Решение № 1338 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1338 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110211891 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. В. Н. срещу наказателно постановление /НП/ № ***************г., издадено от началник група към О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя Н. В. Н. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗДвП и „глоба” в размер на 120 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от един месец на основание чл.

175 ал.1 т.5 ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДвП.

В жалбата си Н. оспорва фактическите констатации в акта, като иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Н.. Тя поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление. Излага доводи, касаещи липса на доказателства, от които да се установи кое е лицето, извършило маневрата, както кога са причинени щетите.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР се представлява от юрк. Кондова. Тя оспорва жалбата и доводите в нея. Иска от съда да потвърди издаденото наказателно 1 постановление. Прилага писмени бележки.

И двете страни претендират разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.02.2025г. около 12:34 ч. в гр. София, на ул. „Юри Венелин“ Н. Н. управлявал моторно превозно средство лек автомобил „*************“ с ДК № *********************. Той извършил неосигурена маневра на заден ход с управлявано от него превозно средство и нанесъл удар по паркиран лек автомобил

„МИКРО

КОМПАКТ

КАР

СМАРТ“ с

ДК

№

*******************. След настъпването на произшествието не уведомил служителите на КАТ за случилото се.

Удареното превозно средство било паркирано от св. А., който прегледал записи от камерите и съобщил на тел.112 за случилото се. Съставена била скица, както и взети сведения.

На Н. Николов била предоставена възможност да попълни декларация, в която да отрази кое е лицето, управлявало на посочената дата моторното превозно средство. В декларацията той отразил да е управлявал моторното превозно средство на посочената дата и място.

След приключване на проверката докладната записка, заедно със скицата, справката за регистрация на автомобила и декларация били изпратени в отдел АНД на ОПП. Въз основа на наличните писмени доказателства на 13.06.2025г. св. Й. Кънев съставил АУАН.

Административно наказващият орган приел, че с описаното Н. Николов е извършил нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт при идентично словесно описание на соченото нарушение и дадена правна квалификация на същото било съставено наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 183 ал.2 т.11 за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба от 20.00 лева. и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 120 лв., както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на 2 показанията на свидетелите – Атанасов, Й. Кънев и С. К., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН, декларация на водача, скица, заповед на министъра на вътрешните работи , справка - извлечение за извършени нарушения и наложени на жалбоподателя административни наказания по ЗДвП.

Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Показанията на св. Кънев съдът също кредитира, като от тях установи АУАН да е съставен въз основа на изготвената докладна записка и приобщени писмени доказателства.

Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като същите са единни, непротиворечиви и синхронични, взаимнодопълващи се и в детайлност очертаващи събитийната подреденост.

Важно е да се отчете, че изготвената скица е писмено доказателство и може да се цени в производството. Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете и че в синхрон с АУАН е отразеното в скицата.

Съдът се довери на разказаното от св. Атанасов по отношение на констатираните от него щети, позиционирането на превозното средство и действията които е предприел след установяване на ПТП.

От приобщената като писмено доказателство декларация, съдът установи да е изпълнена процесуалната рамка за законосъобразност при протичане на производството като на жалбоподателя е предоставена възможност да посочи кое е лицето, управлявало процесния автомобил на посочената дата. Същият е отразил именно, той да е осъществил действията по маневрата – паркиране.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

3

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред настоящата инстанция, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП н е са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено.

В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени в пълен обем обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят, фактите, свързани с конкретния механизъм на настъпване на произшествието, респективно и резултатът от ПТП.

От словесното описание на нарушението по несъмнен начин се установява извършването на какво нарушение е вменено на жабоподателя и то съответства на посочената норма на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, респективно чл.123 ал.1 т.1 б.“в“ от ЗДвП.

Нарушението е извършено с факта на осъщественото управление на превозно средство, без водачът да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и при движението си на заден ход, по начин, че в причинно-следстевна връзка с това волево поведение на водачът е причинен и вредоносения резултат, като са нанесени и щети по паркирания лек автомобил.

Деянието е извършено виновно, като водачът-субект на отговорността е имал представи в съзнанието си за обстоятелствата, при които осъществява управлението на превозното средство и предприетата от него маневра на заден ход, като въпреки тези представи е осъществил управлението, без да обезпечи непрекъснатото наблюдаване на пътя зад него, така че е допуснал реализирането на пътно-транспортон произшествие.

4

За така осъщественото нарушение на жалбоподателят е наложена „глоба” в размер, който съответства на вида и тежестта на извършеното нарушение, поради което и не следва да бъде редуцирана.

Административнонаказателната отговрност на второто нарушение е била също правилно ангажирана. жалбоподателя за

Несъмнено се установи Н. Н. да е напуснал мястото на инцидента преди пристигането на полицейските служители и да не е уведомил органите на МВР. С това си обективирано поведение съзнателно е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ и б.“б“ от ЗДвП. В съзнанието му е имало представи за настъпилото произшествие, за участието му в него и собственото му поведение на пътя като водач на превозно средсдтво, както и представи относно настъпилия резултат. Въпреки това не е останал на мястото на произшествието до пристигане на полицейския екип и не е уведомил служителите на КАТ за случилото се.

Определената от административно - наказващият орган санкция „глоба“ е в рамките на законоопределеното, адекватна и съобразена е както с тежестта на извършеното нарушение, така и с данните за личността на нарушителя, поради което съдът счета, че не следва да бъде редуцеирана като размер.

Адекватно на вида и тежестта на нарушението, същевременно напълно в синхрон с разпоредбата на закона е определено и наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от един месец, поради което и то не следва да бъде редуцирано.

Нужно е да се посочи, че контролният орган не е прецезирал конкретната буква от чл. 123 ал.1 т.3 ЗДвП, но словесно е извел точно и ясно какво не е извършил жалбоподателят като част от задължението си, доколкото е бил водач на моторно превозно средство, причинил ПТП. В този смисъл и доколкото посоченият пропуск не влияе върху правото на защита на субекта на отговорността, не влияе и върху материалната рамка, очертаваща конкретното нарушение, както и не влияе върху определянето на санкциониращата норма и административното наказание, издаденото НП следва да бъде потвърдено.

Не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН.

Предвид изхода на производството Н. В. Н. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 51.13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско 5 възнаграждение.

С оглед изложеното съдът приема, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление

№

*********************** г., издадено от началник група към О”ПП”-СДВР, с което на Н. В. Николов е наложено административно наказание „глоба” на основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗДвП и „глоба” и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н. В. Н. да заплати в полза на СДВР сумата от 51.13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.