Решение № 3961 от 02.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3961 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100506412 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3849/14.03.2023 г., на СРС, 29 с-в, по гр. д. № 6737/2022 г. е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, че ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК ******* дължи на на ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******* сумата от 9 814, 43 лв. - регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 2101- 1261-20-402392 за вреди по л. а. „Мерцедес С" рег. № *******, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 22.09.2020 г. в гр.

Варна, ул. „Тодор Влайков“ по вина на водач, чиято гражданска отговорност е покрита от ответника, ведно със законната лихва от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД мораторна лихва върху главницата за периода от 20.04.2021 г. до 18.08.2021 г. в размер на 329, 87 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48123/2021 г. на СРС, 29 с-в. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производства.

Срещу решението в частта по главницата за сумата над 4 907, 22 лв. е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД чрез представителя му. В останалата уважена част решението не се оспорва. Ответникът излага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон в оспорената част, а СРС не е събрал необходимите доказателства за установяване твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Според изслушаните свидетелски показания механизмът описан в двустранния протокол за ПТП не отговаря на истината. Съдът не е изложил мотиви защо не кредитира показанията на водача на л. а. Ситроен, а кредитира тези на л. а. Мерцедес С. Счита за житейски нелогично водачът на МПС „Ситроен“ да е предприел изпреварване на по - мощния и по - голям автомобил 1

„Мерцедес“ без да се съобрази с поведението на водача му и да види подаден от него сигнал за смяна на посоката. Поддържа, че за настъпване на ПТП вина имат и двамата водачи - водачът на л. а. „Мерцедес“ за това, че не е подал пътепоказател, а водачът на л. а. Ситроен, че е предприел изпреварване в кръстовище на равнозначни пътища.

Сочи, че ПТП не би настъпило ако и двамата водачи не бяха извършили нарушение на ЗДвП, което се доказва и от приетата без възражения САТЕ. Съдът не е кредитирал заключението в тази част без да изложи конкретни съображения. Счита, че следва да се приеме съпричиняване на вредата от застрахования при ищеца водач на 50 %. Моли да се отмени решението и да се отхвърли главния иск за сумата от 4 907, 22 лв. като се намали размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна - ищецът ЗК „Л.И.“ АД, чрез представителя си, оспорва въззивната жалба в отговор по реда на чл. 263 ГПК, като поддържа, че е неоснователна. Решението на СРС е законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства. Поддържа, че с извършеното плащане ответникът по същество е признал претенцията, което включва и механизма на ПТП. Подадената въззивна жалба е бланкетна и не кореспондира с представените пред СРС доказателства. Жалбоподателят не е посочил конкретни доводи, кои изводи на СРС смята за неправилни и основанията за това. В жалбата не са посочени конкретни нарушения на материалния и процесуален закон.

Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски в производството. Възразява се срещу присъждането на разноски на ответника.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Исковете, по които се е произнесъл СРС са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част по иска за застрахователно обезщетение за вреди от ПТП срещу застрахователя по гражданска отговорност на виновния водач, поради което съдът ще обсъди доводите, касаещи неговата законосъобразност.

Решението се оспорва само в частта, в която главният иск е уважен над сумата от 4 907, 22 лв. от 9 814, 43 лв.

В останалата част, в която са уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

411 КЗ за сума от 4 907, 22 лв. и изцяло по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - решението е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка.

Решението е постановено, след обсъждане на писмените и гласни доказателства, събрани пред СРС, при изяснена фактическа обстановка, към която настоящият състав препраща, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да я преповтаря изцяло. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към доводите на страните изложени във въззивното производство.

Както е посочил и СРС, съгласно чл. 411 КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за 2 неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Регламентираното с тази норма право е регресно и суброгационно право по своя характер.

В случая с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорни между страните обстоятелствата, че водачът, управлявал л. а.

„Ситроен“, рег. № *******, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на ПТП, както и че по отношение на л. а. „Мерцедес С", рег. № ******* е била налице имуществена застраховка „каско“ по полица № 93001910079847 към датата на ПТП. Безспорно е било също така и се установява от доказателствата, че за процесното ПТП застрахователят - ищец е заплатил на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 9 799, 43 лв., поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права.

