Решение № 382 от 18.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА в присъствието на прокурора С. В. М., С. В. М., С. В. М. и Л. К. като разгледа докладваното от Галя Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600383 по описа за 2024 година С присъда № 3 постановена по НОХД №325/2023 г. по описа на Окръжен съд Враца е признал подсъдимия И. Д. Ц. за ВИНОВЕН в това, че на 28.07.2021 год., около 12,00 часа, в гр. Враца, на пътен възел, свързващ бул. "Европа" с ул. "Христо Ботев" (кръстовището на пътя за кв.

"Кулата", над магазин "Лидл" в ж.к "Дъбника"), при управление на л.а.

"Фолксваген Пасат", с ДКН ********, собственост на Г. Ц. от с. гр., в нарушение на правилото по чл. 42, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, при извършване на маневра - изпреварване и завой надясно, не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство - мотопед "Пиаджо Фрий 50", с ДКН ********, управляван от И. Ц. Г. на 68 год. от с.гр., при което водачът на мотопеда се блъснал с предната си гума в задния десен калник на лекия автомобил, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Г., настъпила на ******** год. в болница "Токуда" гр.София, като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество марихуана /канабис/, поради което и на основание чл.343, ал.З, пр.2, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 НК и вр. чл.54 НК ГО е ОСЪДИЛ НА четири години "Лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т3 ЗИНЗС.

1

На основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т, 7 НК Е ЛИШИЛ подсъдимия И. Д. Ц. от право да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, като е приспаднал изтърпяната част от това наказание, считано от 28.07.2021 г. до 30.01.2023 г.

На основание чл.68, ал.2 НК НЕ е ПРИВЕЛ в изпълнение отложеното по реда на чл.66, ал.1 НК наказание от десет месеца "лишаване от свобода", наложено на И. Д. Ц. с одобрено споразумение № 155/28.08.2018 г. по НОХД № 853/2018 г. по описа на ВРС.

ОСЪДАИЛ Е подсъдимия И. Д. Ц., ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Враца направените на досъдебното производство разноски в размер на 1172,62лв. /хиляда сто седемдесет и два лева и шестдесет и две стотинки/, и по сметка на Врачанския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата 948,09 лв.

/деветстотин четиридесет и осем лева и девет стотинки/, разноски от съдебното производство.

Постановил е ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - 1 бр. диск от ЕЕНСП 112, находящ се на л. 80 от ДП да остане по делото до влизане на присъдата в сила, след което да бъде унищожено.

Против тази присъда е постъпила жалба от частните обвинители чрез повереника им адв.И. А..Поддържат се оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание като се иска АС да упражни правомощията си и да измени присъдата в наказателно осъдителната и част като УВЕЛИЧИ НАКАНАИЕТО „Лишаване от свобода“ и наказанието наложено по реда на чл.343г. от НК- „ лишаване от право да управлява МПС“.

Към въззивната жалба на частните обвинители е постъпило и допълнение от адв. А. .В допълнението се оспорва факта приет в присъдата на Врачанския окръжен съд за оказана помощ на пострадалия.Оспорва се и направения извод от първоинстанционния съд за съпричиняване на смъртта на пострадалия,като се твърди ,че единствено и само на обясненията на самия подсъдим са приети изводите ,оспорени с въззивната жалба на частните обвинители.Поддържа се искането за изменение на съдебния акт и увеличение на наказанията.

Постъпила е въззивна жалба и от подсъдимия Ц. чрез защитника му адв.Х..

Оплакванията, поддържани в жалбата са за незаконосъобразност ,необоснованост и неправилност.В жалбата също се твърди,че неправилно е приложен материалния закон ,оспорва се механизма на станалото ПТП така както е приет от съда и причинната връзка между смъртта на пострадалия и нарушението на правилата на 2

ЗДвП.Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на нова оправдателна присъда.В допълнението към въззивната жалба се поддържа оплакване за необоснованост на съдебния акт и липса на адекватен анализ на гласните доказателства.Акцентира се на показанията на св.Ц., установяващ друг механизъм на станалото ПТП и промяната на неговите показания в съдебно заседание.Оплакването за необоснованост според защитата се подкрепя и от допълнителната АТЕ,която сочела на нарушение на правилата за движение от страна на водача на мотопедапострадалото лице.В жалбата се атакува годността на СМЕ на труп.

Защитата моли от доказателствата да бъде изключена тази експертиза и оспорва причината за смъртта на пострадалия Г..

В жалбата се правят и поддържат алтернативни искания за отмяна на присъдата и връщане делото на Окръжен съд Враца поради допуснати съществени процесуални нарушения.

С оглед оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се иска алтернативно намаление на наказанието „лишаване от свобода „ при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът е на становище, че присъдата на първоинстанционния ВрОС, следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована. Прокурорът е на становище, че съда със своя съдебен акт е дал отговор на всички спорни въпроси, които се коментират и в жалбата на подсъдимия по делото.

Частните обвинители, чрез своя повереник адв. А. поддържат жалбата като са на становище, че категорично е изяснена причинната връзка между настъпилото ПТП и настъпилата смърт в един по-късен момент. Частните обвинители поддържат своята жалба и намират жалбата на подсъдимия за неоснователна. Пледират за увеличение на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

Подсъдимият и неговата защита застъпват тезата за това, че наложеното наказание е явно несправедливо, не са изяснени явни факти и обстоятелства по делото, а именно причината връзка между настъпилото ПТП и настъпилата смърт. Молят наказанието на подсъдимия да бъде определена при условията на чл.55 НК, а не по чл.54 НК, т.к. според подсъдимия и защитата му са налице достатъчно на брой смекчаващи обстоятелства, които могат да бъдат възприето като многобройни.

Придържат се и към оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, които обаче не са конкретизирани нито в жалбата нито в последствие в пледоарията на защитата на подсъдимия.

Апелативния съд като се занима с оплакванията в жалбата на 3 частните обвинители и тези в жалбата на подсъдимия и при направената служебна проверка, приема за установено следното.

Жалбите както на частните обвинители, така и на подсъдимия са допустими, подадени в срок и от лица, които се ползват с правото на жалба.

Настоящата съдебна инстанция приема фактическа обстановка установена от окръжния съд, която е послужила като факти и обстоятелства определящи квалификацията на деянието на подсъдимия за правилно. Изводът, че обвинението повдигнато от прокуратурата е доказано по несъмнен начин и подс. И. Д. Ц., е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.3, предл.2, б.“б“, предл.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.3 НК както от обективна, така и от субективна страна, е обоснован. По делото е установено, че е налице квалифициращото обстоятелство на състава на престъплението по чл.343, ал.3, пред.2, б. „б“ – управление на МПС след употреба на наркотично вещество – марихуана. Същият е отказал да се възползва от възможността да даде кръв за извършване на лабораторно изследване и да оспори констатацията на полевия тест, който е бил проведен непосредствено след станалото ПТП. Обвинение за това, че е напуснал или избягал от местопроизшествието, не е повдигнато. Право на прокуратурата е да прецени какви обвинения следва да се повдигнат срещу всяко лице, за което има данни, че е извършено престъпление и нейно право (на прокуратурата) е да повдигне обвинение съобразно вътрешното убеждение на държавния обвинител, какво деяние е извършено и кой го е извършил.

Най-напред първоинстанционният съд задълбочено и всестранно е обсъдил механизма на станалото ПТП и е установил според събраните доказателства онези факти и обстоятелства, които определят обективните и субективни признаци на деянието.

Окръжен съд - Враца се е позовал на АТЕ от ДП (том 1, л.135-154) изготвено от в.л. инж. В. П., която установява и изследва скоростта, местоположението на двете МПС към момента на произшествието.

Според същата, както и първоинстанционният съд е приел, лекият автомобил, управляван от подсъдимия, е могъл да избегне ПТП, ако при маневрата изпреварване е завил надясно на кръстовището или е следвало да преустанови същата. Експертизата установява, че към момента на съприкосновението на двата МПС-та, лекият автомобил управляван от подсъдимия се е движил със скорост около 59 км/ч. Скоростта на мотопеда управляван от пострадалия Г., е била 20 км/ч. Последният е бил без поставена предпазна каска, управлявал мотопеда с една ръка, а в другата е държал туба с течност.

4

За изясняване на всички относими към обвинението на подсъдимия факти и обстоятелства първоинстанционният съд е изслушал в хода на съдебното следствие пред окръжния съд назначената допълнителна АТЕ, изготвена от в.л. инж. В. П.. Подсъдимият е имал възможност да прецени пътно-транспортната обстановка.Приел е от протокола за оглед и свидетелските показания,обясненията на подсъдимия,че времето било слънчево и ясно, което дава възможност водачът на лекия автомобил да прецени цялата пътна обстановка. Мястото, където е станало ПТП се характеризира с това, че то представлява една пресечна точка на траекторията на движение на задната част на лекия автомобил Фолксваген „Пасат“ в областта на задния калник и предната част на мотопед „Пиаджо Фрии 50“ в областта на предното колело. Движейки се по пътното платно към пътен възел с те-образно кръстовище на бул.

„Европа“ с ул. „Христо Ботев“ гр. Враца, някъде около разклонението надясно и направо, подсъдимият е предприел изпреварване на мотопеда.

Веднага след като е изпреварил мотопеда, без да осигури достатъчно странична дистанция между двете МПС-та и поради липса на разстояния между тях, мотопеда се е блъснал с предната си част – колело и лява ръчка в задната част на автомобила, в областта на заден десен калник. По този начин според заключението на в.л. по допълнителната и първоначална експертиза, ударът за мотопеда е бил челен и дясно страничен за лекия автомобил. При така настъпилото съприкосновение мотопеда с пострадалия Г., паднал на лявата си странична част като се плъзгал около 5-6 м. напред. Това движение на мотопеда и отклонение от траекторията довели до падане на пострадалия И. Г. по очи върху асфалта и приплъзгваики се е установил до мотопеда. Подсъдимият видял падането на пострадалия на огледалото за обратно виждане, намалил скоростта и спрял на 10-20 м. след произшествието. Незабавно след това, подсъдимият Ц. достигнал с лекия си автомобил до един строителен обект, след което се е върнал до пострадалия Г. и започнал по негова преценка да оказва помощ на пострадалото лице. Мил му лицето с вода, която свидетелят Ц. му дал. Последният свидетел е очевидец на деянието и е бил разпитан като свидетел. Той се е обадил на тел.112 да потърси помощ. В същото време и свид. Б. Р. също се е обадил на тел.112, за да потърсят помощ и да повикат полиция. На същия телефон се е обадила и друга свидетелка Т. Д.. Най-напред произшествието било посетено от свид. Й. и Г. – служители на ОД на МВР гр. Враца. Веднага след тях дошла и повиканата бърза помощ, която транспортирала пострадалия до МБАЛ Враца. Пострадалия Г. бил в тежко състояние и затова го транспортирали до „Токуда „гр. София – клиника по неврохирургия. Там той прекарал един месец, след което бил преместен в клиниката по ортопедия, където бил опериран и била сменена тазобедрена става.

5

Пострадалия Г. починал на ******** г.