Решение № 216 от 28.04.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 204/2026
- Вид
- Решение № 216
- Подписан
- 28.04.2026
- В сила
- 03.06.2026
- Състав
- Кристиан Димитров Колев
Цитирани разпоредби
- член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2 , т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 216 гр. Перник, 28.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. И. като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20261720200204 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „МИЛИЦА - 72“ ЕООД с ЕИК ******** срещу Електронен фиш (ЕФ) № 8506046153, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2 т. 1, във вр. с чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания Е Ф . Жалбоподателят излага възражения за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, като твърди, че не е извършил вмененото административно нарушение. Поддържа, че електронният фиш е издаден в противоречие със закона, тъй като към релевантния момент не е било допустимо издаването му за този вид нарушение. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на ясно и пълно описание на нарушението, както и в неконкретизиране на качеството на санкционираното лице като собственик или ползвател на пътното превозно средство. Изтъква се и противоречие на приложената национална правна уредба с правото на Европейския съюз, по-конкретно с Регламент (ЕС) 2020/204, доколкото не е предоставена възможност за уведомяване и доброволно заплащане на дължимата такса преди ангажиране на административнонаказателната отговорност. Жалбоподателят сочи още, че наложената имуществена санкция е несъразмерна спрямо дължимата такса и противоречи на принципа на пропорционалност, като се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз, включително по дело C-61/23.
Релевира се и възражение за изтекла давност за реализиране на 1 административнонаказателната отговорност, а при условията на евентуалност се иска приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на случая. В допълнително становище процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи за отмяна на атакувания електронен фиш и претендира присъждането на разноски за процесуално представителство.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В допълнително становище, депозирано по делото, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и претендира присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган не изпраща представител. В становище, депозирано по делото, процесуалният представител на АПИ излага аргументи за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражения за прекомерност на претенцията за разноски, отправена от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 11.01.2023 г. в 17:18 часа е установено нарушение с ППС СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР, с рег. номер
********, собственост на дружеството жалбоподател, с технически допустима максимална маса 3500, в община Перник, за движение по път А-3 км 21+932 с посока нарастващ километър, включен обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т. 1 от Закона за пътищата.
Нарушението е установено с устройство № 20321, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-3 км 21+932.
В електронния фиш е прието, че за товарния автомобил не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно средство. С това свое действие дружеството е осъществило състава на нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Собственик на процесния автомобил било дружеството „МИЛИЦА - 72“ ЕООД с ЕИК ********, на което бил издаден Електронен фиш № 8506046153, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2 т. 1, във вр. чл. 3, вр. с чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Налице е материална компетентност на издателя на обжалваният акт като Електронен фиш и по принцип. В тази връзка съдът отчете нормата на чл. 167а от ЗДвП, съгласно която именно Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси.
При изпълнение на функциите си по този закон, определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица установяват нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, като използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства, осъществяват контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, респ. съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. От друга страна, съгласно нормата на чл. 10, ал. 10 във връзка с ал. 1 от Закона за пътищата, Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства /на база време и на база изминато разстояние/, ведно с дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрол чрез системата за събиране на пътните такси. В конкретния казус, твърдяното нарушение е именно свързано с незаплащането на дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, установено въз основа на електронната система на АПИ, породи което и компетентен орган за контрол и налагане на санкция за такова нарушение по аргумент на регламентираната и цитирана правна уредба, е именно процесният издател АПИ.
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС, като настоящият случай е именно такъв.
Независимо от това обаче, съдът намира, че Електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП противоречи на Правото на Общността, предвиждайки фиксиран размер на глоба.
Основателни са доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа 3 на пропорционалност.
Следва да се посочи, че съгласно Решение от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 на СЕС член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер". В този смисъл, налагането на наказание, което не е съобразено с извършеното нарушение винаги води до неговата отмяна, поради нарушение на основни принципи в правото на ЕС.
Посоченото обуславя отмяна на ЕФ, поради несъответствие на наложената санкция с член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, в какъвто смисъл е и посоченото по-горе решение на СЕС.
Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Доколкото се претендират разноски в размер на 100 евро за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че възражението на АНО за прекомерност е неоснователно – размерът е нисък и съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния представител на жалбоподателя действия по него, а именно изготвяне на обемна жалба и на допълнително становище, депозирано в хода на съдебното следствие.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 , т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) № 8506046153, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя „МИЛИЦА - 72“ ЕООД с ЕИК ******** на основание чл. 187а, ал. 2 т. 1, във вр. с чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на жалбоподателя „МИЛИЦА - 72“ ЕООД с ЕИК ******** сторените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 100 евро.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Перник по реда на АПК.
4
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5