Определение № 3363 от 25.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3363 гр. София, 25.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

М. Христова като разгледа докладваното от М. Христова Касационно гражданско дело № 20248002104832 по описа за 2024 година

Производството е образувано по касационна жалба от М. В. Б., чрез адвокат Ю. Д., срещу въззивното решение № 214/06.08.2024 г. постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в. гр. д. № 389/2023 г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна А. И. И. с писмен отговор, чрез адвокат Л. Б., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е мотивирано, постановено след цялостен анализ на събраните по делото доказателства и в съответствие с практиката на ВКС. Твърди още, че решението не е и очевидно неправилно. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл.284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Дупница, с което са отхвърлени предявените от М. В. Б. срещу А. И. И. искове с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 от СК за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето Д. А.

И..

1

За да постанови този резултат, съдът (включително чрез препращане към установената от първостепенния съд фактическа обстановка по реда на чл.272 от ГПК) приел за установено, че страните М. В. Б. и А. И. И. са родители на детето Д. А. И., [дата на раждане] Констатирал, че родителските права по отношение на детето Д. се упражнявали от майката, а бащата образувал производство за определяне режим на лични контакти с детето.

Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата пред него комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, от която приел за установено, че у детето Д. И. е налице несигурна привързаност и емоционална тревожност при отделяне от майката, които били установени от поведението на детето при отделянето му от майката – плач и съпротива, тревожно очакване по време и след раздяла със значимите обекти. Посочил, че вещите лица не могли да установят достатъчно информативен вербален контакт с детето Д., което не се отделило от скута на майка си и отказало да разговаря с непознати, поради което не било възможно установяване наличието на преживяна психотравма, с конкретна причина и динамика. Приел изводите в заключението, че у детето е налице синдром на родителско отчуждение по отношение образа на бащата с отричане и страхове, както и за отчуждаващото поведение на майката по отношение на бащата, свързано с негативни квалификации и обвинения срещу него в перверзни практики, застрашаващи детето. Приел, че майката е тази, която поставяла правилата и определяла житейските параметри на детето Д., за което фигурата на бащата била неприемлива и неразпознаваема като родителски обект. Констатирал, че майката М. Б. имала доминантно поведение към режима и решенията за детето. Бащата А. И. бил по-компромисен като характер, но същевременно достатъчно статичен и систематичен в отстояване на интересите си. Въззивният съд констатирал, че комуникацията между страните, като родители на детето Д., била огледална – свързана с обидни квалификации, негативизъм, полярни настроения, намален контрол над гнева и с висока степен на емоционални експреси, без достатъчно уважение към личността на другия.

Възприел заключението на вещите лица и относно извода, че детето било поставено в условия на тежък родителски конфликт без възможност за избор, въпреки декларираните заявки и от двамата родители за реалната им загриженост за неговото бъдеще. Отбелязал и невъзможността на вещите лица, към момента на изготвяне на заключението, да установят дали по отношение на детето са били извършени блудствени действия, тъй като твърдения за това били наведени само от майката и нейните родители, а детето не можело да бъде изследвано за потвърждаването им поради липса на възможност на комуникация с него и риска от манипулирането му от значимите за него възрастни. Приел препоръката на специалистите, че възстановяването на партнирането между родителите и определяне на режим на срещи с бащата в присъствието на социален служител би повлияло положително кризисната ситуация, в която било поставено детето.

Въззивният съд съобразил изготвения при разглеждане на делото социален доклад ДСП [населено място], според, който при проведената среща с майката на детето – М. Б., тя споделила, че бащата напуснал семейното жилище месец преди раждането на детето. След това тя и детето се установили да живеят при родителите в [населено място], където няколко месеца по-късно отишъл и бащата. Посочил, че според майката от месец февруари 2

2022 г. детето започнало да казва „тате лош“. След наблюдаването му, ищцата и родителите установили, че бащата извършвал блудствени действия с него. Съдът констатирал, че в ДСП – Дупница, Отдел Закрила на детето бил отворен случай, касаещ детето Д. А. И., спрямо което били предприети мерки за закрила в семейна среда. Работата по него била насочена към превенция на родителското отчуждение и невъвличане на детето в конфликти между двамата родители, които живели разделени и били във влошени взаимоотношения.

Констатирал, че при работата по случая, социалните работници не открили индикации за упражнено сексуално насилие спрямо детето.

Съдът кредитирал показанията на свидетелката С. Хр., при изричното отбелязване, че същата няма преки впечатления от отношенията на страните, а показанията били опосредени от разказа на М. Б.. Посочил, че свидетелката, като колега на бащата А. И., споделила, че той си позволявал да скъсява дистанцията между него и учениците, на които преподава, допускал да го наричат „Н.“, да не спазват дисциплина в часовете (стояли на катедрата, до бюрото, на стола му). Съдът отбелязал и обстоятелството, че свидетелката не знаела за извършвани от ответника блудствени действия.