Механизмът на ПТП и причинно - следствената връзка с причинените вреди се установяват както от заключението на съдебно - автотехническата експертиза, така и от показанията на свидетелите, събрани по делегация - водачите на двете МПС С.Д.Д. - водач на л. а. „Ситроен" и на Н.А.Н. - водач на л. а. „Мерцедес С", обсъдени от СРС.

Според показанията на свидетеля Н., разпитан по делегация пред РС-Варна, той е управлявал черен джип „Мерцедес С“, а ПТП е настъпило в гр. Варна, близо до пазара, където с предприел разрешена маневра ляв завой, за която е подал светлинен сигнал. При тази маневра бил ударен от МПС, чийто водач в същия момент предприел маневра изпреварване. Според свидетеля на кръстовището не е разрешена маневра изпреварване. Двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол, тъй като след обаждането на тел. 112 не дошъл никой. Между двамата нямало противоречие във връзка с инцидента.

Този механизъм на ПТП се потвърждава и от показанията си свидетеля С. Д., също разпитан по делегация пред РС-Варна. Според него пътният участък бил прав, с две ленти. Свидетелят не си спомнял пътни знаци или маркировка. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, около 23 часа, в нормални атмосферни условия. И двете МПС се движели в посока Център, като ударът настъпил в дясната част на управляваното от свидетеля МПС и съответно лявата част на другото МПС.

Свидетелят поддържа, че бил след другото МПС, което се движело с около 10 км. ч. по възвишението, след което, при излизането на прав участък, свидетелят подал светлинна сигнализация и предприел изпреварване. Твърди, че в този момент водачът на другото МПС предприел ляв завой. Според свидетеля предприетият от другия водач ляв завой бил разрешен, но бил извършен без светлинна сигнализация.

От тези показания, които съответстват на описанието на ПТП в констативния двустранен протокол, написан от водача С. Д., и на заключението на САТЕ, СРС обосновано е приел, че в производството е установено, че на 22.09.2020 г., около 22:15 ч. по ул. „Тодор Влайков“ в посока центъра на гр. Варна, л. а. „Ситроен“, рег.

№******* предприема маневра изпреварване на л. а. „Мерцедес С", рег. № ******* непосредствено преди кръстовище на равнозначни пътища, като в същото време последният предприема маневра ляв завой. Според заключението на САТЕ се установява, че в резултат на този механизъм са настъпили увреждания на 3 застрахования при ищеца автомобил "Мерцедес С", изразяващи се в отразените щети в описа, изготвен от представители на ищеца - застраховател.

Освен това, доколкото ответникът не оспорва решението относно иска за установяване на регресно задължения за обезщетение до размер от 4 907, 22 лв. следва да се приеме, че между страните е налице влязло в сила решение относно наличието на изискуемите предпоставки за установяване на такова задължение по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ до посочения размер.

Като съобрази изложеното в съвкупност, въззивният съд споделя решаващите изводи на СРС, че по делото са установени всички предпоставки за уважаване на иска, включително тези, необходими за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД - деяние, вреда и причинната връзка между тях, като презумцията за противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не е оборена в процеса.

Основните възражения на ищеца, поддържани и във въззивното производство касаят съпричиняването на резултата от страна на водача на застрахованото при ищеца М П С л. а. „Мерцедес С" и от там - размера на обезщетението. По този въпрос в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав намира следното :

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени на увредения може да се намали, ако той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори а к о не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Съгласно трайно установената практика на ВКС, съпричиняването има обективен характер. Такова ще е налице само когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно. (в този смисъл решение № 78 от 10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС, както и ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК на ВКС).

В заключение, за да се приеме, че е налице съпричиняване, което да обоснове намаляване на застрахователното обезщетение, ответникът следва да докаже, пълно и главно, че пострадалият е допринесъл обективно за настъпване на вредите от произшествието. Връзката между поведението на пострадалия и настъпването на вредите следва да е пряка.