Определение № 684 от 10.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684 гр. София, 10.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20231000600719 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 ал.2 във вр. глава 21 от НПК.

С протоколно определение № 299 от 17.05.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград съд - 4 състав, постановена по ЧНД № 75/2023 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения Д. А. В., подадена чрез неговия защитник - адвокат Р. Н., за постановяване на съдебна реабилитация за осъждането му по НОХД № 974/2002 г. на РС – Петрич и наказателни дела от общ характер с номера 1147/2006 г., 42/2007 г., 197/2009 г., 135/2007 г. и 254/2011 г., всички по описа на ОС – Благоевград.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адвокат Р. Н., защитник на осъдения Д. А. В., с която е заявено недоволство от същото. Развиват се доводи, че са налице предвидените предпоставки на чл.87 от НК за допускане на реабилитация. Прави се оплакване, че окръжният съд неправилно е приел, че В. не е имал добро поведение, защото през изтеклите 8 години е полагал общественополезен труд, но „не е имал трудов договор ...и не е плащал суми по изпълнителното производство.” Изтъква, се, че тази логика на първия съд е противоречаща на духа и целите на института на реабилитацията, уреден в НК.

Твърди се, че фактът, че осъденият фактически е работил в заслон, находящ се на над 2 000 метра високо в планината (тези обекти са освободени от всякакви данъци!), не би следвало да се приема като лошо поведение, а напротив. Сочи се, че малцина са тези, които се наемат на този суров и отшелнически през по-голямата част от годината живот. Предвид гореизложеното и с оглед предоставената от закона компетентност се отправя молба до апелативния съд да отмени атакуваното определение на БлОС и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде реабилитиран Д. А. В. по посочените в молбата присъди.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на осъдения В. - адв. Н. 1 поддържа изцяло подадената частна жалба. Счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация, визирани в чл.87 от НК. Твърди, че окръжният съд също е приел наличието на предпоставките с изключение на добро поведение, като отсъствието на последното е изведен от факта на неплащането на дължимите глоби по осъжданията. Защитникът не счита тази предпоставка да не е налице, доколкото намира, че окръжният съд правилно е приел, че на 16.12.2017 г. са изтекли необходимите давностни срокове за заплащане на глобата в размер на 2000 лв. В тази връзка изтъква, че в продължение на повече от 8 години осъденият е работил в една отдалечена хижа от гр.Сандански, където е бил почти изолиран, като не е осъждан и няма данни за образувани срещу него други наказателни производства. Моли да бъде отменено атакуваното определение на първоинстанционния съд и да бъде постановено друго, с което да бъде допусната съдебна реабилитация на осъдения Д. В..

В лична защита осъденият В. заявява пред апелативния съд, че откакто е излязъл от затвора работи в заслон „Спано поле“, известен като заслон „Гъбките“.

В проведеното заседание пред въззивната инстанция представителят на САП заявява становище, че жалбата е неоснователна и че от анализа на доказателствата може да се направи извод за законосъобразност на атакуваното определение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането за съдебна реабилитация на осъдения. Твърди се, че с жалбата се цели да се внесе някакво внушение за неправилност на постановеното от окръжния съд определение, без да се сочат конкретни допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В заключение участващият прокурор от САП счита, че искането за отмяна на атакуваното определение на ОС-Благоевград е неоснователно.

В последната си дума пред въззивния съд осъденият моли да бъде уважена жалбата и да бъде реабилитиран, за да може да започне и друга работа.

Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

С присъда № 159/08.06.1989 г. по НОХД № 133/1989 г. на Сандански районен съд, влязла в сила на 23.06.1989 г., Д. В. е признат за виновен за извършено на 23.09.1988 г. престъпление по чл. 129 ал.1 от НК, за което на основание тази разпоредба във вр. чл. 63 ал.1 т.4 и чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е било наложено наказание поправителен труд за срок от 6 месеца.

С присъда № 95/06.12.1989 г на Окръжен съд – Благоевград, постановена по НОХД № 139/1989 г., влязла в сила на 20.02.1990 г., Д. В. е признат за виновен в извършено на 12.05.1989 г. престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ от НК, за което на основание тази разпоредба във вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 343г вр. чл.

37 т.7 от НК е лишен и от право да управлява МПС за от 2 години считано от влизане на присъдата в сила.

2

С присъда № 92/30.01.2004 г. на Районен съд-Петрич, постановена по НОХД № 974/2002 г., влязла в сила на 23.02.2006 г., Д. В. е признат за виновен за извършени на 01.08.2000 г. в условията на реална съвкупност престъпления по чл. 242 ал.1 б.“б“ от НК и по чл. 316 вр. чл. 308 ал.1 от НК, за които на основание чл. 23 ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание в размер на 3 години лишаване и свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 4 години считано от влизане на присъдата в сила, както и глоба в размер на 1 000 лв.

Със споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно определение от 10.05.2007 г. на ОС-Благоевград, постановено по НОХД № 1147/2006 г. по описа на съда, влязло в сила на същата дата – 10.05.2007 г., Д. В. е признат за виновен за извършено от него на 03.04.2001 г. престъпление по чл. 242 ал.1 б.“б“ и б.“д“ от НК, за което на основание тези разпоредби във вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитател срок от 3 години, както и наказание глоба в размер на 1 000 лв. С определение по същото делото на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК на Д. В. е било определено едно общо наказание измежду наказанията, наложени му с одобреното по това дело споразумение, и наказанието, наложено му с присъда № 92/30.01.2004 г. по НОХД № 974/2002 г. на РС-Петрич, а именно – лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 4 години, както и глоба в размер на 1 000 лв.

