Присъда № 19 от 31.01.2024, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 19/31.01.2024 г. , ПОСТАНОВЕНА

ПО НОХД № 761/2023 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против А.Н.М. и К.С.М., двамата от гр.

Ямбол, за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

На 22.11.2023г., или преди началото на разпоредителното заседание, проведено на 31.01.2024г., пострадалият И.И. предяви против подсъдимите граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лева, върху която не претендира присъждане на законна лихва.

Тъй като претенцията бе своевременно заявена, в срока по чл.85, ал.3 от НПК, от лице, активно легитимирано да претендира обезщетение за обезвреда, и е с цена до размера на вредите, посочени в обвинителния акт, съдът я намери за допустима и я прие за съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, като конституира пострадалия в качеството на граждански ищец.

В съдебна фаза по искане на защитниците производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимите така, както е предявено. Направеното от подсъдимите признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт намира за подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което счита, че изложената в акта фактическа обстановка е безспорно установена. Затова счита, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение и предлага да им се наложат наказания лишаване от свобода около средния размер на предвиденото в закона, които да бъдат редуцирани с една трета, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.

Относно начина на изтърпяване на наказанията счита, че по отношение на подс. М. липсват пречки за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и пледира за отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а по отношение на подс. М. – за ефективно изтърпяване на същото. Пледира и за позитивно произнасяне по предявения граждански иск.

Гр. щщец, редовно призован, участва лично в с.з. и моли за уважаване на иска в пълен размер.

Подсъдимите, редовно призовани, участват лично в с.з. и със служебни защитници адвокати. Признават вината си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразяват съжаление за стореното и молят да им се наложат по-леки наказания.

По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението защитниците се солидаризират със становището на прокурора. Изразяват несъгласие единствено с предложените размери на наказанията, като считат, 1 че с оглед признанието на вината, съдействието в досъдебна фаза за разкриване на обективната истина, ниската стойност на отнетите вещи, връщането на по-голяма част от отнетото, както и поради тежкото материално и семейно положение на подсъдимите, наказанията им следва да се определят под най-ниския предел на предвиденото в закона, при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. По отношение на предявения граждански иск излагат, че същият е доказан до размера от 479 лева, колкото е на невъзстановената част от вредите.

За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

За времето от около 10.00 часа на 20.01.2022г. до около 10.00 часа на 10.02.2022г подсъдимите А.Н.М. и К.С.М., двамата от гр.Ямбол, отишли до ламаринен гараж, находящ се на ул. „Обходен път Изток“ в гр. Ямбол и на около 50 метра от блок 19 в ж.к. „Г. Бенковски”. Подсъдимият М. дръпнал с ръце и разкъсал част от страничната ламаринена стена на гаража и през получения отвор двамата влезли във вътрешността му. В гаража подсъдимите намерили и взели четири летни външни гуми марка „Ласа“ с размери 205/55/1 цола по 50 лева всяка; четири лети алуминиеви джанти 16 цола, с пет двойни спици, по 120 лева всяка; 4-метрова въдица „Шимано“ от три части, ведно с корда, въдичка и плувка, за 220 лева; 4-метрова черна въдица тип „болонеза“ марка „Шимано“ с коркова ръкохватка, ведно с корда въдичка, олово и плувка, за 136 лева; две въдици от по две части от фибростъкло за дънен риболов, тип „спининг“, по 2.2 метра, ведно с макари, корда, въдичка, олово и плувка, по 35 лева всяка; една въдица от фибростъкло марка „Силстар“ за дънен риболов от две части, ведно с корда, въдичка, олово и плувка, за 40 лева; въдица телескоп с макара марка „Силстар“, с корда, олово и плувка, за 42 лева; въдица телескоп без макара за 36 лева, неработещ акумулатор „Монбат“, 62 или 65 АЧ за 25 лева и едно зарядно за акумулатор, руско, електронно, сиво-бежаво на цвят, с върток и амперметър, черен и червен кабел, с щипки тип „крокодил“ за 28 лева, или вещи на обща стойност 1277 лева, които били собственост на свидетеля И.Г.И. от гр. Ямбол. След това двамата подсъдими отнесли вещите в дома на подсъдимия М..

Няколко дни по-късно подсъдимият М. продал гумите с джантите на свидетеля Н.Ф. за 120 лева, а въдиците продал на свидетеля И.Ш. за 10 лева..

След разкриване на деянието – на 11.02.2022г. и на 17.02.2022г., свидетелите Ф. и Ш. предали на органите на реда закупените от подс. М. вещи - четири летни външни гуми марка „Ласа“ с размери 205/55/1 цола и четири лети алуминиеви джанти 16 цола, с пет двойни спици; въдица телескоп с макара марка „Силстар“, с корда, олово и плувка; въдица телескоп без макара и въдица от фибростъкло марка „Силстар“ за дънен риболов от две части, ведно с корда, въдичка, олово и плувка, или вещи на обща стойност 798 лева.

На 29.03.2022 г. предадените от свидетелите вещи били върнати на собственика им И.Г.И. с приемо-предавателен протокол от същата дата (л.23 от ДП).

2

Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият М., роден на 23.06.1979г., бил на 42 години и бил осъждан четири пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер против собствеността – по НОХД № ***г., № ***г., № ***г., трите на ЯРС, и по НОХД № ***г. на РС – Нова Загора. Видно от отбелязванията в справката за съдимост, вкл. и тези, свързани с датите на изтърпяване на наложените наказания, за тези си осъждания подсъдимият М. е реабилитиран на основание чл.88а от НК. Това е така и защото с последната от горепосочените присъди – тази по НОХД № ***г. на РС – Нова Загора, влязла в сила на 11.10.2012г., на М. е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години. Т.е., съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.3 от НК, това наказание следва да се счита за изтърпяно на 11.10.2015г., когато е изтекъл тригодишният изпитателен срок. При това положение, петгодишният срок за реабилитация по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК е изтекъл на 11.10.2020г., поради което на 12.10.2020г. по отношение на това последно осъждане е настъпила реабилитация.

Подсъдимият М., роден на 21.07.1993г., бил 28-годишен към момента на извършване на деянието и бил осъждан 14 пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер против собствеността, за които не е реабилитиран. Видно от приложената по делото справка за съдимост, на 28.03.2014г. същият е изтърпял определеното му по ЧНД № ***г. на ЯРС общо ефективно наказание от една година и седем месеца лишаване от свобода, поради което десетгодишния срок за реабилитация по чл.88а, ал.2 от НК изтича на 28.03.2024г.

Направеното от подсъдимите признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията им, от показанията на свидетелите И.И., Н.Ф., И.Ш. и В.Д., от обективните находки, отразени в протокола за оглед от 10.02.2022г. и приложения към него фотоалбум, от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

И от обективна, и от субективна страна, всеки от подсъдимите А. М. и К. М. е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 вр.. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, тъй като на в неустановен ден и час за времето от около 10.00 часа на 20.01.2022 г. до около 10.00 часа на 10.02.2022 г., в гр.

Ямбол, от ламаринен гараж, находящ се на ул. „Обходен път Изток“ и на около 50 метра от блок 19 в ж.к.„Георги Бенковски”, действайки в съучастие по между си, като съизвършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - дърпане и разкъсване на част от страничната ламаринена стена на гаража, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 1277 лв., от владението на собственика И.Г.И. от гр. Ямбол, без 3 негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

Авторството на деянието от страна на подсъдимите се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите Ф., Ш. и Д., които, като хармонизиращи помежду си и кореспондиращи с писмените доказателства по делото (протоколи за доброволно предаване от 11.02.2022г. и от 17.02.2022г.), се кредитират изцяло.

От обективна страна всеки от подсъдимите е извършил деяние, покриващо всички признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от гаража и отнасяйки ги със себе си, са извършили действия по прекратяване владението на собственика и установяване на свое такова. Т.е., безспорно, е налице прекратяване владението на собственика върху вещите, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимите, и при липсата на съгласие за това от страна на самия собственик.

За да проникнат в гаража и да си осигурят достъп до вещите, подсъдимият М. разкъсал с ръце ламаринената стена на гаража и по този начин подсъдимите са осъществили квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.3, предл.ІI от НК, тъй като и по естеството си и по предназначението си, тази вещи служи за изключване достъпа на трети лица до вътрешността му, респ. и до намиращите се в него вещи.

От обективна страна, е налице и задружно участие от страна на подсъдимите в извършване на деянието, тъй като всеки един от тях е участвал в самото изпълнителното деяние на престъплението – и в отнемането на вещите и в установяване на своята фактическа власт върху тях. Т.е., действали са в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, под формата на извършителство.

От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл.

Съзнавали са, че вземайки вещите от гаража и отнасяйки ги със себе си извършват действия по прекратяване фактическата власт на техния собственик, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерението противозаконно да ги присвоят, тъй като са се разпоредили с тях като със свои, продавайки част от тях на св. Ф., а друга – на св. Ш., разбирали са противоправния характер на извършеното и са целели противоправното си облагодетелстване.

Подсъдимите са съзнавали и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Разбирали са, че ламаринената стена на гаража цели да изключи достъпа на трети лица до вътрешността му, че преодоляването на тази преграда съществено ще ги улесни при осъществяване на намеренията им и са целели именно това. Също така, двамата са действали с общ умисъл, като всеки е съзнавал участието на другия в отнемането на вещите, както и това, че не действа сам.

Предвид изложеното, съдът намери, че всеки от подсъдимите е осъществил на престъплението, за което е предаден на съд, поради което ги 4 призна за виновни по предявеното им обвинение.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ

За извършеното от подсъдимите престъпление законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанията им следва да се определят при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно който, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.