Решение № 47 от 07.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. В., 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: М. Г. при участието на секретаря Т. Хр. К. като разгледа докладваното от М. Г. Гражданско дело № 20213110111691 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявена искова претенция, с правна квалификация чл. 441 ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 74 ЗЧСИ, депозирана от Й. Е. Й., ЕГН **********, адрес: град И., Община А., област В., ул. „Г. К.“ № 16 срещу В. Г. Г., ЧСИ с район на действие Окръжен съд – град В. Т. и с адрес на упражняване на дейността – град В.

Т., ул. „В.Л.“ № *, ет.* с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лева, представляваща причинени на последния имуществени вреди, изразяващи се в договорено и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.07.2020 г., настъпили в резултат на неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в образуване на изпълнително дело № 981/2019 г. при нарушаване правилата за местната подсъдност, съгласно чл. 427, ал.1 , т.5 ГПК, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на вредата – 06.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 22.01.2014 г. ответникът образува срещу него изпълнително дело въз основа на молба и представени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, издадени в полза на „Ю. Б.“ АД по ч.гр.д. № 2053/2013 г. по описа на Районен съд – град Г. О.. Към момента на образуване на изпълнителното дело е имал постоянен и настоящ адрес в град Г.

О. като на същия е извършено и връчването на ПДИ. На 26.01.2016 г. променя постоянния и настоящия си адрес: в град И.. На 15.03.2016 г. „Е. М.“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател въз основа на сключения с „Ю. Б.“ АД договор за цесия.

Ответникът прави справка в НБД и констатира, че е налице нов адрес на длъжника в град И.

1 и пристъпва към връчване на документите в град И., но същите се връщат непотърсени. На 27.12.2016 г. изпраща документите за връчване от ЧСИ З. Д., който на 05.01.2017 г. връчва уведомлението за извършената цесия по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С молба от 01.10.2019 г. новият взискател „Е. М.“ е поискал да се прекрати изпълнителното дело. С постановление от 22.10.2019 г. ответникът прекратява изпълнителното дело. С молба на „Е. М.“ отново от 01.10.2019 г. е образувано ново изпълнително дело срещу него № 981/2019 г. по описа на ответника. По същото са наложени запори върху банковите му сметки със запорни съобщения от 24.10.2019 г. На 03.07.2020 г. е връчено съобщение за образуване на изпълнително дело № 981/2019 г. връчено чрез упълномощения процесуален представител.

На 07.07.2020 г. депозира молба за прекратяване на изпълнителното дело поради нарушена местна подсъдност, тъй като от 26.01.2016 г. постоянният му и настоящият му адрес са в град И., община А.. Заявява, че молбата е подадена от упълномощен процесуален представител с валидно учредена представителна власт въз основа на сключен договор за правна защита от 06.07.2020 г., по който е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 600 лева. На 09.07.2020 ответникът изготвя постановление за прекратяване на изпълнителното дело поради нарушена местна подсъдност. Едновремнно с прекратяването са вдигнати и обезпеченията. Това постановление му е връчено на 07.08.2020 г. Посочва, че заплатеното от него възнаграждение от 600 лева представлява настъпила имуществена вреда, настъпила в резултат на неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване правилата на местната подсъдност, съгласно чл. 427, ал.1 , т.5 ГПК при образуване на изпълнително дело № 981/2019 г. и това е било и служебно известно на ответника. Заявява, че е налице причинна връзка между неправомерното поведение на ответника и настъпилата имуществена вреда в неговата правна сфера. Посочва, че същата не би настъпила, ако ответникът не беше образувал изпълнителното дело в нарушение на чл.427, ал.1, т.5 ГПК Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. В него същият оспорва исковата претенция като недопустима, а на следващо място като неоснователна и недоказана. На 22.01.2014 г. е образувано изпълнително дело срещу длъжника Й. ЕВГ. Й.. В хода на производството последният сменя постоянния и настоящия си адрес от град Г. О. в град И.. През 2016 г. е изготвена справка НБД като в последствие са правени опити за връчване чрез ЧСИ с район на действие ОС – В.. На 19.05.2016 г. е конституиран цесионерът „Е. М.“ като взискател. По негова молба на 22.10.2019 г. е прекратено изпълнителното производство. Съобщението за прекратяването не е връчено на ищеца като пощенският служител е отбелязъл, че адресата се е преместил. Ново изпълнително дело е образувано по молба на „Е. М.“ на 22.10.2019 г. Изпълнителното дело е образувано по посочения в изпълнителния титул адрес в района на ВТОС. Изготвени са съобщения до длъжника и са наложени запори в три банки. В нито една от банките не е налице наличност и не са постъпвали суми по изпълнителното дело. През месец юни 2020 г. на ищеца чрез упълномощения процесуален представител му е връчено съобщението за образуване на делото. След изготвена справка ГРАО делото е прекратено. Твърди, че 2 действията по изпълнително дело № 981/2019 г. са извършени законосъобразно като същото е образувано по посочения в изпълнителния лист адрес. Справка НБД е извършена преди да бъдат предприети изпълнителни действия и незабавно след констатиране на постоянен и настоящ адрес, извън територията на ВТОС изпълнителното дело е прекратено. По изпълнителното дело са представени две различни пълномощни на адвокат С.И., но няма представен договор за правна защита и съдействие със съответното договорено и изплатено възнаграждение. От изпълнителното производство не се доказва ищеца да е направил каквито и да е разноски. Твърди, че не е налице вина, в която и да е от нейните проявни форми. Освен това съдебният изпълнител не е бил овластен по силата на чл. 18 ЗЧСИ да извършва служебно действия и няма изрично искане на взискателя за изготвяне на справка НБД – ГРАО. Твърди, че не е налице и причинна връзка. Посочва, че изпълнителните действия в изпълнителното производство не е задължително да се извършват от адвокат.

Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Конституираното по делото трето лице помагач на страна на ответника депозира становище, с което заявява, че не е процесуално легитимиран да отговаря като трето лице помагач, доколкото застрахователят по застраховката, която е била в сила по време на настъпване на вредата ще носи отговорност, независимо, че претенцията е отправена след изтичане на срока на тази застраховка. Оспорва предявения иск по основание и размер и твърди, че не са налице елементите на правопораждащия фактически състав на отговорността на ЧСИ по чл. 74 от ЗЧСИ. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

По отношение направеното възражение за недопустимост на исковото производство, заявено от ответника, съдът намира от правна страна следното: За да възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В случая е налице гражданско правен спор, който е подведомствен на съда. Условията, при които правото на иск, възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита, процесуална легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост на делото на съдилищата /положителни процесуални предпоставки/. Пречка за съществуване правото на иск е силата на пресъдено нещо /отрицателна процесуална предпоставка/. С оглед изложеното следва да са налице кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства отрицателната такава.

В настоящия случай са налице всички положителни предпоставки и отсъства отрицателната такава, поради което исков ата претенция се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество. Възраженията на ответника, че за сторените от длъжника разноски в изпълнителното производство, отговорност носи взискателя, са неотносими към допустимостта на исковата претенция, тъй като касаят материалната легитимация на страната спрямо, която е предявен иска, а не нейната процесуална легитимация, обуславяща допустимостта на исковата претенция. С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че исковата претенция е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По отношение заявеното възражение от страна на третото лице помагач, че не е 3 процесуално легитимиран, съдът след като съобрази действащата нормативна уредба и представените две застрахователни полици, които са приети като писмени доказателства по делото - № 00088456/13122010011141 с период на действие 11.03.2020 г. до 10.03.2021 г. и № 00088456/13122110001293 с период на действие 11.03.2021 г. до 10.03.2022 г. и изложените твърдения, че имуществената вредата, настъпила на 06.07.2020, е причинена виновно от В. Г. Г. в качеството му на частен съдебен изпълнител като е налице причинно – следствена връзка между неговото поведение и настъпилата имуществена вреда, намира че е ЗАД „Л. и.“ АД е процесуално легитимиран да бъде конституиран като трето лице помагач доколкото се твърди наличието на договорни отношения с него по време, когато се твърди, че е настъпила вредата за ищеца. С оглед гореизложените мотиви, неоснователни са възраженията на третото лице помагач за липса на процесуална легитимация на третото лице помагач.

С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на действащата нормативна уредба, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

От приобщеното изпълнително дело № 56/2014 г. по описа на ЧСИ В.Г., с район на действие Окръжен съд – град В. Т. се установява, че същото е образувано по молба на „Ю.

Б.“ АД срещу Й. ЕВГ. Й., ЕГН ********** въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2053/2013 г. по описа на Районен съд – Г. О. по реда на чл. 417 ГПК. Към датата на образуване на горепосоченото изпълнително дело адресът /постоянен и настоящ/ на длъжника е бил на територията на град Г. О.. Този факт се установява и от извършената служебна справка в Национална База Данни, л.24 от изпълнителното дело.

С оглед депозирана на 15.03.2016 г. молба като взискател по изпълнително дело № 56/2014 г. по описа на ЧСИ В.Г., с район на действие Окръжен съд – град В. Т. е конституиран „Е. М.“ ЕООД на основание сключен договор за цесия с „Ю. Б.“ АД, въз основа на който вземането спрямо Й. ЕВГ. Й., ЕГН ********** му е прехвърлено.

Разпоредено е от страна на ЧСИ да се предприемат действия по уведомяването на длъжника.

На 02.11.2016 г. е извършена нова служебна справка в НБД, от която се установява, че от 18.01.2016 г. длъжникът Й. ЕВГ. Й. е променил постоянния и настоящия си адрес в град Игнатиено, ул. „Г. К.“ № 16.

С молба от 01.10.2019 г. взискателят отправя искане до ЧСИ да прекрати производството по делото поради настъпила перемция, на основание чл. 433, ал.1, т.2 във връзка с т.8 ГПК. С постановление от 22.10.2019 г.е прекратено изпълнително дело № 56/2014 г. по описа на ЧСИ В.Г., с район на действие Окръжен съд – град В. Т..

От приобщеното изпълнително делото № 981/2019 г. по описа на ЧСИ В.Г., с район на действие Окръжен съд – град В. Т. се установява, че същото е образувано по молба на „Е.

М.“ ЕООД срещу Й. ЕВГ. Й.. Молбата е депозирана на 01.10.2019 г. като с нея е представен изпълнителният титул и е отправено искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, както и уведомление за извършената цесия, а също така и да се извърши справка в Регистъра на банковите сметки, сейфове към БНБ на името на длъжника и в случай, че се установи наличието на банкова сметка, да се наложи запор. Отправя искане 4 за присъждане на разноските, сторени в изпълнителното производство. Посочва и банкова сметка, по която да се извършва превод на постъпилите суми.

На 23.10.2019 г. постъпва справка от БНБ, от която се установява, че длъжникът има банкови сметки в три банкови институции, в резултат на което са наложени запори на същите. От получените съобщения от всяка една банкова институция от 28.10.2019 г. от Първа инвестиционна банка, от 29.10.2019 г. от „Ю. Б.“ АД, и от 31.10.2019 г. от „Е.“ АД се установява, че няма наличности по сметките.