Решение № 105 от 09.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С. като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20235000500155 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 2704/27.09.2022 г. от А. Е. Х. ЕГН ********** против решение № 157/13.08.2022 г., постановено по г. д. № 50/2021 г. по описа на ОС – Кърджали, допълнено с решение № 197//27.10.2022 г., с което унищожено споразумение от 16.10.2019 г., сключено между „У. - х.” АД, ЕИК *********, Ж. С. Х. ЕГН ********** и А.

Е. Х. ЕГН **********, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД - поради измама и са отхвърлени предявените от А. Е. Х. ЕГН ********** от гр. С., ж. к. "Д.", бл. № *, вх. *, ап.** против „У.

- х.” АД със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. "С. С." № **, ЕИК ********* и Ж.

С. Х. ЕГН ********** от гр. К., ул. "А." № * обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 365 ЗЗД; чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят сумата в общ размер на 532 266.95 лева, от която: 380 000.00 лева - главница по договор за поръчка от 30.08.2019 г., изменен със споразумение от 16.10.2019 г. към договора за поръчка от 30.08.2019 г., 57 000.00 лева неустойка, начислена за първите 30 дни забава на първата вноска (от 21.02.2020 г. до 21.03.2020 г.), 57 000.00 лева - неустойка, начислена за първите 30 дни забава на втората вноска (от 21.03.2020 г. до 19.04.2020 г.), 19 898.81 лева - законна лихва, дължима се по първата вноска от споразумението, считано от датата на забава, без да се включва периода, за който се търси неустойка, а именно - от 22.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 02.04.2021 г. и 18 368.14 лева - законна лихва, дължима се по втората вноска по споразумението, считано от датата на забава, без да се включва периода, за който се търси 1 неустойка, а именно - от 20.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба - 02.04.2021 г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответниците считат, че жалбата е неоснователна. Претендират разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл.

92 от ЗЗД.

Предявени от А. Е. Х. ЕГН ********** от гр. С., ж. к. "Д.", бл. № *, вх. *, ап.** против „У. - х.” АД със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. "С. С." № **, ЕИК ********* и Ж. С. Х. ЕГН ********** от гр. К., ул. "А." № *.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумата в общ размер на 532 266.95 лева, от която: 380 000.00 лева - главница по договор за поръчка от 30.08.2019 г., изменен със споразумение от 16.10.2019 г. към договора за поръчка от 30.08.2019 г., 57 000.00 лева - неустойка, начислена за първите 30 дни забава на първата вноска (от 21.02.2020 г. до 21.03.2020 г.), 57 000.00 лева - неустойка, начислена за първите 30 дни забава на втората вноска (от 21.03.2020 г. до 19.04.2020 г.), 19 898.81 лева законна лихва, дължима се по първата вноска от споразумението, считано от датата на забава, без да се включва периода, за който се търси неустойка, а именно - от 22.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 02.04.2021 г. и 18 368.14 лева - законна лихва, дължима се по втората вноска по споразумението, считано от датата на забава, без да се включва периода, за който се търси неустойка, а именно - от 20.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба - 02.04.2021 г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответниците не признат исковете. Претендират разноски.

В исковата молба се твърди, че е сключен договор за поръчка от 30.08.2019 г. между А. Е. Х. ЕГН ********** и „У. - х.” АД, ЕИК *********. Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от този договор (л. 12 – 15 от делото на ОС).

В исковата молба е посочено, че във връзка на договор за поръчка от 30.08.2019 г. е сключено споразумение от 16.10.2019 г. между А. Е. Х. ЕГН ********** от една страна и от друга страна „У. - х.” АД, ЕИК ********* и Ж. С. Х. ЕГН **********. Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от това споразумение (л. 18 от делото на ОС).

Ищецът твърди, че посоченото споразумение им характер на спогодба по 2 смисъла на чл. 365 от ЗЗД.

Това твърдение е неоснователно.

Съгласно чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. В процесното споразумение или в исковата молба няма твърдения за съществуващ или възможен спор между страните. Няма и изявления за взаимни отстъпки.

Видно от текста на споразумение от 16.10.2019 г., с него страните се споразумяват относно изпълнението на договор за поръчка от 30.08.2019 г.: дали същият е изпълнен, каква е дължимата сума за това изпълнение, на какви вноски и в какви срокове следва да бъде изплатено договореното възнаграждение, каква неустойка се дължи при неплащане, включва се и нов длъжник.

Както вече беше посочено, в текста на споразумение от 16.10.2019 г. няма твърдения за съществуващ или възможен спор, както и за някакви отстъпки.

Следователно не се касае за спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, а за анекс към договор за поръчка от 30.08.2019 г. Ето защо разпоредбите на чл. 365 – чл. 367 са неприложими.

Ответникът прави възражение, че договорът и споразумението са подписани от името на „У. - х.” АД, ЕИК ********* от Ж. С. Х., която не е имала пр едставителна власт, тъй като е оттеглено пълномощното, по силата на което тя е представлявала дружеството.

Това възражение е неоснователно.

Видно от текста на договор за поръчка от 30.08.2019 г., „У. - х.” АД, ЕИК ********* е представлявано от Ж. С. Х. и последната е положила подпис. Х. е действала по силата на нотариално заверено пълномощно № ***** и ***** от 13.11.2010 г. на нотариус Д., рег. № **, което се счита неразделна част от договора.

Видно от текста на споразумение от 16.10.2019 г. „У. - х.” АД, ЕИК ********* е представлявано от Ж. С. Х. в качеството на пълномощник и последната е положила подпис.

