Решение № 5 от 08.01.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Габрово, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Ваня Д. Матеева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20234200500284 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

С решение № 258 от 19.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1236/22 г., Габровският районен съд е оставил без уважение предявения иск от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК 831558413, към момента на постановяване на решението заличен търговец с правоприемник "Обединена Българска Банка" АД, ЕИК 000694959, срещу М. П. К., гр. Габрово, за отмяна на решение № 229/07.09.2021 г. постановено по гр.д. № 20214210101327 по описа на PC Габрово и приемане за установено спрямо наследника М. П. К., ЕГН **********, че стойността на приетото по опис наследство, надлежно описано в решение № 229/07.09.2021 г. по гр.д. № 20214210101327 по описа на PC Габрово е на по-висока стойност, като неоснователен и недоказан.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от "Обединена Българска Банка" АД, чрез юр. Д. И., в която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Неправилно съдът приел, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не събрал доказателства. Твърди се, че несъбирането на доказателства е по вина на съда, тъй като ищецът своевременно поискала техническа експертиза и поставил въпроси на вещото лице. Съдът препятствал ищеца в събирането на доказателства, тъй като не се произнесъл по своевременно по доказателствените му искания. Излага се, че съдът е длъжен служебно да допусне експертиза, когато било видно от данните по делото, че искът е основателен. Порочността на решението се изразява в 1 неговата неправилност и незаконосъобразност, а именно неправилно приложение на чл. 190 и чл. 161 от ГПК, противоречие на целите на закона, допуснати процесуални нарушение на нормата на чл. 162 от ГПК и допуснати процесуални нарушение на чл. 146, ал. 4 и чл. 145, ал. 1 от ГПК. Моли се, да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Правят се доказателствени искания и се моли, съдът да се произнесе по същество, като на осн. чл. 537, ал. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК да отмени решението и да приеме за установено спрямо наследника М. П. К., че стойността на приетото по опис наследство, надлежно изброено и описано в решение № 229/07.09.2021 г. по гр.д. № 20214210101327 по описа на PC Габрово е на по – висока стойност, отколкото е оценено в протокол за опис и оценка ат 20.10.2021 на ЧСИ И. И.. Прави се възражение по присъдените разноски на ответницата и се иска същата да бъде осъдена да им заплати такива за юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна, чрез адв. Д. Ц., в който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли да се потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно, по подробно изложени доводи. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Районен съд Габрово е бил сезиран с искова молба от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК 831558413, към момента на постановяване на решението заличен търговец с правоприемник "Обединена Българска Банка" АД, ЕИК 000694959, срещу М. П. К., гр. Габрово, с която е поискано да се отмени решение № 229/07.09.2021 г. по гр.д. № 20214210101327 по описа на PC Габрово и да се приеме за установено, спрямо наследника М. П. К., че стойността на приетото по опис наследство, надлежно описано в него, за което в делото ще се направи нова експресна оценка от вещи лица, е на повисока стойност отколкото е оценено в протокол за опис и оценка от 20.10.2021 на ЧСИ И. И..

В исковата молба е изложено, че ищецът е взискател по изп. дело № 182/2016 г. по описа на ЧСИ В. Ц.а, а длъжник е Д. К. Д. починал на 10.05.2021 г., като единствен негов наследник, приел наследството по опис, е майка му ответницата М. П. К.. На 07.06.2021 г. ответницата уведомила ищцовата банка, че синът й починал. Вероятно в 3- месечния срок по чл. 61 ЗН наследницата инициирала приемане на наследството по опис, за което е образувано гр.д. № 20214210101327 по описа на PC- Габрово и същото приключило с процесното решение, от което е видно, че съдът възложил на ЧСИ да извърши опис и оценка на имотите. През август друг кредитор на починалия наследодател се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу наследника К. и същата доброволно изпълнила дълга, редуциран до сумата, за която е остойностено приетото по опис наследство на 14.12.2021 г. На 18.05.2022 г. ответницата уведомила по изп. дело № 182/2016 г. ЧСИ В.

Ц.а, че приела наследството по опис, за заплатения дълг и желанието й да се възползва от чл. 75, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН. При така изложеното в исковата молба, ищецът навежда твърдение, че пазарната цена на имотите, 2 включени в наследствената маса, описани и оценени, не са оценени коректно.

Същите били оценени на занижена стойност за да може наследницата, да намали своята отговорност, като редно било наследствената маса да се разпредели съразмерно между всички кредитори. Освен това ответницата набързо престирала на кредитора Л., без да издири и уведоми другите кредитори на починалия. Обосновава се, че издаденият охранителен акт не препятства възможността да се пререши по исков ред правото да бъде той издаден, тъкмо обратното – по исков ред се изменя или отменя охранителния акт. Със своето поведение и начинът, по който е проведено охранителното производство по приемането на наследството по опис, ответницата била дала повод за завеждане на иска. Твърди се, че охранителният акт, с който се снабдила молителката, уврежда кредиторите на починалия, тъй като при приемането по опис на е декларирано и посочено задължението на наследодателя към банката, а получавайки покана от друг кредитор, тя престирала без възражение.

Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, с разпореждане № 1454/12.07.2022 г., като е указал на ищеца да уточни и посочи правото си, което той счита, че е засегнато от издадения, по реда на охранителното производство, акт, тъй като изложеният петитум не съдържа искане за признаване право на ищеца, а на факт, какъвто представлява оценката на имущество.

С молба с вх. № 4994/01.08.2022 г. ищецът е уточнил, че от изложените от него факти в исковата молба се установявало, че починалият длъжник има няколко кредитора, поради което е налице конкуренция между тях, като последните следва да се удовлетворят до размера на съответното наследство, съразмерно на вземанията си. Удостоверената стойност на оставеното наследство е в общ размер на 20 763 лв., с което е ограничена отговорността на наследника – ответницата по делото. Ако оценката е неточна, неправилна, то тя ощетява кредиторите на наследството и неоснователно обогатява наследника. Следователно фактът с необективната оценка на имуществото нарушава възможността на всички кредитори да съберат вземанията си.

Оценката на наследство е факт, но когато е установен грешно, неправилно и установеното в решението не отговаря на обективната действителност, то правният интерес на лицата (кредиторите) изисква този факт да бъде изменен, отменен. Ето защо се твърди, че оценката на имуществото не е реална и обективна. Освен това охранителният акт на РС- Габрово бил изцяло опорочен, тъй като съдът не е изискал от наследника да представи удостоверение от банка за салдата по банкова сметка или да декларира, че наследодателя няма банкова сметка. Изложено е, че правото на ищеца, което е засегнато от издадения охранителен акт, е неправилно ограничаване отговорността на наследника до сумата от 20 763 лв. – обща оценка на оставеното от починалия имущество, като при отмяна, изменение на оценката на наследственото имущество, за кредиторите ще възникне възможност да търсят отговорност от приелия по опис наследство до по – голяма сума.

В постъпилия отговор от насрещната страна така предявеният иск се оспорва, като неоснователен и недоказан, по подробно изложени доводи.

3

За да отхвърли предявената искова претенция съдът е приел, че е предявен иск с пр. осн. чл. 537 ал. 2 от ГПК, а именно за отмяна на съдебно решение по охранително производство за вписване приемане на наследство по опис и/или изменение на извършената оценка на наследството, като от страна на ищеца не са представени и събрани доказателства по делото за извършване на нарушения на закона относно извършването на описа и оценката на наследството, както и вписването на приемането на наследството по описа, които да са основание за отмяна на решението, въз основа на което е вписано. Приел е и че не са събрани доказателства, че към момента на извършване на оценката, имуществото е било на по – висока стойност от извършената оценка.

С протоколно определение от 12.09.2023 г. въззивният съд остави исковата молба без движение, като указа на жалбоподателя да приведе петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба, като посочи конкретизира дали се претендира отмяна или изменение на решението, с оглед заявеното в обстоятелствената част, че се оспорва оценката на имуществото.

С молба с вх. № 3371/11.10.2023 г. жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, уточнява, че в интерес на банката е имуществото да бъде оценено на реална стойност, тъй като същата е неточна, не е правилна и тя ощетява кредиторите на наследството. Оценката на наследството е факт, но този факт е грешно е установен в решението на РС - Габрово и изисква този факт да бъде отменен.

Обжалваното решение е валидно. Настоящият състав на съда намира, че същото е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по недопустим иск.

Право да иска отмяна на охранителен акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, възниква само ако актът засяга права на трети лица, като породеният от това спор е за гражданско право и се разрешава по исков реда. Т.е. ищецът с предявяване на иска предявява иск за разрешаване на спор за материалното право и отмяната или изменението на охранителният акт, с който се засягат правата на ищеца, е последица от уважаване на иска по материално правния спор възникнал между страните.

В исковата молба и уточнението към нея, както и в направеното уточнение пред въззивната инстанция, ищецът твърди, че оспорва само факта на оценка извършена от ЧСИ на приетото по опис имущество, която не била правилна – била занижена, като въпреки дадените указания, не сочи, кое негово материално право е засегнато от охранителния акт, а иска да се установяви съществуването или несъществуването на факт с правно значение, като такъв иск е допустим само в предвидените от закон случай и уважаването му няма за последица отмяна или изменение на охранителния акт. Действително разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК урежда задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално право, при което се касае се не до предявен самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, а до уредена от закона правна последица от уважаването на иска за материалното право, засегнато от 4 охранителния акт, в този смисъл решение № 138/21.05.2015 г. по гр. д. № 799/12 г. на ІІ ГО на ВКС. Поради изложеното предявеният иск от Банката, с който се иска да бъде прието за установен по отношение на ответницата, че решението, с което е вписано приемането на наследството по опис не отразява действителната стойност на имуществото, поради неправилна оценка на същото, е недопустимо.

Освен изложеното, следва да се посочи, че приемането на наследство е едностранен акт, като приемането по опис има значение само за отговорността на наследника. Приемането по опис се инициира от наследника с молба до районния съд по местооткриването на наследството, като същото се развива в безспорно, едностранно охранително производство, в което съдът указва на молителя съдебно съдействие за правомерно упражняване на граждански права и цели да породи изгодни за него правни последици. Както е разяснено в ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 та ОСГТ на ВКС приемането на наследството по опис е правно действие, което има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, вкл. и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество и в този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис. Приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта - да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН.