Решение № 408 от 19.06.2024, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 2251/2023
- Вид
- Решение № 408
- Подписан
- 19.06.2024
- В сила
- 11.07.2024
- Състав
- Иван Валериев Никифорски
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 395 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 4 и ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1, изр. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл.216 · Наказателен кодекс
- чл.244,ал.1,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 408 гр. В., 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20231420102251 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1, във вр. с чл. 386, ал.1 КЗ, вр.чл. 108, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В проведеното на 11.06.2024 година открито съдебно заседание, ищцата е поискала на основание чл.214 ГПК изменение на предявения иск, чрез намаляване размера на исковата претенция от 12 000 на 3868.00 лева и е направил отказ от иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер на основание чл.233 ГПК. Съдът с определение е допуснал изменение на предявения иск за нанесените на лек автомобил „**“ с рег. № ** щети, чрез намаляване на неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от 3868,00 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 12000,00 лв. е прекратил производството по делото, поради отказ от исковата молба в тази й част. Постановеното определение не е атакувано от страните и влязло в законна сила.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил „**“, с рег.№ **. На 03.04.2023г. сключила Предварителен договор за покупко-продажба на МПС с лицето А. П. Г., по силата на който автомобила е следвало да бъде прехвърлен на приобретателят в срока и при условията уговорени в договора. Съгласно чл.3 от същият владението на автомобила е предадено на купувача при сключване на договора.
Посоченият автомобил е имал валидно сключена доброволна застраховка „Каско на МПС“ за което „Д.З.“АД-С. е издало застрахователна полица № **. Полицата е сключена на 13.03.2023 г. и начало на покритие от 14.03.2023 г. за срок от една година.
На 16.04.2023г. ищцата е уведомена по телефона от служител на полицията, че на същата дата автомобилът и е бил намерен в гр.В., на ул. Г.С.“ до дом №10, в увредено състояние. На цитираната дата ищцата се е намирала в гр.Б. на ваканция заедно със приятелят си Г. С. В.. Автомобилът е бил паркиран на улица „Г.С.“ във В. от страна на ползвателят А. Г. на 15.04.2023г. Според същият вечерта на 15.04.2023г. автомобилът е бил в изправно състояние и след паркирането му е заключен. Неизвестен извършител на 16.04.2023г. злоумишлено нанася повреди по автомобила, за което в Р.П.-гр.В. е образувано 1 досъдебно производство под № 2768/2023г. за престъпление по чл.216 от НК. Понастоящем, на основание чл.244,ал.1,т.2 от НПК същото е спряно с постановление от 19.06.2023г. на ВрРП. На 18.04.2023г. ищцата подала до „Д.З.“АД-С., искане за оценка на вредите причинени на автомобила й на 16.04.2023г. в гр.В..
Във връзка с направеното искане застрахователят е образувал ликвидационна преписка под № 211464489/2023г. Оторизирани от застрахователят лица са извършили оглед на повреденият автомобил за което е съставен констативен огледен протокол от 18.04.2023 г. От извършеният огледа са констатирани следните повреди по автомобила: пробит на две места преден капак увреден смукателен колектор, увреден PVC капак на двигателя, увредена предна дясна стойка на ел. блок, увредена ел. инсталация, увреден обезшумител на преден капак.
С писмо от месец юли 2023 г. застрахователят – ответник уведомил ищеца, че отказва да изпълни задължението си, като се позовава на 67 и чл.67.2 от общите условия на договора за застраховка Каско.
Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Д.З.“АД да заплати на К. А. Л. сумата от 12 000 лева, представляваща нанесените на лек автомобил „**“, с рег.№ ** щети, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 31.08.2023г.Претендира и законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие 16.04.2023 г. до датата на предявяване на иска в съда. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът счита предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни.
Намира, че между страните не се спори, относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка “Каско на МПС”, учредено с полица № ** от 13.03.2023 г., сключена между ищеца, като застраховащ и застрахован и Дружеството ни, като застраховател, предоставящо покритие “Пълно Каско” по смисъла на Общи условия /ОУ/ към застраховката, за периода от 00:00 часа на 14.03.2023 г. до 23:59 часа на 13.03.2024 г., за 17 годишно МПС марка „М.”, модел „С 350”, с ДК № **, при застрахователна сума от 23 500 лв.
Посочва, че при проверките сторени във връзка с процесното събитие и заявената в Дружеството претенция за изплащане на обезщетение било установено, че на 12.04.2023 г., след преследване с органите на Полицията, застрахованото МПС е било задържано и спряно от движение, като са му били свалени и регистрационните номера. На 16.04.2023 г. се твърди автомобилът да е намерен от органите на полицията с нанесени щети по него. Не е ясно как са получени тези щети, дали по време на движение на МПС или докато същото е било оставено безстопанствено след задържането и спирането му от движение и т. н. В исковата молба се твърди, че застрахованото МПС е било управлявано на 15.04.2023 г. (тоест спряно от движение МПС е било неправомерно управлявано) и след това паркирано и заключено. Горното подставя под съмнение всичко изложено от ищеца по отношение на обстоятелствата при които се сочи да е настъпило събитието и неговият застрахователен характер.
Намира също, че са налице хипотезите на изключение от рисковото покритие по т. 16.6 (задържане на МПС от компетентните държавни органи) и т. 16.27. (спряно от движение МПС) от ОУ, тъй като безспорно процесното МПС е било задържано и спряно от движение.
В случай, че ищецът докаже застрахователният характер на събитието, тоест че не е налице хипотеза на изключение от рисковото покритие, то тогава сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 395, ал. 1 от КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди, 2 т. е. да стопанисва застрахованата вещ с грижата на добрия стопанин. Съгласно чл. 395, ал. 4 от КЗ, при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал.
1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. В тази връзка счита, че нанесените по МПС щети безспорно са последица от неправилно и рисково стопанисване на същото, т. е. при липса на дължимата грижа по смисъла на чл. 395, ал. 1 от КЗ. Правилното стопанисване на МПС изключва безстопанственото му изоставяне на публично място без регистрационни номера. Тези МПС-та обичайно се приемат за изоставени и са обект на вандалски действия и/или кражби, с което риска от посегателство върху тях е завишен многократно, като подобно рисково покритие не е договорено по процесната застраховка.
С оглед изложеното, изрично оспорва застрахователният характер на събитието и наличието на нормативно установените предпоставки за изплащане застрахователно обезщетение.
Алтернативно посочва, че намира посоченият пълен размер на вредите за силно завишен, както и че не всички претендирани вреди са последица от процесното събитие (4 дена преди събитието предмет на настоящото производство, застрахованото МПС е претърпяло ПТП, за което е налице отделна претенция в дружеството - ответник и в тази връзка приложено се представя Протокола за протокол, с който е констатирано, както и описа на вредите). Към датата на настъпване на събитието застраховането МПС е било на 17 години, т. е. силно амортизирано и следва да бъде приложен съответен коефициент на овехтяване при определяне на действителният размер на щетата.Твърди се в тази връзка, че при тотална щета от средната пазарна стойност на погиналото МПС, на основание т. 90.2.3 следва да се удържи стойността на: запазените части на МПС, които могат да се реализират като части втора употреба; увредените части на МПС, които могат да се реализират, като вторични суровини, скрап.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за лихви от претендираната датата до окончателното погасяване на търсеното вземане.
Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1, във вр. с чл.
386, ал.1 КЗ, вр.чл. 108, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането ищецът носи тежестта до докаже следните материалноправни предпоставки / юридически факти /: 1) съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждането между пострадалия и застрахователя, възникнало от договор за имуществено застраховане на увредената или погинала вещ; 2) настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, 3) за което застрахователят носи риска и 4) в причинна връзка с което 5) са настъпили вреди 6) в претендирания размер;
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението, респективно, че за него е възникнало потестативното право за отказ за изплащане на уговореното застрахователно обезщетение, респективно за намаляване на неговия размер – по чл. 408, ал. 1 КЗ, респ. чл. 395, ал. 4 КЗ .
С определение № 499 от 21.03.2024 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата относно наличието на валидно 3 застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка “Каско на МПС”, учредено с полица № ** от 13.03.2023 г., сключена между ищеца, като застраховащ и застрахован и Дружеството ответник, като застраховател, предоставящо покритие “Пълно Каско” по смисъла на Общи условия /ОУ/ към застраховката, за периода от 00:00 часа на 14.03.2023 г. до 23:59 часа на 13.03.2024 г., за МПС марка „М.”, модел „С 350”, с ДК № **, при застрахователна сума от 23 500 лв.Не е спорно между страните по делото, а и от представените общи условия на ответника по застраховка „Каско на МПС“ се установява, че злоумишлените действия на трето лице представлява покрит застрахователен риск.
Приет като доказателство по делото е и предварителен договор за покупко – продажба на процесното МПС от 03.04.2023 г., сключен между ищцата и А. П. Г..Съгласно чл.2 от договора, МПС – то ще бъде прехвърлено в срок от 30 дни от подписване на договора, тоест до 03.05.2023 година.В чл.3 от същия пък е уговорено, че владението и ползването на автомобила се предава от момента на подписване на предварителния договор, тоест от 03.04.2023 година.
Установи се от представеното по делото искане от ищцата, че застрахователят е образувал ликвидационна преписка под № 211464489/2023г. Оторизирани от застрахователят лица са извършили оглед на повреденият автомобил за което е съставен констативен огледен протокол от 18.04.2023 г. От извършеният огледа са констатирани следните повреди по автомобила: пробит на две места преден капак увреден смукателен колектор, увреден PVC капак на двигателя, увредена предна дясна стойка на ел. блок, увредена ел. инсталация, увреден обезшумител на преден капак.
Представено е уведомление от застрахователя до ищцата, с което отказва заплащане на застрахователно обезщетение, поради наличие на изключенията от застрахователното покритие, посочено в в т.67 и т.67.2 от Общите условия по застраховка Каско на ответника, а именно: При настъпване на застрахователно събитие застрахования е длъжен да предприеме всички необходими действия за спасяване, предотвратяване и ограничаване размера на щетите и предотвратяване кражба на повреденото МПС.