Определение № 1950 от 22.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1950 гр. София, 22.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501536 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Д. С., против определение № 7554/15.04.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.№870/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, II – Г състав, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 4907/12.12.2024 г. на В. Д. С., Т. Й. С. и „Т. 2019“ ЕООД, против Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.11.2024 г., с което ½ от мезонет с идентификатор *** е възложен на С. Б. Б..

Жалбоподателят сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че първоинстанционинят съд не е следвало да оставя жалбата без разглеждане, а е следвало да укаже на жалбоподателя да посочи конкретните оплаквания относно незаконосъобразно проведената публична продан. Освен това твърди, че процесната ½ ид.ч. от мезонет е съпружеска имуществена общност между В. и Т. С.и. Поради това ЧСИ Н. е следвало да приложи процедурата по чл.503 от ГПК и да даде възможност на Т. С. да участва в публичната продан. Твърди още, че доколкото е налице съсобственост на продадената ½ ид.ч. от мезонет, съдебния изпълнител е бил длъжен да предложи на съсобственика да закупи имота по предложената найвисока цена. Това не е сторено от съдебния изпълнител Г. Н.. На отделно основание – чл.435, ал.4 от ГПК, поддържа, че жалбата на Т. С., като жалба на трето лице срещу действия на ЧСИ, е следвало да бъде разгледана по 1 същество от първоинстанционния съд.

Моли обжалваното определение да бъде обезсилено, евентуално отменено.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор само от С. Б. Б., който поддържа неоснователност на жалбата.

Останалите ответни страни не са взели становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение СГС е оставил без разглеждане жалба с вх.

№ 4907/12.12.2024 г. на В. Д. С., Т. Й. С. и „Т. 2019“ ЕООД, против постановление за възлагане на недвижим имот от 29.11.2024 г., с което ½ от мезонет с идентификатор *** е възложен на С. Б. Б.. В мотивите си съда е посочил, че единственият довод в жалбата е, че един от длъжниците не е представляван от адвокат по време на публичната продан, но не съдържа оплаквания относно извършеното наддаване при публичната продан или за това, че имуществото не е възложено на най-високата цена, поради което е приел, че е недопустима и е оставил без разглеждане.

Безспорно е, че изпълнително дело № 289/ 2023 год., по описа на ЧСИ Г.

Н., с рег. № *** по описа на КЧСИ на РБ, е било образувано на основание изпълнителен лист, издаден в полза на Ю. Д. Д.. Длъжници по изпълнителното дело са В. Д. С., Т. Й. С., „Т. 2019“ ЕООД и „Инженерконсулт 2013“.

Не е спорно, че върху процесния имот е наложена възбрана в изпълнителното производство. В резултат на проведена публична продан е издадено процесното Постановление за възлагане за недвижимия имот на С. Б.

Б. на 29.11.2024г. Видно от изпълнителното дело от протокола за отваряне на наддавателните предложения от 15.11.2024г., е било констатирано от съдебния изпълнител, че единствено С. Б. е направил наддавателно предложение.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.11.2024г., ½ ид.ч. от мезонет с кадастрален идентифкатор №***, е възложен на купувача С. Б. Б.. Постановлението е връчено на длъжниците В. С. и Т. С. по 2 телефона на 29.11.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само на две лимитативно посочени основания, а именно: поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

В случая жалбоподателите с жалба с вх. № 4907/12.12.2024 г. не навеждат оплаквания нито относно допуснати нарушения в процедурата по наддаване, нито относно това дали имотът е възложен по най-високата предложена цена.

Единственото, което са посочили е, че един от длъжниците е бил без адвокат при извършената продан, което твърдение не попада в лимитативно изброените основания за ревизиране на извършената публична продан.

Относно наведените твърдения от В. С. в депозираната от него жалба пред Апелативен съд София, че ЧСИ Н. е следвало да приложи процедурата по чл.503 от ГПК и да даде възможност на съпругата му Т. С. да участва в публичната продан, евентуално да разгледа депозираната от нея жалба, като такава по реда на чл.435, ал.3 от ГПК, настоящият състав приема, че тези доводи са неотносими към наддаването и възлагането на имота по найвисоката цена.

За пълнота следва да се посочи, че с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на изпълнителното производство са дадените задължителни указания на съдилищата относно начина, по който длъжникът, каквито в случая са и жалбоподателя С. и съпругата му, може да упражни правото си на закрила срещу насочването на изпълнението срещу определена вещ /в т.1 от ТР/, както и относно обхвата на проверката, която съдът извършва по жалба срещу постановлението за възлагане /в т.8/.

От дадените разяснения се установява, че действията по насочването на изпълнението срещу определена недвижима вещ, статута на недвижимия имот, са извън обхвата на проверката, която съдът осъществява по жалба срещу постановлението за възлагане на същата вещ. Когато публичната 3 продан е вече осъществена и е издадено постановление за възлагане на имота, какъвто е и настоящия случай, законосъобразността на действията по насочването на изпълнението е ирелевантна при преценката на законосъобразността на постановлението за възлагане, на това основание не може да бъде отменено постановлението за възлагане.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд с тези на настоящия съдебен състав, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7554/15.04.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.№870/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, II – Г състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4