Решение № 3246 от 19.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11201/2022
- Вид
- Решение № 3246
- Подписан
- 19.06.2023
- В сила
- 19.06.2023
- Състав
- Красимир Мазгалов, Силвана Гълъбова, Гюлсевер Сали
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3246 гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100511201 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №8835 от 02.08.2022г., постановено по гр.дело №726/2022г. по описа на СРС, ГО, 177 с-в, ответникът ЗД„Б.и."АД с ЕИК**** е осъден да заплати на А. Г. А., ЕГН:**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 8000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2021г. в гр.
София, на кръстовището на бул. Симеоновско шосе и бул. Г.М. Димитров между лек автомобил „ Смарт Форту“ с ДК№**** и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК№****, ведно със законната лихва от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 8000 лева до пълния предявен размер от 10000 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищцата 600 лева разноски съобразно уважената част от иска, и 664 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, а ищцата- да заплати на ответника 90 лева разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу така постановеното решение в частта му, с която искът е уважен за сумата над 2000 до 8000 лева, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗД„Б.и."АД. Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд необосновано е завишил размера на определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като не е оценил правилно интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът за обезщетяване на неимуществени вреди– отхвърлен за сумата 1 над 2000 лева до уважения от първостепенния съд размер от 8000 лева. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок отговор на въззивната жалба не е подаден от ищцата.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е неправилно в обжалваната му част и следва да бъде отменено по следните съображения:
Основният спорен между страните въпрос е за вида и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди, съответно- размерът на дължимото от ответника обезщетение.
В обжалваното решение първоинстанционният съд надлежно и подробно е посочил всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства, съгласно изискванията на чл.52 от ЗЗД- вида и характера на уврежданията, начина на настъпването му и обстоятелствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. (съгласно ППВС 4/1968г.). В случая от заключението на вещото лице по СМЕ и отчасти от показанията на свидетеля- син на ищцата (в една част правилно тези показания не са кредитирани то съда, доколкото се касае не за преки впечатления, а за съобщени на свидетеля обстоятелства от самата ищца) се установява, че на ищцата е проведено домашно лечение, била е на легло за 10 дни, не е могла да се обслужва сама, разчитала е на грижите на сина си. След периода на физическо възстановяване се е чувствала стресирана. Дисторзията на главата е била лека, а не тежка и периодът за възстановяване е бил максимум 25 дни. Посочените от вещото лице последващи усложнения са чисто хипотетични и не се установява действителното им наличие от събраните по делото доказателства към момента на приключване на съдебното дирене. Въз основа на тези събрани в първоинстанционното производство доказателства настоящият състав намира, че определеното от СРС обезщетение в размер на 8000 лева е изключително завишено и не съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Предвид краткият период на възстановяване и на нужда от чужда помощ, недоказани усложнения и лека дисторзия на главата справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД се равнява на сумата от 2000 лева.
2
Ето защо въззивната жалба следва да се уважи изцяло и обжалваното решение да се отмени в частта, с която искът е уважен за сумата над 2000 лева до 8000 лева. В частта с която искът е отхвърлен за горницата над 8000 лева до пълния предявен размер от 10000 лева решението е влязло в сила като необжалвано.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят изцяло сторените във въззивното производство разноски в размер на 160 лева, както и възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 100 лева. Следва да се ревизират и разноските, присъдени от първоинстанционния съд, като се отмени решението и в частта, с която на ищцата са присъдени разноски над 150 лева до присъдените 600 лева, както и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв над 166 лева до присъдените 664 лева. На ответника следва да се присъдят разноски в размер на още 270 лева за първоинстанционното производство.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8835 от 02.08.2022г., постановено по гр.дело №726/2022г. по описа на СРС, ГО, 177 с-в, В ЧАСТТА С КОЯТО ответникът ЗД„Б.и."АД с ЕИК**** е осъден да заплати на А. Г. А., ЕГН:**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 2000 лева до уважения от първоинстанционния съд размер 8000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2021г. в гр.
София, на кръстовището на бул. Симеоновско шосе и бул. Г.М. Димитров между лек автомобил „ Смарт Форту“ с ДК№**** и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК№****, ведно със законната лихва от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта с която ЗД„Б.и."АД с ЕИК**** е осъден да заплати на А. Г. А. разноски над сумата от 150 лева и на адв.М. Н.-Т.а от САК адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за сумата над 166 лева, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. А., ЕГН:********** срещу ЗД„Б.и."АД с ЕИК**** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 2000 лева до 8000 лева- застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2021г. в гр.
София, на кръстовището на бул. Симеоновско шосе и бул. Г.М. Димитров между лек автомобил „ Смарт Форту“ с ДК№**** и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК№****, ведно със законната лихва от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане.
В останалата осъдителна и отхвърлителна част- съответно за сумата от 2000 лева и за сумата над 8000 лева до пълния предявен размер от 10000 лева, решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН:********** да заплати на ЗД„Б.и."АД с ЕИК**** сумата от 3
260 лева (двеста и шестдесет лева)- разноски за въззивната инстанция, както и още 270 лева (двеста и седемдесет лева)- разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4