Определение № 364 от 17.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 364 гр. Варна, 17.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20243001000252 по описа за 2024 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на Р. З. Ж. и З. З. Я., и двамата от гр.Каварна, срещу определение № 97 от 19.03.2024г. по търг.дело № 107/23г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на производството по ДП № 15/23г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич.

В частната жалба се твърди че не е налице хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Излагат, че за да бъде спряно гражданско дело в тази хипотеза следва да са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на правния спор и да е невъзможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Оспорват извода на съда, че са осъществени предпоставките за спиране на гражданското дело по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Твърдят че разследването по образуваното досъдебно производство не е приключило и няма повдигнато обвинение. Твърдят че доколкото при деликтната отговорност вината на делинквента се презюмира и същата е налице, поради и гражданския съд също разглежда и се произнася относно противоправносттта на конкретното деяние и може да обоснове вината на диликвента. Твърдят че спирането в хипотеза на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК е допустимо само ако фактът на престъплението не може да бъде 1 установен по реда на гражданския процес, а спорното право е обусловено от тези факти. Твърдят че наличието на висящо наказателно производство в досъдебна фаза е правно ирелевантно за гражданския процес. Твърдят че не са налице основания за спиране на производството по делото.

Молят съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, в който излага становище за неоснователност на частната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 107/23г. по описа на ДОС е образувано по предявени от Р. З. Ж. и З. З. Я. осъдителни искове срещу ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща им З. С.Я., в резултат на ПТП на 06.01.2023г., виновно причинено от Ю.С.Д., при управление на лек автомобил с рег.№ А 8830 НР, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.

С обжалваното определение след извършена двойна размяна на книжа, първоинстанционният съд е спрял производството по делото до приключване на досъдебно производство № 15/23г. по описа на Първо РУ – МВР – Добрич, ПП № 251/23г. по описа на ОП – Добрич на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.

От извършена от въззивния съд служебна справка и получено писмо с вх.№ 4324 от 13.06.2024г., съставът на съда намира за установено че по ДП № 15/23г. на 19.03.2024г. е предявено обвинение на Ю.С.Д. за за престъпление по чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1 от НК.

С оглед на така събраните от въззивния съд доказателство, съставът на въззивния съд намира, че са налице предпоставките за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.

Налице е постоянна практика на ВКС, според която съдът спира 2 производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването, на които е от значение за разрешаването на гражданско правния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското се извършва на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. За това обаче е необходимо съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.

Трайна и последователна е съдебната практика по прилоЖ.ето на чл.229 ал.1 т.4 и т.5 ГПК, че спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинквета, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. Еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124 ал.5 от ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно - при образувано наказателно производство в съдебна фаза - на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на основание чл. 229 ал.1 т 5 от ГПК.

По въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът, на основание чл.300 от ГПК евентуалната присъда, респ. споразумение, ще бъдат задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта, поради което и изходът на образуваното наказателно производство срещу причинилия произшествието водач, се явява от значение за исковото производство по 423 от КЗ и последното подлежи на спиране.

Видно от данните по делото противоправното деяние на застрахования 3 водач Ю.С.Д., което е обуславящо за неговата деликтна отговорност и за обезпечаващата я отговорност на застрахователя, е предмет на образувано досъдебно производство и съответно наказателното производство се явява преюдициално по отношение на производството по предявените искове по чл.432 от КЗ. Поради което и производството по настоящето дело следва да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на досъдебното производство, по което като обвиняем е привлечен посочения виновен водач Д..

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 97 от 19.03.2024г. по търг.дело № 107/23г. по описа на Добрички окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4