Видно от нотариална покана (л. 187 от делото на ОС), „У. - х.” АД, ЕИК ********* е оттеглило правомощията Ж. С. Х. като пълномощник, дадени с пълномощно № ***** и ***** от 13.11.2010 г. на нотариус Д., рег. № **. Тази нотариална покана е получена от Х. на 05.09.2014 г., което се доказва от разписка от 05.09.2014г. (л. 188 от делото на ОС).

Следователно е налице оттегляне на пълномощието по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗЗД.

При подписване на договор за поръчка от 30.08.2019 г. и на споразумение от 16.10.2019 г. Х. е знаела, че вече няма представителна власт по отношение на „У. - х.” АД, ЕИК *********. Но въпреки твърденията в исковата молба, няма доказателства, че Х. е знаел за това обстоятелство. Няма твърдения или доказателства за вписване на прекратяването на представителната власт. Х. е бил добросъвестен и това прекратяване не може да му бъде противопоставяно, съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗЗД.

3

Ответникът прави възражение, че договорът и споразумението са подписани от името на „У. - х.” АД, ЕИК ********* от Ж. С. Х., която не е имала пр едставителна власт, тъй като подписването на такива документи е извън правомощията и, дадени с нотариално заверено пълномощно № ***** и ***** от 13.11.2010 г. на нотариус Д., рег. № **.

Това възражение е неоснователно.

Видно от текста на нотариално заверено пълномощно № ***** и ***** от 13.11.2010 г. на нотариус Д., рег. № ** (л. 19 – 21 от делото на ОС), „У. - х.” АД, ЕИК *********, представлявано от управителя В. Х. е упълномощило Ж. С. Х. със следните права: Без предварително разрешение или последващо одобрение: Да сключва всякакви договори от името и за сметка на упълномощителя. Да извършва всякакви други правни действия от името и за сметка на упълномощителя и да го представлява пред всички лица, организации и учреждения в РБ и извън нея, включително и да извършва всички разпоредителни действия, а също така и следните примерно изброени правни действия, изброяването на които не ограничава извършването на всички останали възможни правни действия: …………Да извършва сделки сам със себе си, включително и сделки на разпореждане. Да съставя и подписва всякакви декларации от името на упълномощителя и на управителните му органи. Да представлява упълномощителя, да подписва навсякъде документи от негово име, вкл. договори. Да се явява от името на упълномощителя и за негова сметка по съдебни дела в защита н е имуществени и други интереси на упълномощителя с право да сключва спогодби, да се отказва от права, да оттегля искове, да признава чужди права от името на упълномощителя и за негова сметка….. Всички клаузи от пълномощното да се тълкуват изцяло в полза на правата на пълномощника да представлява упълномощителя.

Тези изявления водят до категоричен извод, че Х. е имала представителна власт да подпише договор за поръчка от 30.08.2019 г. и споразумение от 16.10.2019 г.

В отговора на исковата молба се твърди, че споразумение от 16.10.2019 г. е нищожно поради липса на основание.

Това възражение е неоснователно.

По смисъла на чл. 26, ал. 2, изречение първо от ЗЗД, основание е типичната цел, която се търси със сключването на един договор. Както вече беше посочено, процесното споразумение включва клаузи относно изпълнението на договор за поръчка от 30.08.2019 г., каква е дължимата сума за това изпълнение, на какви вноски и в какви срокове следва да бъде изплатено договореното възнаграждение, каква неустойка се дължи при неплащане, включва се и нов длъжник. Очевидно е налице правнопризната цел на това споразумение.

Съгласно чл. 26, ал. 2, изречение второ от ЗЗД, основанието се предполага до доказване на противното. Ответниците не са ангажирали доказателства за противното. Следователно основанието е налице.

В отговора на исковата молба е посочено, че споразумение от 16.10.2019 г. е нищожно поради невъзможен предмет.

4

Това възражение е неоснователно.

Както споразумение от 16.10.2019 г., което е анекс към договор за поръчка от 30.08.2019 г., така и този договор имат напълно възможен предмет, което е видно от съдържанието на тези сделки.

Ответник „У. - х.” АД, ЕИК ********* възразява, че е налице хипотезата на чл.

40 от ЗЗД - споразумение от 16.10.2019 г. е в негова вреда. Релевират се няколко обстоятелства, от които се извлича твърдяната вреда.

Първото е, че със споразумението се приема, че ищецът е изпълнил предмета на договор за поръчка от 30.08.2019 г., а това е обективно невярно.

Второто е, че със споразумението драстично се подменя падежът на условното задължение на „У. - х.” АД, ЕИК ********* за заплащането на възнаграждение по договор за поръчка от 30.08.2019 г., който падеж вече става календарно определен и независим от отлагателното условие по чл. 3, ал. 1 и по 6, буква „б“ от него. По този начин драстично се влошавало правното положение на дружеството, което се задължава да извърши плащане към ищеца независимо от това, дали е постигнат полезен резултат за „У. - х.” АД по договор за поръчка от 30.08.2019 г.

Третото е, че със споразумението се прави тенденциозната и невярна констатация, че „У. - х.” АД ще откаже да подпише цесионен договор за прехвърляне на вземанията си от О. - К..

Това възражение е неоснователно.

Съгласно чл. 40 от ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Това означава, че договарящите следва да имат намерение да увредят интересите на представлявания, необходимо е да е налице и субективен елемент. В този смисъл ТР № 5/12.12.2016 г. постановено по т. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК.