Решение № 168 от 05.09.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Сливница, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.ова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200502 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. М. Л. срещу Наказателно постановление № 8247/22.06.2023 г., издадено от Началник „Контрол по републиканската мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ – гр.

София, с което му се налага глоба в размер на 1000 лева, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл. 3 ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че Наказателно постановление е незаконосъобразно, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения електронен фиш.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представения по делото Наказателно постановление № 8247/22.06.2023 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ – гр.

София /л.14/ се установява, че на И. М. Л. е наложено наказание глоба в 1 размер на 1000 лева на основание чл.177, ал.3, предл.3 ЗДвП за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл. 3 ЗДвП, вр. с чл. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

От Акта за установяване на административно нарушение /л.18/ се установява, че на 01.06.2023 г. в 13.10 ч. на път А6, км.32+400, в посока гр.

Сливница- гр. София, И. М. Л. е управлявал и извършвал превоз на товари /асфалт/ с МПС с 4 оси с две управляеми оси марка „Ивеко“, с рег. № **. При извършено измерва на масата и поосовото натоварване на ППС с електронна везна, модел PW – 10 NK0200009 и ролетка № 1307/18 /5м./, е констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.40 м. натоварването на ос на двойната задвижваща се ос е 23.200 т., при максимално допустимо натоварване на оста от 19 т., като превишението е 4.200 т., което прави ППС – то тежко, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по смисъла на чл. 56, ал.3 ЗП и Заповед № РД – 11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ /л.22/ и съдържа всички реквизите, предвидени в чл.57 ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 56, ал.2, т.1 ЗП, съгласно Заповед № РД – 11-247/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ /л.23/. Съставен е в присъствието на нарушителя и един свидетел, подписан е от нарушителя и от свидетеля и съдържа всички реквизити, предвидени в чл.42, ал.1 ЗАНН.

Изложеното в АУАН и в Наказателното постановление се установява от разпита на свидетелите Б. ** П. – актосъставител и М. К. А. – свидетел по акта /протокол от о.с.з. от 07.11.2023 г. л.73/, които са присъствали и констатирали нарушението. И двамата свидетели безпротиворечиво установяват, че на м.06.2023 г. спрели за проверка МПС с 4 оси с две управляеми оси, което превозвало асфалт. Направили измерване с техническо устройство електронна мобилна везна и техническо средство рулетка и установили, че натоварването на ос е 23.200 т., при допустимо максимално натоварване от 19 т. Съставили АУАН, който бил подписан от водача и препис от същия му бил връчен.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и безпротиворечиви както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.

Измереното натоварване и превишаване се установява и от Протокол за измерване на превозно средство от същата дата - 01.06.2023 г. /л.19/, в който е отразено, че натоварването на двойната задвижваща ос е 23.200 т., като претоварването е с 4.200 т. Протоколът е подписан от водача, което не се оспорва от същия. Измерването е извършено с електронна везна, модел PW – 10 NK0200009 и ролетка № 1307/18 /5м./

Съдът кредитира Протоколът като годно доказателствено средство.

Съпоставен с кантарна бележка за товара на процесното МПС на процесната дата, предоставена от водача /л.21/ се установява, че в последната е отразена тежестта на полуремаркето преди натоварване - 15.800 т. и след натоварване – 2

37.840 т., а в Протоколът е измерен тонажа на полуремаркето на МПС от 34.750 т. Тоест в Протоколът е посочен по-малък товар от този в носената от водача кантарна бележка.

По делото са представени доказателства, че посочените измервателни съоръжения са одобрен тип, преминали са периодична проверка и са годни да установят измерено тегло, за което са представени Заповеди за преминаване на метрологична проверка, протоколи за преминати такива проверки, протокол, че везната е одобрен тип устройство /л.47-70/

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, допустимото натоварване на ос на процесното ППС, като такова по чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредбата– с четири оси с две управяеми оси, е 19 т., доколкото е измерено разстояние между осите от 1.40 м.

В случая измереното натоварване на двойната задвижваща ос, по реда на посочената разпоредба, е 23.200 т. или с 4.200 т. над допустимото.

С оглед изложеното процесното ППС има характеристиките на тежко превозно средство по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата, доколкото натоварването на ос е по-голямо от стойностите по чл.7 от Наредбата.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11, тежки ППС могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, какъвто е процесния, като републикански път, само след издадено разрешително от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР.

