връзка с извличането и разпределението на плодовете. Правото на съсобственика да си служи със съсобствената вещ е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Служенето с общата вещ от всеки от съсобствениците означава употребата й според нейното предназначение без да се променя това предназначение и без да се уврежда субстанцията й, т.е. същата да не се уврежда или унищожава извън нормалното й амортизиране при това ползване.