Решение № 161 от 13.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110207291 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 23-4332-033874 от 09.02.2024 година началник група в Отдел „Пътна полиция” към СДВР (ОПП-СДВР) е наложил на Н. В. Г. с ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното физическо лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се навеждат твърдения за некомпетентност на издаващия орган, както и за нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Магдалена Димова, преупълномощена от адв. Ж., която поддържа искането за отмяна по съображения за недоказаност на административното обвинение.

В съдебно заседание въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител.

По делото са депозирани писмени бележки с бланкетен характер, в които се моли за потвърждаване на наказателното постановление, прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Жалбоподателят Н. В. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.София, ..., правоспособен водач, 1 притежаващ СУМПС № 284227085, на отчет при СДВР.

На 30.01.2024г., около 21.00 часа, в гр. София, по бул. „Никола Габровски“ с посока на движение бул.“г.м. Димитров“ към ул. „Тинтява“, управлявала личния си лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ..., и на кръстовището с ул. „Апостол Карамитев“ като участник в ПТП с лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. №..., при извършена проверка за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA0136, тариран до 02.2024г. с проба №01794, направена в 21.52ч. на 30.01.2024г. се установил положителен резултат за наличие на алкохол в кръвта- 1,25 на хиляда. Водачът не приел показания резултат, поради което от органите на реда бил издаден талон за медицинско изследване №0151430. На жалбоподателя от страна на мл. автоконтрольор Н. П., бил съставен АУАН Серия GA №1160327, , с който било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, след което била придружена до медицинското заведение, където била взета биологична проба за изследване и лицето било задържано в РУ на МВР.

След извършено изследване с протокол №74/31.01.2024г. било установено наличие на алкохол в кръвта – 1.20 промила и на 09.02.2024г. На база така съставения АУАН и установеното от медицинско изследване било издадено процесното наказателно постановление ) № 23-4332-033874 от 09.02.2024 година началник група в Отдел „Пътна полиция” към СДВР (ОПП-СДВР) е наложил на Н. В. Г. с ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

Наред с това във връзка с настъпилото произшествие, на 30.01.2024г., на основание чл.

212, ал.2 от НПК със съставянето на протокола от първото действие по разследванеторазпит на свидетел, било образувано досъдебно производство № 196/2024г. по описа на 01 РУ СДВР, пр.пр. № 2900/2024г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Н. П. и О. В., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - АУАН Серия GA №1160327/30.01.2024 година, НП № 23-4332-033874 от 09.02.2024г., талон за изследване, протокол за медицинско изследване, протокол за химическо изследване, резултат от тест дрегер, съпроводителни писма, справка картон на водача, заповеди за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, Документ от извършена последващата проверка на анализатори на алкохол в кръвта, заверен препис от материали по пр.пр. № 2900/2024г., заверени копия на ЗПАМ, писмо от СО ведно с проект на организация на движението в района на инцидента, Писмо Изх. № 07-00-956- (1)/12.08.2024г. на ГИС София и останалите документи приложени към административнонаказателната преписка.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Н.

2

П., тъй като същите са съответни на приобщените по делото писмени доказателства и по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото, в частност установеното от свидетеля при изпълнение на правомощията му по контрол на движението, респективно обработване на ПТП. Събраните посредством разпита на свидетеля О. В. фактически данни спомагат за изясняване механизма на настъпване на произшествието, като същият се явява свидетел при установяването на нарушението, осъществяването на нарушението, осъществяване на проверката и съставяне на акта.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което се явява допустима, като разгледана по същество, и в рамките на правомощията на съда за цялостна проверка на административнонаказателното производство, независимо от изложените в жалбата доводи, налага отмяна на издаденото наказателно постановление и прекратяване на производството.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН Серия GA №1160327/30.01.2024 година, който е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, като въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, изхождащо от териториално и материално компетентен орган, съобразно приобщените заповеди за това.

В хода на административнонаказателното производство, с жалбоподателя Н. Г. е повдигнато административно-наказателно обвинение за причинено на 30.01.2024г., в гр.София, при управление на МПС лек автомобил с рег. № ..., с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително.

Видно от резултат от Алкотест дрегер 7510 ARNA 0136 и номер на пробата 1794 30.01.2024г.- 21,52 часа се установява, че лицето е с концентрация на алкохол в кръвта 1,25 промила, а от протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 74/31.01.2024г. се установява, че жалбоподателя при вземане на биологична проба е била с концентрация на етилов алкохол в кръвта 1,2 промила, респективно е реализирана една от хипотезите на чл. 343б от НК.

Предвид на това и доколкото деянието предмет на производството съответства по своите признаци на състав на престъпление по чл.343б, ал. 1 НК- Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по 3 надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева, то е налице хипотезата на чл.33, ал.2 ЗАНН- "При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор." Нещо повече в настоящия случай видно от представените от страна на СДВР и СРП данни, за деянието вече е образувано досъдебно производство № 196/2024г. по описа на 01 РУ СДВР, пр.пр. № 2900/2024г. по описа на СРП, водено за престъпление по посочената по-горе правна квалификация, т.е. налице е забраната на чл.33, ал.1 ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство.

Доколкото предвид обективираните признаци на деянието, предмет на производството като престъпление от общ характер, воденето и на административно- наказателно такова влиза в колизия с чл.33 ЗАНН, както и със забраната ne bis in idem, същото се явява образувано при съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това издаденото в рамките на неправилно образуваното по реда на ЗАНН производство, наказателно постановление, следва да бъде отменено, а производството прекратено. Това се налага не само поради нарушаване забраната на чл.33, ал.1 ЗАНН, но и за своевременно преодоляване на забраната срещу повторно наказване, в рамките на висящото наказателно производство.

Основание за прекратяване се явява и изричния текст на чл.33, ал.2 ЗАНН, като материалите следва да бъдат изпратени на съответната прокуратура, а именно СРП.

С оглед на горепосоченото се явява безпредметно съдът да отговори и на останалите наведени от жалбоподателя възражения в жалбата.

Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение, съдът установи, че жалбоподателят Н. В. Г. с ЕГН ********** е била представлявана от адв. С. Ж., който до приключване на съдебните прения пред СРС е претендирал сторените разходи и е представил списък на разноските по ч. 80 от ГПК и договор за правна помощ с изкорпорирана в него разписка за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платени в брой. Предвид направеното от въззивната страна възражение за прекомерност, съдът намира, че същото е под минимално предвиденото съобразно чл. 8 ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 и чл.33, ал.2 вр. чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-033874 от 09.02.2024 година началник група в Отдел „Пътна полиция” към СДВР (ОПП-СДВР) е наложил на Н. В. Г. с ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за 4 движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Отдел „Пътна полиция” към СДВР да заплати на Н. В. Г. с ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство.

След влизане в сила на съдебното решение административно-наказателната преписка, ведно с материалите по делото да се изпрати на СРП на техен номер 2900/2024г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5