Определение № 3249 от 23.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3249 гр. Варна, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20263100501193 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Г. Е. Г., ЕГН **********, срещу решение №1052/18.03.2026г., постановено по гр.д. № 13978/2024 г. на ВРС, с което е прието за установено, че въззивницата дължи на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, гр.София, район „Младост“, бул.

„Цариградско шосе“ № 111 П, ЕИК 831094393 сумите, както следва: - сумата о т 9993.76 лева, представляваща дължима главница по Договор за банков кредит № 014LD-R-018914/ 22.02.2023 г. ; - сумата от 1197.47 лева, представляваща просрочена договорна лихва съгласно Раздел II, т.4 от Договор №014LD-R-018914/22.02.2023г., за банков кредит, дължима за периода от 25.04.2023г. до 01.07.2024г., - сумата от 108.14 лева, представляваща просрочени наказателни лихви съгласно Раздел II, т. 14 към Договор №014LD-R-018914/22.02.2023г., за банков кредит дължима за периода от 25.03.2023г. до 01.07.2024г. (вкл.); - сумата от 140.00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2024г. до 07.08.2024 г., въз основа на ТР №3 на ВКС от 27.03.2019 г., - сумата от 123.00 лева, представляваща разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съгласно т. 18 от Договора за кредит и във връзка с Раздел I, буква „о“ от „Общите условия“, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №4458/12.08.2024 г. по ч.гр.д.№ 10039/2024 г. по описа на РСВарна.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано.

Поддържа се защитната теза от първата инстанция, че ответницата е била обект на измама и е била въведена в заблуждение от трети лица, че извършват действия по регистрацията й в изборния процес провеждан тогава в качеството й на застъпник. Ответницата, бидейки прекалено доверчива, е станала жертва на хора, които са изградили схема за извършване на подобни престъпни дейности, за което има данни в МВР. Докато е прекарвала време с тях, забавлявали са се и са правили снимки, тя по никакъв начин не е 1 предполагала, че същите набавят нужното им за издаване на КУКЕП и получаване на кредит на нейно име. В приетата по делото съдебнокомпютърната експертиза се съдържат данни, че лицевото разпознаване, необходимо за издаване на КУКЕП, е осъществено от г-жа Г. на тъмно и задимено място, което обяснява необходимостта от многократните опити за извършването му. В края на записа, с който се е идентифицирала, се вижда лицето на мъжа, който всъщност й е предложил да се снимат, а записът е направен с неговото мобилно устройство. Противоречи на житейската логика ответницата да е сключила договор за кредит в питейно заведение и да е регистрирала КУКЕП на свое име, но използвайки чуждо мобилно устройство. Съмнително е и присъствието на мъжа в записа за идентификация. Поддържа се, че по отношение на ответницата е осъществена хипотезата на "кражба на самоличност" по смисъла на съображения 75 и 85 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), а именно - извършена злоупотреба от трети лица със самоличността на засегнатия от кражбата на лични данни субект. Съгласно решение на СЕС от 20 юни 2024 година по съединени дела C-182/22 и C189/22 „понятието „кражба на самоличност“ изисква трето лице действително да е злоупотребило със самоличността на засегнатия от кражбата на лични данни субект на данни.“ В случая, на предоставения по съдебнокомпютърната експертиза видеозапис безспорно се установява присъствието на трето лице. Безспорно е доказано, че телефонните номера, с които е издаден процесният КУКЕП и е получен кредитът никога не са били регистрирА. на името на ответницата, не са нейни и използвА.те имейл адреси, IP адресите са локализирА. на територията на друг град, с използване на същия КУКЕП са усвоени и други кредити. В случая се касае за осъществена хипотеза на кражба на подпис и кражба на самоличност, респ. за липса на воля от страна на ответницата за издаване на процесния КУКЕП.

Следователно липсва и валидно волеизявление от страна на ответницата поради използвА. неправомерно и без знА.ето й лични данни, което изключва възникването на валидни облигационни правоотношения и договорът за кредит представлява неавтентичен документ в хипотезата на "кражба на подпис". По делото е установено, че сумата по процесния кредит е преведена по сметка на „ФОНДАЦИЯ НА ОТЕЦ ВАСИЛЕВ ЗА УСТОЙЧИВО

РАЗВИТИЕ“, с ЕИК: 177083942, с основание „дарение“. Същата няма никакво имущество, което евентуално да удовлетвори вземане на стойност кредита, което обезсмисля предявяване на искове срещу нея от страна на ответницата.

Изложените са съображения за участие на фондацията в престъпна схема.

Излага се, че жертва на същата измама е станала и майката на ответницата.