Същевременно, по силата на чл. 8, ал. 5 от Наредба № 11/2001 г., от този разрешителен режим са изключени превозните средства с натоварване на ос посочени в чл. 14, ал. 3 от Наредбата, а именно тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II.

На визираните в чл. 14, ал. 3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се разрешава да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване не по силата на специалния административен акт по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, а само след заплащане на дължимата такса по реда на чл. 8, ал. 7 от Наредбата.

В конкретния случай, доколкото натоварването на втора задвижваща ос на процесното ППС, не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, поради което и на основание чл. 14, ал. 3 от Наредбата, необходимо и достатъчно условие за неговото движение е заплащането на определена такса.

С оглед изложеното съдът приема, че както в АУАН, така в НП е посочената приложимата в случая материално правна норма, а именно чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, като в НП е посочена и правилната санкционна 3 разпоредба, а именно чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП, доколкото за нарушение на разрешителния режим е приложима разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 ЗП, което нарушение се санкционира по чл.53, ал.1, т.2, пр.2 ЗП.

В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в АУАН и в НП имало противоречие по отношение на нарушението на водача, доколкото и в двете се посочвало, че жалбоподателят не бил представил разрешително.

Видно от АУАН и от НП, в тях изрично е посочена коя е материално – правна норма, за нарушението на която е санкциониран водачът, а именно чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, която е и приложимата в случая, съобразно фактите по делото. Жалбоподателят не е санкционирал, че е карал без разрешително, каквото не е необходимо в случая, а за това, че е допуснал да се движи по републикански път с натоварване на ос по-голямо от предвиденото в посочената по-горе Наредба. При идентичен казус виж Решение № 593 от 10.05.2024 гп по к.а.н.д. № 219/2024 г. по описа на АССО.

По определянето на наказанието:

В процесното НП, за да бъде определен размера на санкцията от 1000 лева – към горната граница, са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства степента на надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и засилената тенденция за причиняване на ПТП вследствие на сериозни неизправности, свързани с претоварването, загуба на контрол, деформацияна пътната настилка и др.

Правилно административно наказващия орган е приел, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, доколкото деянието не се характеризира като маловажен случай, доколкото оклонението от допустимото по закон натоварване са големи.

Същевременно обаче, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН следва да се съобразят като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на извършени други нарушения на ЗП от страна на жалбоподателя, оказването на съдействие на контролиращите органи, представяне на находящите се в него документи, в това число кантарна бележка и от деянието не са последвали други вредни последици.

С оглед на изложеното и предвид факта, че се касае за първо административно нарушение на жалбоподателя, съдът счита, че целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН могат да се постигнат и с налагането на размер близо до минимума на наказанието "глоба", а именно 600 лева. Определянето 4 на наказанието към минималния му размер в контекста на получавано трудово възнаграждение на нарушителя, работещ като шофьор, би допринесло за поправянето и превъзпитанието му към спазване на установения в страната правов ред.

С оглед на изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да се измени в санкционната му част, като наложеното наказание "глоба" се намали от 1000 лева до размер близо до минимума от 600 лева.

По отговорността за разноските:

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалването на наказателните постановления, страните имат право на разноски по реда на АПК. Такива са поискани от въззиваемата страна, като съдът намира, че и се следват, по следните съображения : ЗАНН не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а препраща към АПК. Именно в чл.143 от АПК, са уредени хипотезите при които възниква задължение на административният орган да възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателят. На първо място е тогава когато е налице отмяна на обжалваният административен акт – чл.143, ал.1 от АПК, каквато хипотеза в настоящият случай не е налице. Обжалваното наказателно постановление не е отменено изцяло, нито частично. Единствено и само е намален размера на наложената санкция, като същата е определена в предвиденият от закона минимален размер. Втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на разноски е когато, оспореният административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено на това основание. Отново не е налице и тази хипотеза – наказателното постановление не е оттеглено, напротив – същото остава в правния мир и с него е санкционирано неправомерното поведение на жалбодателя. В случая наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно. Ирелевантно за случая е и обстоятелството, че в жалбата с която е сезиран съдът е направено алтернативно искане от страна на дружеството – отмяна на наказателното постановление или намаляване на наложеното наказание в минималния размер, предвиден в закона. Ето защо разноските за юрисконсултско възнаграждение, следва да се възложат на жалбодателя, като на основание чл.63д, ал.1 и ал. 3 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.), във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за настоящата инстанция.