С присъда № 303/12.11.2007 г. на Окръжен съд-Благоевград, постановена по НОХД № 42/2007 г., влязла в сила на 01.10.2009 г., Д. В. е признат за виновен за извършено на 20.12.2003 г. престъпление по чл. 242 ал.1 б.“д“ от НК, за което на основание тази разпоредба във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 1 500 лв. С тази присъда на основание чл. 25 ал.1 вр. чл.

23 ал.1 и ал.3 от НК на Д. В. е било наложено едно общо наказание измежду наложените му по същото дело и с присъда № 92/30.01.2004 г. по НОХД № 974/2002 г. на Районен съдПетрич, а именно – 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 500 лв., като на основание чл. 25 ал.4 вр. чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на определеното общо наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 5 години считано от влизане на присъдата в сила.

С присъда № 42/24.02.2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, постановена по НОХД № 197/2009 г., влязла в сила на 27.12.2010 г., Д. В. е признат за виновен за извършено на 12.12.2003 г. престъпление по чл. 242 ал.1 б.“д“ от НК, за което на основание тази разпоредба във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 5 години, както и глоба в размер на 2 000 лв.

С присъда № 68/24.03.2009 г. на Окръжен съд-Благоевград, постановена по НОХД № 135/2007 г., влязла в сила на 08.02.2011 г., Д. В. е признат за виновен за извършено на 01.12.2003 г. престъпление по чл. 242 ал.1 б.“д“ от НК, за което на основание тази разпоредба във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода, 3 изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 4 години, както и глоба в размер на 800 лв.

С определение № 78/30.03.2011 г. на Окръжен съд-Благоевград, постановено по НОХД № 197/2009 г., влязло в сила на 09.05.2011 г., на основание чл. 25 във вр. чл. 23 и чл.24 от НК на Д. В. е наложено едно общо, най-тежкото, наказание измежду наложените му по НОХД № 974/2002 г. на Районен съд-Петрич, по НОХД № 1147/2006 г. на Окръжен съдБлагоевград, по НОХД № 42/2007 г. на Окръжен съд-Благоевград, по НОХД № 197/2009 г. на Окръжен съд-Благоевград и по НОХД № 135/2007 г. на Окръжен съд-Благоевград, а именно – 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева, а на основание чл.

24 от НК така определеното общо наказание 3 години лишаване от свобода е увлечено с 1 година лишаване от свобода, като е определен първоначален общ режим за изтърпяване на това наказание.

Със споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно определение № 9/17.01.2012 г. на ОС-Благоевград, постановено по НОХД № 254/2011 г. по описа на съда, влязло в сила на същата дата – 17.01.2012 г., Д. В. е признат за виновен за извършено от него на 22.10.2010 г. престъпление по чл. 242 ал.1 б.“д“ от НК, за което на основание тези разпоредби във вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като на основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 от НК е зачетено времето, през което В. е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на чл. 64 ал.2 от НПК, както и времето, през което по отношение на него са били взети и прилагани МНО задържане под стража и домашен арест.

Реабилитация с акт на съда може да бъде постановена и когато лицето е било осъдено с няколко отделни присъди, включително и когато те са постановени от различни по степен съдилища. Такъв е и настоящият казус, като в случая съобразно разпоредбата на чл.433 ал.2 от НПК компетентен да се произнесе по молбата за реабилитация на осъдения В. е именно ОС-Благоевград, доколкото този съд е наложил най-тежкото наказание /4 година лишаване от свобода/ по осъжданията, относно които се иска постановяването на реабилитация с акт на съда.

И тъй като реабилитация по съдебен ред може да иска само осъждано лице, то в производство по чл. 434, ал. 1 от НПК, каквото е и настоящото, съдът следва, на първо място, да се произнесе по допустимостта на молбата за съдебна реабилитация като извърши преценка дали е настъпила реабилитация по право относно визираните осъждания. Тази преценка следва да установи дали съществува правен интерес у молителя да иска съдебна реабилитация, тъй като ако е реабилитиран по право той няма да има процесуална легитимация, а това, от своя страна, ще е основание за недопустимост на молбата.

В случая безспорно е настъпила непълна реабилитация по право по чл. 86 от НК само по отношение на осъжданията на Д. В. по присъдата по НОХД № 133/1989 г. на Сандански районен съд, влязла в сила на 23.06.1989 г., и по присъдата на Окръжен съд – Благоевград по НОХД № 139/1989 г., влязла в сила на 20.02.1990 г., които следва да се третират като едно осъждане поради наличието на условия за групиране на наказанията по тях.

4

По отношение на всички останали осъждания на Д. В. не е настъпила непълна реабилитация по право по чл.86 от НК. Достатъчно основание за този извод се съдържа в разпоредбата на чл. 86 ал.2 от НК, предвиждаща че реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. В частност настъпилата вече реабилитация по право по чл. 86 от НК за осъждането на В. по присъдата на Окръжен съд – Благоевград по НОХД № 139/1989 г., влязла в сила на 20.02.1990 г., за извършено от него престъпление като пълнолетно лице, се явява пречка за настъпването на непълна реабилитация по право по чл. 86 от НК за последващите му осъждания.

Разпечатката съдържа 34 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f70e1c21-adc8-400f-acb8-7f70184a6f9b