Определение № 454 от 16.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600494 по описа за 2023 година Производството е по глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 249 ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с чл.

248 ал. 1 т. 3 и т. 6 НПК.

Образувано е по постъпил от Окръжна прокуратура – Стара Загора частен протест и по жалба на защитата на подс. С. срещу определение от 06.10.2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по НОХД № 961/2023 г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото е върнато на ОП – Стара Загора за отстраняването им, като е била потвърдена мярката за неотклонение задържане на С..

В протеста се твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, като се прави искане същият да се отмени и делото да се върне на ОС – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия.

В жалбата на адв. Ч. се релевират доводи за отпадане на опасностите, свързани с мерките за неотклонение при навлизането на делото в съдебната фаза на процеса.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки законосъобразността, правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено следното:

Протестът и жалбата са подадени в срок от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Производството по НОХД № 961/2023 г. по описа на ОС – Стара Загора е образувано по повод внесен обвинителен акт спрямо З. К. К. и И. А. С., с повдигнато обвинение за извършено в условията на съучастие престъпление с правна квалификация по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК – за К. и по чл. 354а ал. 2 изр. изр. 2 т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК – за подс. С.. С атакуваното определение, обявено на страните в съдебно заседание, след изрично направено от защитника на подс. С. възражение за допуснати съществени процесуални 1 нарушения, съдът в рамките на правомощията си по чл. 249 НПК, е счел, че обвинителният акт, в частта му, касаеща предявеното обвинение за съучастие липсва каквото и да е описание на някаква обща дейност на съпроцесниците К. и С.. Не са били посочени и обстоятелства, свързани със субективната страна на деянието – общност на умисъла предвид обвинението за съучастие.

Като логичен резултат от така застъпеното становище, съдът е приел, че са нарушени съществено правата на предадените на съд съпроцесници, които не са в състояние да разберат в какво се обвиняват и поради това са в невъзможност да упражнят ефективно правото си на защита, на което е било базирано и прекратяването на съдебното производство и връщане на делото на ОП – Стара Загора.

Настоящият въззивен състав споделя така изразеното становище.

Изискванията към обвинителния акт, освен законодателно закрепени в чл. 246 от НПК, в контекста и на чл. 55 от НПК, следва да се спазват стриктно, с цел изпълнение на европейските стандарти, намерили своето отражение в ЕКЗПЧОС и в Директива 2012/13/ на Съвета на Европа относно правото на информация в наказателното производство (в сила за РБългария от 26.06.2012 г.). Липсата на описание на относими към повдигнатите обвинения факти, противоречието между изложените такива и правно формулираните обвинения, винаги се преценява в съдебната практика като затрудняващи правото на защита на обвиненото лице, респективно – като съществени пороци на обвинителния акт, логична последица от което е и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на констатираните нарушения. Обвинените в извършване на престъпление в казуса са две лица, които според прокуратурата са действали в съучастие като съизвършители. Но по отношение на времето, мястото и начина на извършване на деянието от съучастниците прокурорът не е изложил необходимия минимум от релевантна фактология, относима към обективните и субективните признаци на престъплението, което затруднява ефективната защита по делото. Обвинението следва да посочи ясно, недвусмислено и непротиворечиво в какво точно се е изразила съучастническата дейност.

Първоинстанционният съд е приел, че предявеното на подс. С. обвинение е за извършено тежко умишлено престъпление при условията на опасен рецидив с предвидени от законодателя сериозни санкционни рамки. По отношение на взетата спрямо С. мярка за процесуална принуда, е посочил, че целта на мярката за неотклонение не е само обезпечаване на досъдебното производство, но и своевременно развитие и приключване на наказателно производство като цяло, включително и на неговата съдебна фаза. Първият съд изрично е посочил, че внасянето делото в съда не налага претендираното от защитата изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение.

Настоящият съд намира, че правилно и законосъобразно първата инстанция е приела, че липсва релевантна промяна на обстоятелствата, свързани с изпълняваната мярка за неотклонение.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата на подс. С., че мярката за неотклонение задържане под стража е изиграла своята роля за нуждите на процеса при навлизане на делото в съдебната си фаза. Именно тази фаза се явява централна в наказателното производство, поради което мярката за неотклонение неутрализира негативните влияния върху нормалния ход на делото и събирането на доказателства, именно в посочената фаза на процеса. Въззивният съд намира, че следва да бъде съобразено, че не при всяко положение с напредване на процесуалната дейност, отпада и изкушението от укриване, тъй като в случай на консолидиране на инкриминиращи доказателства, същото дори може да се приеме, че градира, преценено с всички 2 релевантни фактори за подобен извод.

Поради изложеното следва да се приеме, че претендираните от защитата на подсъдимия С. обстоятелства не са в състояние да преодолеят констатираното наличие на реална опасност от извършване на престъпление и укриване.

Предвид изложеното, както при първоначалното определяне на мярката за неотклонение задържане под стража на подс. С., така и понастоящем, именно тази мярка отговаря в най-пълна степен на обстоятелствата по ал. 3 на чл. 56 НПК и на целите по чл. 57 НПК и е годна да обезпечи нуждите на съдебната фаза на производството.

Поради всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав намери, че атакуваното определение е правилно и следва да се потвърди в атакуваните си части, за което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА о пределение № 811/06.10.2023 г., постановено по НОХД № 961/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3