Решение № 96 от 20.08.2026, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 40/2026
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 20.08.2026
- В сила
- 19.09.2026
- Състав
- Стефан Марков Стойков
Цитирани разпоредби
- член 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 136 · Кодекс на труда
- чл. 262, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 399, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
- параграф 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 96 гр. Костинброд, 20.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20261850200040 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на „Стефи Експрес“ ЕООД, ЕИК ***, подадена чрез упълномощен представител - адв. К. И. А., против Наказателно постановление № 232500625/26.01.2026 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 евро за извършено нарушение на 262, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, т. 2 от КТ.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП, като твърди, че е незаконосъобразно, поради противоречието му с материално-правните норми, че е издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в разрез с целта на закона.
Твърди се в жалбата, че наказателното постановление е порочно, тъй като е допуснато нарушение на изискванията на член 57, алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания, в каквато изтъква, че не е посочено мястото, на което е извършено нарушения, нарушението, поради което счита, че е нарушено правото на защита. В същата насока твърди, че не е описано ясно извършеното нарушение, че не са посочени доказателствата, както и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Счита, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.
Твърди се, че с обжалваното наказателно постановление се прави опит да се реши въпроса дали е положен труд през месец юни 25 година от лицето М. М., в какъв обем и какво е дължимото възнаграждение, като счита че това е трудово правен спор който се решава в исков процес между работник и работодател, каквато насока се е позовала на 1 практика на ВАС, че преценка на всички обстоятелства по трудовото правоотношение може да се извършва само в рамките на производството по разглеждане на трудовите спорове по реда на ГПК.
Оспорва позоваването от АНО на разпечатка от системата за обработване на пратки от *** експрес, без да е изяснена каква е връзката между това дружество и жалбоподателя, както и по какъв начин разпечатката е относима към административно-наказателното производство. Твърди, че справката не установява реално положен труд отработени часове и дължимо възнаграждение, както и времевия диапазон на работа. В същата насока твърди произволно приемане от АНО, че е полаган труд от работника през цялото работно време на обекта, като се позовава на представени графици, показващи точния брой часове работа и неотчитане на тези доказателства от АНО.
Твърди се нарушение, изразяващо се в липса на произнасяне от наказващия орган защо не счита нарушението за маловажно, в каквато насока счита, че липсата на такава преценка опорочава издаденото наказателно постановление до степен. незаконосъобразност и неправилност.
Счита, че размерът на наложената санкция противоречи на описаната фактическа обстановка, в каквато насока се позовава на липсата на констатация, дали нарушението е извършено за пръв път.
Счита, че размерът на наложената санкция не съответства на целта на наказанието по член 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява представител, който поддържа жалбата. Претендира разноски от упълномощения
Въззиваемата страна – Директор на ДИТ Софийска област се представлява от юрк.
И., който иска оставяне на жалбата без уважение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като е подадена в законоустановения 14-дневе срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е връчено е на жалбоподателя на 02.02.2026 г., което е видно от представено копие от известие за доставяне с идентифицирано в него НП, докато жалбата е постъпила в регистратура на ДИТ на 04.02.2026 г., тоест в цитирания срок.
Обжалваното НП е издадено на основание АУАН № 23-2500625/26.11.2025 г., съставен срещу жалбоподателя, за това, че в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в периода от 12.08.2025 г. в обект на контрол: Офис на ***, находящ се в гр. С., бул. „З., ***, стопанисван от жалбоподателя, като и по документи в сградата на ДИТ на 18.08.2025 г. и на 26.11.2025 г., е установено, че жалбоподателя не е начислил с увеличение положения извънреден труд през месец юни 2025, не по - малко от 50 на 100 за работа през работни дни на лицето Д. А. Б., ЕГН:
2
********** на длъжност „****, служба офис“.
При описание на фактите в акта е посочено, че съгласно представените вътрешни правила в предприятието на жалбоподателя „работното време в обекта е 8 часа дневно и 40 часа седмично при пет дневна работна седмица и предварително изготвен график, със задължителна почивка 1 час“, като работното време на обекта от 09:00 до 19:00 часа от понеделник до петък, а в ден събота от 09:00 до 13:00 часа, като неделя е почивен ден.
Посочено е също така, че съгласно изискана и приложена разпечатка от системата за чекиране на персонала, работещ в офисите на ***, часовете труд положен от лицето Д. А. Б. надвишават , нормата часове за месец юни 2025, като на база разпечатката от *** е направен извод, че това лице е работило общо 214 часа, от които 190 часа през работни дни /19 смени по 10 часа, именно 02.06, 03.06, 04.06, 05.06., 10.06, 11.06, 12.06, 13.06, 16.06, 17.06, 18.06, 19.06, 20.06, 24.06., 25.06, 27.06. и 30.06.2025/ и 4 смени през почивни дни - събота по 6 часа, а именно 7.06., 14.06, 21.06. и 28.06.2025 год./.
В АУАН е направена и констатация, че по представения фиш за начислено трудово възнаграждение на конкретното лице на м.06.2025 т. не е начислен никакъв извънреден труд.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 262, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, че е извършено на 28.07.2025 г. и е констатирано към момента на приключване на проверката.
Като писмени доказателства в АУАН са посочени: справка от *** за лицето Д. А. Б., трудово досие на лицето, отчетна форма и фиш, и двете за м.юни 2025 г.
