Решение № 50 от 17.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Стара Загора, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Красимир Р. Рачев при участието на секретаря М.Ж.Т. като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225500601132 по описа за 2022 година Производството е по чл.318 и сл. от НПК.

Постъпил е въззивен протест от прокурора от РП-Стара Загора Л.И. против присъда № 100/ 20.12.2022 г., постановена по НОХД № 325/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, с която подсъдимия Т. Х. К. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Оплакванията в протеста са за незаконосъобразност на присъдата. Моли на основание чл. 336, ал.1 т.2 от НПК същата да бъде отменена и подсъдимия Т. Х. К. да бъде признат за виновен със законните последици от това. Предлага на същия да бъде наложено наказание при условията на чл. 78а от НК – глоба в минимален размер от 1000 лева с оглед наличието на превес на смекчаващите вината обстоятелства. След изготвяне на мотивите на присъдата е постъпило по делото Допълнително изложение към протеста, в който се развиват аргументи в подкрепа на оплакванията в него. В него се правят допълнително оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, както и за допуснати съществени нарушения на 1 порцесуалните правила, при които е постановена присъдата. Твърди се, че мотивите на съда са неправилни поради липса на пълен анализ на събрание по делото доказателства както и необоснованост с оглед на извода за липса на субективна съставомерност на деянието или липса на обществена опасност.

Основното оплакване в Допълнението към протеста е за липса на мотиви, респ. излагане на формални такива, относно съществени за приложението на материалното право въпроси. Във връзка с тези оплаквания са изложени конкретни и подробни аргументи и доводи. Искането е за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен както и налагане на съответното наказание съгласно разпоредбите на чл. 78а от НК.

В съдебно заседание протеста и допълнението към него се поддържат от представителя на ОП-Стара Загора, който също счита, че присъдата е неправилна в частта и относно оценката на доказателствата, както и относно престъплението и ваната. Липсата на правилен анализ на доказателствата е довела до неправилно приложение на материалния закон. Алтернативно предлага присъдата да бъде отменена и постановена нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл.

227б, ал.2 от НК като му бъде наложено наказание по реда на чл. 78а от НК в минимален размер. А ако съдът счете, че е налице липса на мотиви да върне делото за ново разглеждане от друг състав.

Подсъдимият Т. Х. К. лично и чрез защитника си адв. П. К. от АК Стара Загора, взема становище по протеста като моли за потвърждаване на оправдателната присъда. В последната си дума към съда заявява, че поддържа казаното от защитника си поради изложените от него обстоятелства.

Окръжният съд след проверка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе в предвид оплакванията в жалбата, както и доводите на страните, преценени с оглед изискванията на материалния и процесуалния закон, и извърши цялостна проверка на присъдата на основание чл. 314, ал.1 във връзка с чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

Обжалваната присъда е постановена при съществени нарушения на 2 съдопроизводствените правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник поради липса на цялостни мотиви, респ. излагане на формални такива, водещи до невъзможност да се разбере волята на съда относно съществени за съставомерността на деянието обстоятелства, касаещи приложението на материалния закон. Неизлагането на мотиви относно тези обстоятелства води до невъзможност да бъде проверено как съдът е достигнал до крайните си изводи относно вината на подсъдимия и осъществяване на деянието чрез посочените конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата. Изложените от съда мотиви относно съществени за приложението на материалното право въпроси са формални такива, което води до невъзможност да се разбере волята на съда. Не са обсъдени в тяхната цялост и всички събрани по делото доказателства, Горното представлява абсолютно нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр.ал.1,т.2 от НПК, тъй като рефлектира върху правото на защита на подсъдимия. В случая това е довело и до нарушение на материалния закон.

Видно от материалите по ДП –ЗМ № 349 ЗМ -289/20202 г. по описа на ОД на МВР-Стара Загора/пр. преписка №4307/ 2020 г- по описа на РП-Стара Загора/, същото е било образувано по повод постъпила жалба от М.В.С. управител на „Промонтаж“ООД, в която се излагат твърдения за осъществен състав на престъпление по повод отказ на дружеството на подсъдимия Т. К., да изпълни съдебно решение относно установено парично вземане по гр.дело № 3710/2018 г. по описа на РС-Стара Загора/ ведно от материалите от том първи и втори по ДП/.

