Решение № 217 от 10.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500141 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№ 690/22.01.2025г. от С. А. ,представляван от адв.Р. М. против решение №489/02.12.2024г. ,,постановено по гр.д.731/2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково ,в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 32 000 лв. до размер на 60 000 лв. ,ведно със законната лихва .По съображенията ,изложени във въззивната жалба жалбоподателката счита решението за неправилно ,необосновано и незаконосъобразно ,както и постановено в противоречие с практиката при прилагане разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Заявено е искане в обжалваната му част решението да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което да бъде уважен в цялост предявения иск за сумата от 60 000 лв.

,ведно със законна лихва ,считано от 24.01.2022 г. до окончателното изплащане.Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.М. в условията на чл.38 от ЗА.

Постъпил е отговор от „ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД ,с който се оспорва въззивната жалба и по съображения ,изложени в същия се заявява 1 искане решението като правилно да бъде потвърдено.Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от С. А., представлявана от своята майка и законен представител З. В. А., против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законна лихва за забава върху претендираната сума, считано от 24.01.2022 г.

(датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП, с извънсъдебна молба-претенция) до окончателното заплащане на обезщетението за неимуществени вреди.

Ищцата С. А., представлявана от своята майка и законен представител З.

В. А., е твърдяла на 05.11.2021 г. да е претърпяла ПТП,причинено от водача на лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег. № *******, Д Ж А,в който автомобил ищцата е била пътник, който се отклони наляво по платното за движение, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал с предната си част в предната част на лек автомобил марка и модел „Тойота Корола“, с рег.№ *******, управляван от водача Ф Х Ф.

В резултат на така настъпилия пътен инцидент пострадалата ищца п о н е с л а сериозни травматични увреждания като била незабавно транспортирана по спешност до УМБАЛ „С Г“ ЕАД, гр. Пловдив, където била приета в Клиника по Неврохирургия с оплаквания за болки в главата и корема, и повръщане. След направени редица изследвания и предприето лечение ищцата била изписана на 11.11.2021 г. с окончателна диагноза: Контузио капитис. Фрактура крании ет базеос крании. Контузио церебри гр. левис;

В.Л.К. фациеи регио фронталис, с направена препоръка за ХДР за 30 дни, да не приема шоколад и възбуждащи напитки, като в същия ден била приета в Клиника по Лицево-челюстна хирургия УМБАЛ „С Г“ ЕАД, гр. Пловдив, 2 където била оперирана по повод раната на челото.

Така описания пътен инцидент ищцата е твърдяла да й е причинил множество болки и страдания ,подробно описани ,които влошили цялотно ритъма й на живот, както и повлияли тежко върху психиката й предвид ниската й възраст.

За репариране на понесените неимуществени вреди в резултат на описаното ПТП ищцата , на основание чл. 380, ал. 1 КЗ ,отправила застрахователна претенция до ответното дружество на 24.01.2022г., заведена с вх. №94-Р-24/24.01.2022 г., като към датата на подаване на исковата молба, въпреки изтеклия законоустановен срок, не било определено и изплатено застрахователно обезщетение ,поради и което е предявила разглеждания тук иск .

Ответникът ДЗИ –Общо застраховане АД ,от своя страна ,е оспорил изцяло иска по основание и по размер .Отделно е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата С.

А.,изрязаващо се в неизползване на обезопасителен колан и в този смилъл неспазване на задълженията, вменени на родителите й за осъществяване на родителски грижи и контрол .

С решението ,предмет на обжалване ,съдът е приел за безспорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на лекия автомобил „Опел Астра“, с рег.

№****** Д Ж А и настъпването на ПТП на 05.11.2021г .,от което е пострадала ищцата С. А.,пътник в същия автомобил .На база събраните доказателства е приел виновен за ПТП да е именно водачът на лекия автомобил Д А ,дядо на ищцата ,който нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил ПТП –то ,от което за ищцата настъпили телесни увреждания ,както следва : травма на главата-Счупване на черепа и основата на черепа. Лека мозъчна контузия. Разкъсно контузна рана в челната област.

Разкъсно контузна рана на главата. Постравматична церебрастения.

Приел е понататък за установено непосредствено след ПТП ищцата да е била в изключително тежко състояние и да е била транспортирана по спешност в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД-гр.Пловдив, където е била приета в Клиника по Неврохирургия ,от където е изписана на 11.11.2021г. и постъпила по спешност в Клиника по лицево-челюстна хирургия на същата болница за 3 оперативно лечение по повод раната на челото, където под местна анестезия е била извършена операция, от където е била изписана 13.11.201г. Приел е за установено домашното лечение да е продължило два месеца като за продължително време ищцата е била на легло, тъй като не се чувствала добре. Приел е за установено също така ищцата да е търпяла изключително интезивни болки и страдания непосредствено след инцидента ,да е имала нуждата от чужда помощ, да е преживяла силен емоционален стрес,както и коренна промяна в начина на живот за продължителен период от време. Тези претърпени неимуществени вреди съдът е посочил да са в безспорна причинно следствена връзка с ПТП и следователно да подлежат на репариране от страна на застрахователя по застраховка ГАО.При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил характера на причинените физически увреждания – рана в дясната половина на лицето и счупване на черепа ,срокът за възстановяване от фрактурата на ч е р е п а –6 месеца