Отбелязано е съставяне на АУАН в присъствие на упълномощения представител /налице е пълномощно/ - адвокат К. А., на който е връчен екземпляр на датата на съставяне.
Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно постановление, като с него на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 евро.
От приобщените в хода на административно-наказателното производство писмени доказателства, както и от разпита на свидетеля Д. А. Б. съдът без никакви съществени противоречия приема за установени следните фактически обстоятелства.
Жалбоподателят осъществява търговска дейност, като предлага универсални пощенски услуги, както и неуниверсални такива. Услугите се предлагат, след като му е предоставено това право от лице лицензирано за тази дейност, а именно *** Експрес ООД.
Предоставянето на тези права е съгласно договор от 2018 година, който е безсрочен.
Съгласно този договор, жалбоподателя предлага въпросните пощенски услуги, ползвайки бранда на лицензираното лице, за което получава възнаграждение.
Услугите се осъществяват в отделни офиси и конкретно от служителите в тях, след които и св. Б., като всяка услуга и извършените действия по всяка услуга се отразяват в електронна информационна система, поддържана от лицензираното лице, в която всеки един 3 служител отразява извършените действия по приемане, обработка и изпращане на отделните пратки, съобщения или парични преводи. Във въпросната електронна система всеки един от служителите се идентифицира с потребителско име и парола, като достъп до системата се потвърждава от личния телефон на всеки от служителите чрез приложение. Обвързването на възнаграждението с броя обслужени клиенти дава основание на съда да възприеме за достоверни показанията на свидетеля Б. в тази насока, че нито един служител не използва акаунт на колегите си, извършвайки обслужване на клиенти, като влизането в акаунт се отбелязва със сигнал и на личния телефон на служителя, регистриран с този акаунт.
Свидетеля Д. А. Б. се е намирал в трудово правоотношение с жалбоподателя, считано от месец май 2025 година до началото на месец август 2025 година, като е заемал от длъжност „**** служба, офис“, С място на работа в град С. на 8-часов работен ден, при което възнаграждението му е в размер на 1 077 лева.
Видно от приложения платежен фиш за месец юни 2025 година, който се издава в края на следващия месец, тоест в края на м.юли, че за месец 06.2025 г. на лицето Д. А. Б. не е начислено възнаграждение за положен извънреден труд.
В същото време в разпечатка от информационната я електронна информационна система на *** Експрес ООД се установява, че работника Д. А. Б. - потребител на системата е осъществявал ежедневна дейност по обслужване на клиенти, за което са отбелязани действия в тази разпечатка за датите от м.06.2026 г., както следва: Работни дни – 02, 03, 04, 05, 06, 10, 11, 12, 13, 16, 17, 18, 19, 20, 24, 25, 26, 27 и 30; Почивни дни /събота/ - 07, 14, 21 и 28.
Според работен график за м.06.2025 г. и напълно идентичната с него присъствена форма Д. Б. е работи на дати и по смени, както следва: Работни дни - 02, 03, 04, 05, 06, 16, 17, 18, 19, 20 и 30 – осемчасови смени от 09 до 17 часа; 09, 10, 11, 12, 13, 24, 25, 26 и 27 – осемчасови смени от 11 до 19 часа – общо двадесет такива работни смени; Почивни дни /събота/ - 21 – шестчасова смяна от 09 до 15 часа – общо една работна смяна. Общо за месеца са планирани 160 часа труд за 20 работни дни и 6 часа труд за работа през един почивен ден /събота. Общия брой часове, отчетени като отработени с присъствената форма е общо 166 часа, като в тази форма са посочени отработените часове за всеки ден, но в часове, е не в индекси, както е в графика.
При съпоставяне на данните от разпечатката и работния график/присъствена форма се установи разлика, като на първо място през м.06 Д. Б. е полагал труд през 23 дни, докато според графика дните са 21, като е полагал труд през четири почивни дни /събота/, докато по график и присъствена форма е само един ден. Налице е и разлика между график и работа според разпечатка за дата 9, когато според графика е следвало да работи, но няма отразени действия по разпечатка /почивката на тази дата осигурява необходимата според КТ междуседмична почивка/. Налице е разлика и при работа в почивните дни, след като по график е следвало да работи в такъв ден само на дата 21, но според разпечатката е полагал труд в обща четири почивни дни /съботи, всички за този месец/.
4
При тези противоречия между доказателства – от една страна график за работа и присъствена форма, а от друга данни от разпечатка и свидетелски показания на работника Д.
Б. съдът намира, че следва да кредитира с доверие данните от разпечатката, след като на първо място данните от разпечатката са според съда сигурни що се отнася до факта, че едно лице е извършвало дейност през съответните дати, като това е част от системата за отчитане на работа и средства пред *** Експрес ООД, а от друга страна броя обслужени клиенти е част от критериите да допълнително възнаграждение, в какъвто смисъл няма никакви основания да се счита, че данните от разпечатката не отразяват реално извършените действия от отделните работници по дати. Допълнително тези данни се потвърждават и от показанията на св. Б., който посочва, че е работил през всички съботи от месец юни 2025 г., което се потвърждава от разпечатката, докато идентичните график и присъствена форма не отчитат работа през три от почивни дни през месеца.
Разпечатката съдържа 42 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f71095e5-a247-49b0-9b63-654a095aa0f1