Съдът в мотивите си е приел, че от обективна страна подсъдимият К. е извършил престъплението за което му е било повдигнато и предявено обвинение, а именно това по чл. 227б, ал.2 от НК, но от субективна страна деянието било несъставомерно, тъй като не си е давал сметка, че дружеството, което управлява, е в невъзможност да се разплати с кредиторите си.

Едновременно с това съдът е приел, че дори и деянието да е извършено от субективна страна, то същото не е престъпно тъй като обществената му опасност е явно незначителна.

Тези изводи, които са противоречиви и неясни, са постановени без да 3 бъде извършен дължимия правен анализ на фактите и обстоятелствата по делото. Видно от мотивите на обжалваната присъда, съдът е постановил съдебния си акт при обсъждане единствено на обясненията на подсъдимия, находящи се на л. 19-20, том трети; л. 122-123; л. 140-142, том първи от ДП, и тези, дадени от него пред съда, както и тези на свидетелите В. М., негов адвокат, представител на дружеството в търговското дело, и на св.Росица Нейчева, счетоводител на дружеството, която е заявила, че не е запозната с реалното финансово състояние на дружеството. В своите обяснения подсъдимият оспорва датата/ 26.03.2019 г./ и факта на изпадането на дружеството си в неплатежоспособност и заема защитна позиция, че бил заплащал, макар и частично, задълженията си, но бавел някои от плащанията на контрагентите си понеже имал временни затруднения поради водените от и срещу него граждански дела с предмет установителни искове, от които разчитал да си набави някакви парични суми за разплащане с контрагентите си. Освен това заявява, че в касата му към тази дата е имало някаква касова наличност, поради което не може да си обясни как назначената по делото експертиза приемала именно тази дата за начало на неплатежоспособността.

От постъпилата по ДП справка относно образувани граждански дела е видно, че действително такива дела/ общо 5 на брой/ са били образувани пред СРС като първото от тях е от 2015 г./л.14, том четвърти от ДП/. По тях са допускани обезпечения на бъдещи осъдителни искове срещу дружеството на подсъдимия и са издадени впоследствие заповеди за изпълнение, въпреки заведените от него установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, които са били отхвърлени. Такива са били образувани и пред ОС-Стара Загора, с решенията по които са били потвърдени задълженията на дружеството по водените пред РС-Казанлък дела с предмет установителни искове срещу други негови кредитори. /том четвърти от ДП/. По ДП /том четвърти/ са приложени и други съдебни решения на РС-Стара Загора, от които е видно, че срещу дружеството на подсъдимия са водени и други дела пред този съд, по които частично са били уважавани негови претенции за периода 2017-2018 г., а по други е било осъждано. По ДП са приложени и множество данъчни и счетоводни документи, показващи каква е била финансовата задлъжнялост на дружеството към частни и публични кредитори както към датата на обявяване на неплатежоспособността, така и за минал период, както и на активите му.

Подсъдимият и защитата му оспорват тази дата като заемат позиция, че към 4 този момент не е установено по безспорен начин, че пасивите на дружеството са превишавали активите, тъй като в касата му имало наличност от 89 лева, както и с оглед реализираното цаплащане на възнаграждение на вещо лице в размер на сумата от 400 лева. В съдебно заседание експертът е отговорил на въпросите на защитата относно тези суми като е защитил заключението си.

От материалите по приложеното ДП е видно с оглед заключенията на назначените СФСЕ и допълнителна СФСЕ, че последното плащане на дружеството е било на 04.12.2018 г., и към 31.12.2018 г. то вече е било в невъзможност поради наложени запори по разплащателните му сметки и съдебни решения в негова вреда да събира вземанията си. Във връзка с което експертът е приел тази дата за дата на изпадане в неплатежоспособност. С решение № 260018/ 14.08.2020 г. по т.д. №151/ 2020 г. Старозагорският окръжен съд след изследване на финансовото състояние на дружествотодружество „Тиенгруп“ЕООД , представлявано единствено от управителяподсъдимия Т. Х. К., е било обявено в неплатежоспособност с начална дата 26.03.2019 г., като е открито производство по несъстоятелност и е наложен запор върху цялото движимо имущество и вземанията на длъжника, както и обща възбрана върху недвижимите му имоти. Безспорно е установено, че едва на 17.06.2020 г. / повече от 1 г. и 2 месеца след датата 26.03.2019 г./, подсъдимият К. по съвет на адв. М. е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Горепосочените доказателствени източници, представляващи доказателства, събрани по ДП, и приобщени в хода на съдебното такова, са били недостатъчно анализирани от съда именно във връзка с установяване на субективната съставомерност на деянието. Без анализ е останал и факта на образуваните изпълнителни дела, и по конкретно на изпълнително дело № 180488292/16.03.2018г., част от книжата по които са били връчени лично на подс. К.. Без фактически и правен анализ е оставен и обективния факт, че преди образуване на производството по реда на чл. 212 от НПК, е била извършена проверка по реда на чл. 145 от ЗСВ, инициирана по инициирана на кредитор на дружеството по повод подадена жалба на 29.05.2020г., в хода на която е било снето писмено сведение от подс. К., в което същият е изложил данни относно лошото финансово състояние на дружеството и невъзможността за погасяване на задълженията към други кредитори и към 5 държавата. Вместо това съдът е направил извод, че обстоятелствата около задлъжнялостта на дружеството не са му били известни, и че той не е съзнавал, че не може да удовлетвори кредиторите, респ. че дружеството е в невъзможност да покрие задълженията си както към държавата, така и към частните кредитори. Съдът е направил и алтернативен извод, който е пречка да бъде установена действителната му воля- че дори и да е налице субективния елемент на деянието, то е несъставомерно поради това, че обществената му опасност е явно незначителна.

Според съдебната практика за обективната страна на деянието по чл.

227 б от НК са релевантни два вида бездействия на дееца: едното е спиране на плащанията по търговска сделка, а другото- необявяването на тази неплатежоспособност пред съда в срока по чл. 227б от НК./Р № 183/ 05.06.2001 г. на ВКС по н.д. № 121/ 2001 г., трето НО , докл. с. Вероника Имова/. За съставомерносттана деянието, представляващо бездействието на търговеца, изпаднал в неплатежоспособност, няма значение дали тя е фактическа или е обявена от съда. Изясняването на това понятие от областта на търговското право в наказателния процес, е от фактическо естество и се доказва с всички допустими и относими доказателствени средства като следва да бъде установено едно фактическо състояние, проявено трайно във времето.

Ирелевантни са фактите и обстоятелствата относно това дали има допуснати обезпечения, както и че е предприето принудително изпълнение по вземанията. Касае се до формално престъпление, чиято насоченост е спиране увреждане интересите на кредиторите при продължаващо бездействие на длъжника. Именно затова задълженото лице е длъжно в указания период от спиране на плащанията, независимо че може да се касае до временни и преодолими финансови затруднения, да поиска от съда да открие производство нпо несъстоятелност, защото само съдът е органът, който може да реши какъв е характерът на тези затруднения и има л и длъжникът имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите. В случая подсъдимият е бил единственият управител на въпросното дружество и е могъл да преценява самостоятелно тези обстоятелства. При направения от съда анализ липсва извод от колко време фактически дружеството е изпитвало финансови затруднения/ при наличието на данни за неразплатени задължения още за 2017г./и за една нестабилност, която е нараствала, а не е намалявала с времето. Поради което 6 съдът е следвало да изложи достатъчно обосновани мотиви защо счита, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Освен това, налице е достатъчно дълъг период от обявяването на дружеството в несъстоятелност/повече от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца/, през което време обективно е нямало как финансовото състояние дружеството да се е подобрило, и как това се е отразило на интересите на кредиторите. Освен това липсват самостоятелни изводи на съда относно поставените въпроси от защитата на подсъдимия, че е имало някакви разплащания и след този период, а изложените такива са декларативни.