,установената постравматична церебрастенията,

,ограничителения режим на живот - да не се тича, за да не постъпва много кислород към мозъка; да не се гледа телевизия; да се стои на тъмно; да не се слуша силно музика ,да не ходи на училище, да не може да играе с другите деца. Съдът е отчел и обстоятелството, че и към настоящия момент ищцата н е била напълно възстановена и продължавала да изпитва редовно болки и страдания от по-късно проявената постравматична церебрастения свързани с нежеланието за активност, пристъпи на главоболие, виене на свят, гадене при внезапно ставане и пр. При така посоченото съдът е приел обезщетение в размер на 40 000 лв. да е адекватна компенсация на търпените от ищцата неимуществени вреди , който размер е редуцирал ,приемайки за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на малолетната ищца, която като пътник в автомобила е била без поставен обезопасителен колан, макар същият да е бил оборудван с такива за предните и задните седалки, като тук е посочил ,че когато малолетно дете,както и в случая, допринесе за настъпване на резултата следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно .При тези съображения съдът е приел принос от страна на пострадалата ищца от 20 % и е приел при това положение искът да е основателен и доказан до размер от 32 000 лв.,в който размер го е уважил ,а за разликата до претендираните 60 000 лв. го е отхвърлил.

4

Решението е обжалвано единствено от страна на ищцата в неговата отхвърлителна част като релевираните оплаквания касаят неправилно определен размер на обезщетението ,несъответен на действително претърпените неимуществени вреди от ищцата ,както и липсата на съпричиняване от страна на последната и в този смисъл неправилно приложение на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД.Това са следователно параметрите на въззивно разглеждане съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК.

Несъмнено ищцата С. А. ,на 10 години към момента на ПТП , е претърпяла в резултат на същото телесни увреждания ,установени както от представената медицинска документация ,така и от заключението на СМЕ ,както следва :травма на главата – счупване на черепа и основата на черепа ,лека мозъчна контузия ,разкъсно контузна рана в челната област ,разкъсно контузна рана на главата ,както и постравматична церебрастения.Вещото лице е уточнило ,че счупването на черепа е тежка ,сериозна травма ,че интензивността на болките е била висока през първите дни ,но главоболието и съответно лечението е продължило и през 2023г.По отношение на разкъсно контузната рана на челото експертизата е изяснила ,че същата е хирургически обработена ,раната е почистена и зашита ,конците се свалят между 6 и 12 ден ,а раната заздравява първично и се формира траен белег след около 20 дни ,който белег е и окончателен. По отношение на счупването на черепа вещото лице разяснява ,че оплакванията от тази травма и възстановяването е в продължение на около 6 месеца.Посочил е тази травма да налага задължително ограничителен режим – детето да не тича, за да не постъпва много кислород към мозъка ,да не гледа телевизия ,да не слуша силно музика ,да стои на тъмно.Що се отнася до посттравматична церебрастения експертизата уточнява ,че се касае за състояние ,констатирано при ищцата ,което е следствие от травмата в главата и се състои от комплекс от симптоминежелание за активност ,пристъпи на главоболие ,на виене на свят ,на гадене при внезапно ставане,което състояние се овладява с хапчета и не може да доведе до постоянни разстройство на здравето.

По делото да разпитани свидетели - Х Д А баща на ищцата С. А. и Г Ч А., баба на ищцата, от чиито показания се установява в дена на инцидента същата да е пътувала в колата с дядо си ,който е шофирам, и майка си .Св.А, след като бил уведомен от съпругата си за инцидента ,веднага пристигнал в 5 болницата в гр.Хасково ,където детето било транспортирано ,и където се оказало ,че трябва по спешност да бъде откарано в гр.Пловдив ,където престояло в невро хирургическото отделение 6-7- дни ,зашита й била раната на главата и впоследствие изписана.Разказват детето да е изпитвало болки в главата, особено вечер ,гадене ,повръщане,не можело да гледа телевизия ,нито да играе.След месец С. тръгнала на училище ,но не можела да изкара целия ден ,имала оплаквания от главата и повръщане и учителките я връщали в къщи,не посещавала и до днес часовете по физическо.Посочват ,че сега С. е по - добре ,но от време на време пак има болки в главата , що се отнася до раната на главата казват да е останал белег ,от който ищцата се срамува и го прикрива с косата си ,а освен този срам ,изпитва и страх от коли. Посочват и ,че след инцидента спаднал и успеха й в училище.

С оглед на така установеното е категорично и несъмнено ищцата да е претърпяла болки и страдания в резултат на процесното ПТП ,подлежащи на обезщетение от страна на ответното застрахователно дружество.За определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид характера на получените травми,водещи от които са тежката мозъчна травма- фрактура на черепа и разкъсно контузна рана на челото ,наложила хирургична намеса , продължителността на възстановителния период на фрактурата на черепа – около 6 месеца ,трайно оформения белег на челото на ищцата ,ограничителния режим на живот за продължителен период от време и свързаната с това невъзможност да води нормален за 10 годишно дете такъв,проявилата се в резултат на травмата на главата посттравматична церебрастения и нейната симптоматика – нежелание за активност ,пристъпи на главоболие ,гадене ,повръщане и виене на свят , обстоятелството ,че и към момента ищцата продължава да има подобни оплаквания макар и церебрастенията да не съставлява постоянно разстройство на здравето,както и цялостно преживения стрес от инцидентна. Съобразявайки казаното ,включително и възрастта на детето – 10 години към момента на ПТП , настоящата инстанция намира обезщетение в размер на 60 000 лв. да е адекватна компенсация на претърпените неимуществени вреди ,които следва да бъдат репарирани в този размер.