Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 372 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1483/2021
Вид
Решение № 372
Подписан
21.04.2022
В сила
21.04.2022
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100501483 по описа за 2021 година

С Решение № 260884 от 18.06.2021г., постановено по гр. дело № 885/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по отношение на В. Я. Х., че в качеството си на наследник на Р. А. К. дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 3 041, 38 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2013г., сумата от 1 035, 66 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.06.2013г. до 21.11.2018г., сумата от 159, 42 лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 08.07.2013г. до 21.11.2018г., сумата от 119, 09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.11.2018г. до 28.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, които вземания са присъдени със Заповед за изпълнение № 3391/12.09.2019г. на БРС по частно гр. дело № 6171/2019г., като е отхвърлен иска за горницата над 3 041, 38 лева главница до 3 282, 61 лева, за горницата над 1 035, 66 лева договорна лихва до 2 648, 44 лева, за горницата над 159, 42 лева лихвена надбавка за забава до 267, 93 лева, както и сумата от 40 лева, представляваща 1 разходи при изискуем кредит.

С цитираното решение е прието за установено по отношение на А.

Р. А., че в качеството си на наследник на Р. А. К. дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 3 041, 38 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2013г., сумата от 1 035, 66 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.06.2013г. до 21.11.2018г., сумата от 159, 42 лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 08.07.2013г. до 21.11.2018г., сумата от 119, 09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.11.2018г. до 28.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, които вземания са присъдени със Заповед за изпълнение № 3391/12.09.2019г. на БРС по частно гр. дело № 6171/2019г., като е отхвърлен иска за горницата над 3 041, 38 лева главница до 3 282, 61 лева, за горницата над 1 035, 66 лева договорна лихва до 2 648, 44 лева, за горницата над 159, 42 лева лихвена надбавка за забава до 267, 93 лева, както и сумата от 40 лева, представляваща разходи при изискуем кредит.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Банка ДСК“ със седалище гр. София в частта, в която са отхвърлени предявените претенции до пълния им предявен размер, както и в частта, в която съдът не е присъдил пълния размер на разноските в заповедното и в исковото производство. Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено в отхвърлителната си част и да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде установено, че се дължат всички претендирани суми, като бъдат присъдени и направените по делото разноски в пълен размер в заповедното и съдебното производство. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд правилно е приел, че датата на настъпване на предсрочната изискуемост е 21.11.2018г., но погрешно се е позовал на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019г., постановено по тълкувателно дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС на РБ, според което размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договора за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, тъй като посоченото решение има действие занапред и не би следвало да се 2 приложи към заварени случаи, какъвто се явява настоящият. В жалбата се посочва, че по направените възражения за давност от страна на ответниците, изводите на съда също са неправилни, тъй като е трайно установена практиката на ВКС на РБ, че вземанията по договор за кредит с анюитетни вноски се погасяват с петгодишна давност, а не с кратката тригодишна такава, предвидена за периодични плащания. В жалбата се посочва, че погасителната давност по договора за кредит започва да тече от крайния падеж на същия, а не от падежа на всяка отделна вноска по погасителния план и по отношение на претендираното вземане за договорна лихва и обезщетение за забава, което се погасява с кратка тригодишна давност, също следва да се приеме, че давността тече от крайния падеж по договора и следва да се направи извод, че не е изтекла настъпилата погасителна давност – нито петгодишната, нито кратката тригодишна давност. В жалбата се посочва и обстоятелството, че видно от депозираното заявление по чл. 410 от ГПК, ищцовата страна претендира сумата в размер на 120 лева, представляваща разход за изискуем кредит, а не такса във връзка с управление на кредита, предвид което постановеното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Ответната страна по въззивната жалба – А. Р. А., депозирана чрез назначения й особен представител – адвокат Жени Михайлова депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, като претендира жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение в атакуваната му част. В отговора се посочва, че е неоснователно твърдението на въззивната страна, че съдът погрешно се е позовал на цитираното тълкувателно решение, както и е неоснователно твърдението на жалбоподателя относно възприетите от съда срокове на погасителната давност. Посочва се и обстоятелството, че от 27.11.2014г. на насрещната страна е станало известно, че наследниците на починалия кредитополучател са приели наследството, но независимо от това почти 4 години (до месец ноември – 2018г.) когато до ответниците по делото са отправени нотариални покани, кредиторът е бездействал твърде дълго, което сочи на недобросъвестност от страна на „Банка ДСК“ в отношенията му с наследниците на длъжника. Не се отправят искания за събирани на нови 3 доказателства пред настоящата инстанция. Ответната страна по въззивната жалба – В. Я. Х. не депозира писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Против първоинстанционното решение е депозирана и въззивна жалба и от страна на В. Я. Х. чрез назначения й особен представител адвокат Роза Димитрова, с която се претендира да бъде отменено решението и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени исковете за горницата над 1 146, 38 лева спрямо ответната страна В.Х.. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е отхвърлил възражението на Х. за погасяване по давност на всички вноски, падежът, по които е настъпил преди 29.07.2016г., като е приел, че главницата се погасява с петгодишна давност, тъй като това разбиране на съда противоречи с ТР № 3/2011г. от 18.05.2012г. В жалбата се посочва, че погасителните вноски по договора за кредит отговарят напълно на възприетите от ВКС критерии за определяне на плащането като периодично.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Ответната страна по въззивната жалба – „Банка ДСК“ със седалище гр. София не депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба.

Ответната страна по въззивната жалба – А. Р. А. не депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивната страна – ищец в първоинстанционното производство – „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.

София чрез своя процесуален представител подържа своята жалба и оспорва жалбата, депозирана от ответната страна. Претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени исковете на ищцовата страна изцяло.

В съдебно заседание въззивната страна – ответник в първоинстанционното производство – В. Я. Х. чрез назначения й особен 4 представител оспорва жалбата на „Банка ДСК“ ЕАД и поддържа своята депозирана жалба. Претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове за горницата над 1 146, 38 лева спрямо ответната страна – В. Я. Х..

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – А. Р.

А. чрез назначения й особен представител оспорва жалбата на „Банка ДСК“ ЕАД и счита, че следва да бъде оставена без уважение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Банка ДСК“ ЕАД против В. Я. Х. и А. Р. А., с които се претендира да бъдат осъдени ответните страни да заплатят на ищцовата страна следните суми, дължими от всяка една от страните:

- сума в размер на 3 282, 61 лева, представляваща дължима главница;

- сума в размер на 2 648, 44 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.06.2013г. до датата на настъпване на изискуемостта – 21.11.2018г.;

- сума в размер на 267, 93 лева, представляваща обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемостта за периода от 08.07.2013г. до 21.11.2018г.;

- сума в размер на 119, 09 лева, представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 22.11.2018г. до 28.07.2019г.;

- сума в размер на 40 лева, представляваща разходи за изискуем кредит и

- законната лихва върху главницата от 3 282, 61 лева, считано от 29.07.2019г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се посочва, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Р. А.

К., починала през 2013г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2013г., по силата на който Банката е предоставила на Р. К. кредит в 5 размер на 10 000 лева, който тя се е задължила да върне за срок от 120 месеца, но след като е починала през 2013г. кредитът е престанал да се обслужва. В исковата молба се посочва, че поради допусната забава в плащанията, Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е връчила покани на всяка една от наследниците на Р. К., починала през 2013г. – В. Я. Х., М. Я. К. и А. Р. А..

В исковата молба се твърди, че кредитът е станал предсрочно изискуем на дата – 21.11.2018г., след което е и депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против наследниците на починалия кредитополучател - В. Я. Х., М. Я. К. и А. Р. А..

По делото не се спори, че въз основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд – Бургас е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 6171/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която е разпоредено трите длъжници - В. Я. Х., М. Я. К. и А. Р. А. да заплатят конкретни парични суми, дължими за погасяване на кредита, сключен с техни наследодател – Р. А. К., починала на 16.05.2013г.

По делото не се спори, че изпълнителен лист е издаден единствено по отношение на М. Я. К., след като тя е получила лично постановената заповед за изпълнение и не е депозирала възражение, че не дължи. По отношение на В. Я. Х. и А. Р. А., съдът е констатирал, че те не са могли да бъдат открити на техните адреси за уведомяване и на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 47, ал. 1, 3 и 5 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК. В изпълнение на дадените указания, Банката е предявила настоящите установителни искове.

С отговора на исковата молба – А. Р. А. чрез назначения й особен представител оспорва предявените искове и сочи, че по делото не става ясно как е определена датата на предсрочната изискуемост на кредита, тъй като до ответната страна не е достигнало изявлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. отправя възражение за погасяване на вземането с изтекла тригодишна погасителна давност.