При произнасянето си по същество на спора, въззвният съд развил принципните съображения, че лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на децата, която следвало да се прилага при доказана нужда, когато с поведението си родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на детето. Посочил, че за уважаване на иска по чл.132, ал. 1 от СК следвало да бъде установено поведение на родителя, което е застрашаващо за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, а за уважаване на иска по чл.132, ал.1, т.2 от СК е необходимо да бъде установено трайно поведение на родителя свързано с липса на интерес към полагане на грижи за детето и за издръжката му.

Въз основа на тези принципни съображения въззивният съд приел, че в конкретния случай, от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, не се установява поведение на бащата, което е застрашаващо живота и здравето на детето Д. и по-конкретно осъществени спрямо нея блудствени действия. За да обоснове този извод съдът приел, че показанията за такива действия на свидетелите Ц. Б. и В. Б. (заинтересовани от изхода на спора) са разколебани от останалите събрани по делото доказателства – съдебно психиатрична и психологична експертиза и депозираните по делото социални доклади. Съдът отбелязал, че макар вещите лица да не са могли да установят наличието на преживяна от детето травма, същите са категорични в извода си за развития у него синдром на родителско отчуждаване от бащата; за поведението на майката, развило неестествена тревожност у детето, което било съответно на начина, по който е отглеждано и възпитавано – капсулирано. Позовал се на заключението на експертизата в частта, с която вещите лица са описали поведението на детето при влизането му в помещение, в което се намира бащата, чието присъствие не породило у него никаква реакция, като направил извод, че същото разколебава твърденията за наличен у него страх от бащата. Отбелязал, че в тази ситуация детето изобщо не отчитало неговото присъствие, нито обърнало внимание на някой от останалите присъстващи в стаята, в какъвто смисъл били и обясненията на вещото лице д-р Р..

Допълнително съдът посочил, че косвени доказателства свързани с опровергаване на 3 твърденията за извършени от ответника блудствени действия, били подадените от бащата А.

И. сигнали до социалните служби за невъзможност да осъществява контакт с детето; проучванията на социалните работници по време на работа с детето и родителите, както и социалния доклад, съдържащи изводи, че не са открити индикации за упражнено сексуално насилие спрямо детето. Съдът приел, че от представените извадки от интернет комуникацията на страните и от показанията на свидетелките К. Ш. и Д. И. бил установен факта, че ответникът желае да присъства в живота на детето Д., независимо от влошените му отношения с нейната майка.

Въззивният съд развил и съображения, че е житейски неоправдано дългото бездействие на майката и нейните родители, в период повече от година и половина от твърдяната дата на извършването му до завеждане на делото. Посочил още, че самата ищца твърдяла, че установените от нея непристойни действия на бащата били извършени на 20.02.2022 г., но изгонила ответника от жилището три дни след предполагаемото действие, като направил извод, че това поведение не съответства на поведение на майка, която иска да защити детето си, при наличие на сериозни притеснения. Отбелязал още, че при изслушване на майката, същата заявила, че тя и родителите не оставяли детето само с неговия баща, тъй като той не се справял с грижите за него. Изложеното обосновало крайния извод на съда за неоснователност на иска с правно основание чл.132, ал.1, т.1 СК.

По отношение на иска с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, въззивният съд посочил, че по делото бил безспорно установен факта, че преди датата 23.02.2022 г., когато ответникът бил изгонен от ищцата от жилището в [населено място], същият е заплащал издръжка за своето дете. Посочил, че след това бащата преустановил заплащането на издръжка, но по делото не бил установен факта на трайното неполагане на грижи за детето без основателна причина. Обосновал извода си с обстоятелствата, че ответникът напуснал семейното жилище не по свое желание; искал е да осъществява контакт с детето и да се вижда с него (показанията на свидетелите К. Ш. и Д. И.; разменената между страните електронна кореспонденция и подадения от бащата сигнал до социалните служби); невъзможността му да полага грижи за детето се дължала на поведението на ищцата.

Последното съдът определил като независеща от бащата И. основателна причина. По изложените съображения съдът намерил за неоснователен и този иск.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси:

В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1/ Съществено процесуално нарушение ли е след като съдът не взема предвид показанията на свидетели очевидци, а мотивира решението си с косвени доказателства?; 2/ Съществено процесуално нарушение ли е, когато съдът приема заключението на назначената психиатрично-психологична експертиза въпреки, че изследваното лице не е съдействало на експертите, а те са приели, че детето не съдейства, тъй като е прекалено обгрижвано от майката, без дори да счетат, че отказът да съдейства е възможно да се дължи на преживяна психична травма, изразяваща се в блудствени действия от страна на бащата?; 3/ Не следва ли съдът да се ръководи на първо място от интересите на детето и доколкото в кориците на делото са налице доказателства (разпит на очевидци) да 4 отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана?