Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266 от 08.07.2024, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 168/2024
Вид
Решение № 266
Подписан
08.07.2024
В сила
01.08.2024
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.105 ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Благоевград, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н.а при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело № 20241210200168 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д представлявано от управителя М против Наказателно постановление (НП) № 42-0006541/18.05.2023г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ - Сос което на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози, на дружествотожалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева, във връзка с административно нарушение по чл.57 ал.7, изр.2, предл.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП.

Твърди се, че постановлението е издадено при нарушение на редица процесуални правила за това. Алтернативно се застъпва становището, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, а ако съдът приеме, че такова е извършено, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

1

Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не се явява по делото и не ангажира процесуален представител . В придружително писмо с преписката до съда, изразява позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП, като прави и възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на адвокатско възнаграждение за защитника на жалбоподателя.

РП-Благоевград надлежно призована, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя на 09.01.2024г. и в законният срок срещу него е депозирана разглежданата по делото жалба-на 24.01.2024г./

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 11.04.2023г., длъжностно лице при РД“АА”-гр.София-св.Г., в присъствието на колегата си –св.Я. /двамата на длъжност инспектори/, е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с №334019 за това, че при извършена от свидетелите тематична проверка на същата дата, около 15.00часа и в Благоевград, в сградата на ОО“АА“Благоевград, във връзка с дейността на дружеството като международен превозвач на товари съгласно Лиценз на ЕО№6244809.11.2017г., е констатирано, че : „ на 24.01.2022г., в Благоевград, превозвача „Д, е възложил извършването на предпътния технически преглед на МПС-, от категория N3 на територията на експлоатационния център „Анет 3“ООД в гр.Д чрез договор за наем с валидност до 23.01.2023г., въпреки, че лицето Тодор Христов Владимиров не е завършил средно или висше образование със специалност, посочена в Приложение №28а от Наредба №11/2002г. на МТС, след като същият има удостоверение за професионално обучение №370-002/22.04.2019г. с продължителност на 2 обучението 300 часа „. В акта е отразено също така, че „с това МПС е извършен превоз на 27.05.2022г. от РИталия до РБългария съгласно ЧМР от 27.05.2022г.“ Посоченото деяние на жалбоподателя-превозвач е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.57, ал.7,изр.2, предл.1 от Наредба №11/31.10.2002 г. за международен превоз на товари, издадена от МТС. АУАН е връчен на упълномощено за жалбоподателя лице на 11.04.2023г., като в тази връзка за пълномощника е представено и изрично пълномощно от законният представител на процесното дружество.

Въз основа на АУАН, на 18.05.2023г., Директорът на РД“АА“-гр.София е издал атакуваното НП№42-0006541, с което за описаното в акта нарушение, на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, е наложил на процесното дружество имуществена санкция в размер на 200.00лв. НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя на 09.01.2024г.

Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и при разпита на свидетелите Г. и Я.. Двамата сочат, че извършили процесната тематична документална проверка по отношение на осъществяваната международна транспортна дейност на жалбоподателя и на база тези документи, представени и от него, констатирали извършването на описаното в акта нарушение.Акта бил съставен в офиса на санкционния орган в Благовеград и връчен надлежно на процесното дружество.

Между страните няма спор, че цитираното в акта МПС с рег.Е5552КС, е собственост на процесното дружество „Димет Транс“ЕООД. Установи се също, че това МПС е ползвано за извършването на международен превоз на товари от страна на жалбоподателя, включително и на 27.05.2022г., като в тази насока е и разпечатка от картата на водача Методи Христов, ползвал го за такъв превоз, както и ЧМР от 27.05.2022г. , а маршрута на превоза е бил именно от гр.Барлета в РИталия до гр.Пловдив в РБългария .

Видно от Договор за наем на експлоатационен център от 24.01.2022г., фирма „А е предоставила за ползване под наем на дружеството-жалбоподател, собствен експлоатационен център в гр.Дупница, ведно с техническото му оборудване. В договора е посочено /т.3/, че предпътния технически преглед ще се извършва от механик на фирмата-наемодател-То Договора е сключен за срок от 12 месеца, но в него не е уточнено нито за какво ще се ползва въпросния център, нито чий предпътен преглед се възлага на Тодор 3

Владимиров, респ. че му се възлага такъв рпеглед на посоченото МПС в НП.

За Владимиров е представен Трудов договор от 21.03.2019г., сключен между него и наемодателя „Аъгласно който договор, същият е назначен на длъжност „автомеханик“ във въпросния експлоатационен център в гр.Дупница.

Представено и прието като доказателство е и Удостоверение за професионално обучение на Тодор Владимиров №370-002/22.04.2019г. за специалността/квалификацията/ „монтьор на транспортна техника и автотранспортна техника“, с посочен успех на лицето от теоретичното обучение „Добър“ 4 и от професионалното- „Много добър“ 5. .

Материалната компетентност на санкционния орган е удостоверена с представени и неоспорени по делото писмени доказателства- Заповед №РД08-30/24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Заповед 07/16.01.2023г., за назначаването на Ча за Директор на РД“АА“-гр.София и Длъжностна характеристика за Директор РД „АА“.

При тези фактически дадености, изведени въз основа на посочените гласни и писмени доказателства, районният съд счита, че жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран за извършване на нарушение по чл.57, ал.7, изр.2, предл.1 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.

Атакуваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представиха неоспорени писмени доказателства /заповеди и длъжностна характеристика за издателя/. АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя /чрез пълномощник за акта и съответно чрез законния представител за НП./ В двата документа се съдържат основни реквизити за същите по чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, както следва: дата и място на съставяне и установяване на нарушението, дата на извършване на твърдяното нарушение /24.01.2022г./, правна квалификация на твърдяното нарушение, санкция за последното в НП, както и доказателствата, с които се установява нарушението. Ето защо възраженията на защитата в обратна насока /за липса на посочена дата на нарушението/, са неоснователни.

Наред с горното, съдът констатира, че при излагане на фактическите обстоятелства, при които се твърди, че е извършено процесното нарушение /начинът на извършването му/, е допусната както при издаването на НП, така и при издаването на АУАН, една фактическа неяснота относно 4 изпълнителното деяние и респ. вида и естеството на твърдяното нарушение.

Съгласно цитираната материална норма, която се поддържа от санкционния орган, че е нарушена в този казус от жалбоподателя, а именно нормата на чл.57, ал.7, изр.2, предл.1 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, лицето по чл.

2, ал.1, организира извършването на предпътните прегледи по ал.6., като предпътният преглед се извършва от лице, което е завършило средно или висше образование със специалност, посочена в приложение № 28а, и е в трудовоправно или облигационно правоотношение с превозвача.

Съгласно чл.57, ал.6 от Наредбата, лицето по чл.2, ал. 1 извършва превозите на пътници или товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност, и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност; издаден знак за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС;. издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобусите, с които се извършват превози на деца и/или ученици - когато с превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици; издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU) - когато с превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици.

Съгласно нормата на чл.2, ал.1 от Наредбата, ме дународен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице.

В конкретният казус сред наведените фактически обстоятелства, при които санкционният орган счита, че е извършено твърдяното нарушение, на практика липсва и въобще не е посочено изпълнителното деяние от фактически състав на нарушението по чл.57, ал.7, изр.2, предл.1 от Наредба №11/2022г. на МТС за международния превоз на товари, а именно неорганизиране извършването на предпътните прегледи по ал.6 . Вместо това както в НП, така и в АУАН, по-скоро е описана такава въведена организация, чрез цитираният наемен договор, сключен между процесното дружество и „А. Тази непълнота и неяснота е съществено процесуално 5 нарушение, тъй като препятства жалбоподателя да разбере естеството на вменяваното му нарушение поради напрактика липсващ основен реквизит на НП по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

На следващо място няма яснота в НП въз основа на какво и как е направен извода за липса на нужното образование на автомонтьора Т, след като в цитираното удостоверение за негова квалификация от 2204.2019г. е посочено, че тази квалификация /специализация/е „част от професията“ на лицето /„монтьор на транспортна техника“/ и специализацията му е именно и за „Автотранспортна техника“.

Наред с това, от направеното фактическо описание на твърдяното нарушение, е налице неяснота и относно дали се поддържа, че конкретно цитираното МПС в НП и акта /с рег.Е5552КС е собственост на процесното дружество „Д не е преминало през такъв предпътен или технически преглед и за него не е организиран от жалбоподателя такъв във връзка с посоченият международен превоз на 27.05.2022г. от РИталия за РБългария, т.е. дали се поддържа, че с това МПС се извършва международен превоз на товари без предпътен или друг технически преглед, което е коренно различно нарушение от това по чл. 57, ал.7 от Наредба №11/2022г. Ако това е поддържаната теза, то тогава е налице вътрешно противоречие между фактическо описание на твърдяното нарушение и правната му квалификация с НП, което също рефлектира в значима степен върху правото на защита и за това също е съществено процесуално нарушение в този казус.

Изложеното обосновава извода за процесуална назаконосъобразност на НП, което е самостоятелно основание за отмяната му.