Решение № 6505 от 20.07.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 6505

Бургас, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА канд № 20267040601397 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. В., чрез процесуален представител адв. К. К. против Решение № 374/30.04.2026 г., постановено по НАХД № 3816/2025 г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № 24-3388-000451/26.11.2024 г., издадено от Н. Р. управление 05 в ОДМВР-Бургас, с което на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на Д. С. В., [ЕГН] е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Според него, съдът незаконосъобразно в решението е внесъл допълнение към механизма на извършеното деяние, спрямо посочения в АУАН, като по този начин е излязъл извън рамките на обвинението, като е разширил фактическата обстановка, описаната в АУАН и НП и по този начин се е произнесъл извън рамката, очертана от актосъставителя и административно-наказващия орган. Счита, че съдът необосновано е приел за доказано, че касатора е осъществил умишлено състава на нарушението, като се е позовал единствено на свидетелските показания, без да събира доказателства от обективен характер. Поради това неизяснен е останал въпроса дали движението на автомобила е било резултат от преднамерено поведение или неволна загуба на сцепление при маневриране в кръговото кръстовище. Отделно, съдът е потвърдил наказателно постановление, издадено на 26.01.2024 г., при извършено нарушение на 09.10.2024 г. съдът не е мотивирал и извод за липса на предпоставки случаят да бъде определен като маловажен.

В съдебно заседание пълномощникът на касатора адв. К. поддържа жалбата и направеното с нея искане. Допълва, че налагането на наказанието на практика има за цел да постигне фискален характер, която не е същината на наказанието „глоба“, а още повече и лишаването от право да се управлява МПС, защото при оскъдния доказателствен материал, първата инстанция неправилно е потвърдила законосъобразността на така издаденото постановление. Счита, че в този случай дори и малко наказание е прекомерно тежко и не съответства на констатациите, които са извършени от актосъставителят и съответно административнонаказващият орган и неговото налагане не само не постига целите на административнонаказателното производство, но на практика осъществява административенонаказателен характер.

Ответникът Н. Р. управление 05 в ОДМВР-Бургас не се явява и не изпраща представител.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 09.10.2024 г. около 02,45 ч. в [населено място] на кръстовището на бензиностанция Лукойл лек автомобил Ф. М., с рег. № АAV08SNK, управляван от Д. С. В. се движел, като безпричинно увеличил рязко оборотите на двигателя, извършвайки резки маневри, не е осъществил непрекъснат контрол над автомобила и превъртал предните му гуми. Това негово поведение било забелязано от полицейските служители, които били до бензиностанцията, сред които св. К. и Д., които чули звука на двигателя от рязкото подаване на газ и превъртане на гуми, отбили жалбоподателя и му съставил АУАН за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата.“.

Съдът е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалният закон е приложен правилно.

Посочил е, че в случая от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят, управлявайки лек автомобил [Марка], използвал път, отворен за обществено ползване за друга цел, а именно като безпричинно увеличавал рязко оборотите на двигателя, извършвал резки маневри, не е осъществявал непрекъснат контрол над автомобила, превъртал предните му гуми, извършвайки „дрифт“, като по този начин създал опасност за останалите участници в движението.

Поради това е преценил, че жалбоподателят, като е използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Съдът е изложил и съображения, защо извършеното нарушение не може да бъде определено като маловажен случай.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Според чл. 175а, ал.1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водач на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Вярно е, че посочената законова норма не е прецизна, но според съдебната практика, пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част по равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т. нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение.По делото е установено, че касаторът е управлявал автомобила по начин, който не е типичен за извършване на превозване на хора и товари.

Именно извършването на такива действия е доказано в случая.

Разпитаните, в хода на пъроивнстанционното съдебно производство, свидетели Т. К. и Г. Д. са категорични, че са възприели слухово и зрително, извършената от настоящия касатор маневра. Чули са свистене на гуми и са видели излизане от кръстовището към [улица]с така наречения „дрифт“. Правилно съдът е дал вяра на показанията на тези свидетели, тъй като същите са били очевидец на поведението на водача и са непредубедени спрямо водача и извършваните от него действия по управление на автомобила.

„Въртенето на гуми“, чрез форсиране на двигателя на автомобила и презавиване не е действие, което да може да бъде определено като обичайно при използването на пътя според предназначението му.

Неоснователно е възражението на касатора за недоказан субективен елемент от състава на нарушението, тъй като деянието било резултат от неумело боравене с механизмите за управление на автомобила. В тази връзка съдът отбелязва, че Д. В. е правоспособен водач на МПС от 2020 г., като към датата на нарушението би следвало да е натрупал достатъчно опит при боравене с механизмите за управление на автомобила. Отделно от това само за срок от година и половина същият е санкциониран за допуснати нарушения на ЗДвП 56 пъти (с наказателни постановления и фишове), което го характеризира като особено рисков водач. А и вида и начина на извършване на процесната маневра сочи на съзнателно привеждане на превозното средство в трудно контролируемо състояние.

Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е събрал „обективни“ доказателства. При липса на видеозаписи на местопроизшествието и липса на следи от гуми върху пътното платно, правилно съдът се е позовал на показанията на свидетелите очевидци.

Този състав на съда отбелязва, че не винаги при дрифт върху пътното платно остават следи от гумите на автомобила.

Неоснователно е възражението, че съдът се е произнесъл извън рамката, очертана от актосъставителя и административно-наказващия орган, като е внесъл допълнение към механизма на извършеното деяние.

В АУАН и в Наказателното постановление изпълнителното деяние е описано по следния начин:“ преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми (дрифт)“.

Съдът единствено е пояснил причините, довели до загуба на сцепление на гумите на автомобила. Това допълнение не представлява „излизане“ от рамката на обвинението.

Настоящият състав на съда отбелязва, че пъроинстанционният съд е компетентен да установява и нови факти, както и да преквалифицира нарушението, при наличие на законово изискуемите предпоставки, макар че нито една от тези хипотези в случая не е налице.

Не представлява съществено нарушение на процесуалния закон обстоятелството, че съдът е посочил неправилна дата на издаване на наказателното постановление. По делото няма спор кое наказателно постановление е било обжалвано, касае се за очевидна фактическа грешка при изписване на месеца, през който е издадено наказателното постановление.

Неоснователно е възражението, че съдът не е мотивирал извода си за липса на предпоставки случая да бъде определен като маловажен. Мотиви в тази насока са изложени и този състав на съда изцяло ги споделя. Касае се за нарушение с висока степен на обществена опасност, не са налице и никакви смекчаващи обстоятелства по отношение на извършителя му. Напротив, както беше посочено по- горе същият демонстрира трайно незачитане на правилата за движение по пътищата.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 374/30.04.2026 г., постановено по НАХД № 3816/2025 г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