Определение № 4353 от 23.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4353 гр. Варна, 23.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20253100501990 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВОС е образувано по „частна жалба“ вх.

№68773/06.08.2025г., поддържана да съставлява „частна жалба“ и с молба вх.

№73540/27.08.2025г., подадени от П. К. С., ЕГН5404291041, срещу Определение №9511/11.07.2025г. по гр.д. №1221/2025г. на ВРС, в частта му за разноските.

В „жалбата“ и уточняващата молба се твърди, че посоченият акт на ВРС, в частта му за разноските, е недопустим, защото делото било разпределено на един съдия, но след това крайният акт по него бил постановен от друг съдия, което налагало обезсилване определението на ВРС в частта за разноските. То, освен това, било и „порочно“ и постановено при нарушения на принципите за законност, за зачитане на правото на защита на ответника, за справедливост и други, а също и с оглед неправилно приложение на процесуалните правила на ГПК относно разноските. Оплакванията са подкрепени и с извадки от практика на СЕС. По същество се моли за обезсилване, евентуално за отмяна на посочения съдебен акт на ВРС относно разноските, като вместо него в полза на ищеца, като неизправна страна, не бъдат присъждани такива, а дължимите по делото се разпределят „валидно и правилно“. С уточняваща молба от дата 27.08.2025г. се поддържа, че жалбоподателят не бил „формулирал искане по чл.248 от ГПК“, а бил подал „частна жалба“ срещу определението на ВРС в частта му за разноските, които са били определени от първоинстанционния съд неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Насрещната страна оспорва жалбата и доводите в нея, като моли да се потвърди определението на ВРС.

1

При извършената служебна проверка съдът намира следното:

С определение №9511/11.07.2025г. по гр.д. №1221/2025г. на ВРС съдът е прекратил производството по това дело на осн. чл.232 от ГПК, като е осъдил ответника П. К. С. за разноски в полза на ищеца по делото.

Несъгласен с горното отв. П. К. С. е подал настоящата „частна жалба“ вх. №68773/06.08.2025г., поддържана и с молба от 27.08.2025г. да да съставлява „частна жалба“ срещу определението на ВРС от 11.07.2025г. в частта му за разноските.

Действащият ГПК не предвижда процесуална възможност за отделно и самостоятелно обжалване с частна жалба на съдебния акт, с който приключва делото пред съответната инстанция (решение или прекратително определение), само в частта му за разноските. Това е така, защото с нормите на чл.248 ГПК е регламентиран особен процесуален ред за изменение или допълване на тази част от крайния съдебен акт – от съда, който го е постановил. Едва актът на последния, постановен по реда на чл.248 от ГПК, който се свързва и със самия приключващ производството акт, може да бъде предмет на валидно обжалване с частна жалба по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 и чл.248, ал.3, изр.3 ГПК. Поради това крайният за производството пред първоинстанционния съд акт, в частта му относно разноските за въпросното производство, не попада в приложното поле на чл.274, ал.1 и ал.2 от ГПК и не може да бъде предмет на валидно самостоятелно обжалване с частна жалба.

Поради това и подадената „частна жалба“ следва да бъде квалифицирана като молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на определението на ВРС в частта относно разноските. Ирелевантно за последното е позоваването и настояването от страната-жалбоподател, че не била отправяла искане по чл.248 от ГПК, а „частна жалба“, защото правната и процесуалната квалификация на исканията на страните в процеса е изключително правомощие на съда, като тя следва от съдържанието на искането за защита, с което е сезиран съда. В горния смисъл е и трайната и еднозначна практика на съдилищата в РБ, включително на ВКС (например Определение №4263/26.09.2024г. по ч.гр.д. №3057/2024г. на 3-то ГО на ВКС; Определение №181/09.02.2023г. по ч.гр.д. №485/2023г. на 4-то ГО на ВКС; Определение №325/09.10.2018г. по гр.д. №847/2018г. на ВКС и много други). Компетентен да се произнесе по молба по чл.248 от ГПК е единствено съдът, постановил крайния съдебен акт за производството пред него (в случая ВРС), поради което настоящото частно дело следа да бъде прекратено, като делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК.

Настоящото определение не прегражда правото на защита на страната срещу разноските пред първата инстанция след произнасянето на ВРС по реда на чл.248 от ГПК, поради което не подлежи на обжалване.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. №1990 по описа на ВОС за 2025г., 4-ти състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за произнасяне по реда на чл.

248 от ГПК по молба с вх. №68773/06.08.2025г. на П. К. С., именована „частна жалба“, за изменение на Определение №9511/11.07.2025г. по гр.д.

№1221/2025г. на ВРС, в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3