Цитира се съдебна практика.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се изразява становище за правилност на обжалваното решение, като се възпроизвеждат част от мотивите. Видно от приетата по делото СКЕ от страна на Евротръст и Банката са спазени всички законови изисквА.я, /обективирА. в съответните относими нормативни актове-закони, наредби на БНБ, директиви и регламенти на ЕС, и др./ за идентифицирането на лицето/клиента. От същата се установява, че липсват каквито и да било пропуски в системата на Евротръст за удостоверяване самоличността на лицето чрез метод за 2 отдалечена идентификация. Нещо повече, според вещото лице в конкретната ситуация е невъзможно да бъде извършено лицево разпознаване на лицето потребител чрез метод, който не е легитимен или респективно да се използва способ, който да доведе до слабост на системата за автоматично лицево разпознаване, вкл. и чрез използване на снимка на лицето, чието идентифициране се цели. Заключението на вещото лице че „IP адресът, от който е подписан процесният договор за кредит, е с приблизително местоположение в обл. София“, където ответницата твърди да не е пребивавала, се отнася за момента на провеждане на изследването, а не за датата на подписване на процесния договор. След попълване на искане за откриване на разплащателна банкова сметка в профила на лицето Г. Г. в Евротръст е изпратен комплект от документи /приложени по делото/, които тя е подписала с КЕП в профила си в Евротръст. Въз основа на валидно подписА.те документи, вкл. декларация на осн.чл.142, ал.1 от ДОПК, „ПИБ“ АД е открила всички заявени продукти /сметка, карта и My Fibank/. Нещо повече, въз основа на изготвената по делото СКЕ, в това число т.10, се установява, че Банката е приложила силна клиентска идентификация чрез въведените и приложени в тази връзка процедури и действия. Процедурата по регистрация на КУКЕП изисква да бъде отделено значително време, за да може потребителят да премине през всички заложени етапи по регистрацията.

През този времеви период се изисква извършване на различни последователни действия, които няма как да бъдат извършени от друго лице – въвеждане на данни, потвърждения, снимка на лична карта, заснемане на видеоклип и др., за правилното извършване, на които действия системата активно следи. На ответната страна й е бил издаден валиден КЕП, като според вещото лице при създаването на подписа, като част от всички стъпки, подробно описА. в исковата молба, Г. Г. е предоставила снимки на личната си карта /лицева и обратна страна/. Същата е направила и видеозапис с продължителност от 8 сек., чрез който се установява т. нар. „живост“ и свързА.те с това лицеви движения и др. заложени в системата критерии. Видеоклиповете се съдържат в приетия и приложен по делото отговор от Евротръст от 19.09.2025 г., ведно с компактдиска към него. По този начин категорично се оборва съмнението, изложено във въззивната жалба, че Г. е била въведена в заблуждение от трети лица. Още повече, че същата не за първи път регистрира КУКЕП и е преминала през вече известни стъпки. В кое време и на какво място потребителят инициира регистрация за КУКЕП или друга услуга, зависи изключително и само от неговото желА.е, нужда и удобство. Щом от потребителя е стартирана и успешно завършена процедура по регистрация /с оглед строгите изисквА.я на всеки отделен етап от нея/ е без значение мястото на извършване. С оглед изложеното се поддържа, че Банката в качеството си на доставчик на платежни услуги, обслужващ сметката, е изпълнила изисквА.ята за задълбочено установяване на идентичността на клиента съгл.

Делегиран регл. ЕС 2018/389. По делото е представено платежно нареждане за вътрешнобанков превод от дата 22.02.2023 г., подписано от Г. Е. Г., с което се установява как същата е намерила за добре да разходва средствата.

Ответницата е пълнолетно и дееспособно лице, което може само да ръководи действията и постъпките си и да разбира свойството и значението им. Ниската й възраст кореспондира на тенденцията младите хора да ползват активно кредитни продукти.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално 3 допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквА.я на чл. 260 и чл. 261 ГПК. страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирА. нарушения съдопроизводствените правила.

За целите на произнасянето по искането на въззивника за спиране на производството следва да бъде изискана справка за страните, предмета и етапа на развитие на ДП № 511/2023 г., по описа на ОДМВР – Варна и пр. пр. № 571/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна. В останалата част искането на въззивника с правно основание чл.186 от ГПК се явява преклудирано, поради което следва да бъде оставено без уважение, доколкото не се твърдят и установяват основА.я за преодоляване на забраната по чл.266 от ГПК.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на въззивника в едноседмичен срок от уведомяването да представи заверен за вярност с ръкописен или квалифициран електронен подпис препис от пълномощно в полза на адв. М. Ж. при условията на чл. 183, ал. 1 ГПК, доколкото приложеният по делото на л.130 представлява единствено фотокопие на документа без доказателствена стойност.

При неизпълнение всички предприети до момента от адв.

Ж. процесуални действия ще се считат неизвършени.

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от Г. Е. Г., ЕГН **********, срещу решение №1052/18.03.2026г., постановено по гр.д. № 13978/2024 г. на ВРС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ИЗИСКВА на основание чл.186 от ГПК в едноседмичен срок от уведомяването справка за предмета, страните и етапа на развитие на ДП № 511/2023 г., по описа на ОДМВР – Варна и пр. пр. № 571/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна, с представяне на препис от Постановление за привличане на обвиняем при наличие на такова, както и информация налице ли са данни за извършени противоправни деяния по отношение на лицето Г. Е.

Г. с ЕГН ********** във връзка с Договор № 014LD-R-018914/22.02.2023 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника с правно основание чл.186 от ГПК в останалата му част.

4

ОТЛАГА произнасянето по обективираното във въззивната жалба искане с правно основание чл. 229, ал.1, т.4 и 5 от ГПК след постъпване на изисканата справка.