Решение № 128 от 09.07.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. ХАСКОВО, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.А

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.ВА в присъствието на прокурора Н. С. Т. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600310 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия П. И. Д., подадена чрез неговия защитник адв. Т. Н., против Присъда № 9/13.02.2025 г., постановена по НОХД № 607/2024 г. по описа на РС - Хасково.

С присъдата съдът е признал подсъдимия П. И. Д. за виновен в извършване на две престъпления по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за това че:

На 19.03.2023 г., в гр. Хасково, П. И. Д. се заканил на С. П. Т. с престъпление против неговата личност - с убийството му, като му казал: „Ще те отрепа“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у С. П. Т.. На основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ вр. чл. 54, ал. 1 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК съдът е наложил на подсъдимия наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година, с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с 1 пробационен служител за срок от 1 година.

На 19.03.2023 г., в гр. Хасково, П. И. Д. се заканил на Х. А. Г. с престъпление против неговата личност - с убийството му, като му казал: „Ще те претрепя, Ще те изтрепя“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Х. А. Г.. На основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ вр. чл. 54, ал. 1 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК съдът е наложил на подсъдимия наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 месеца, с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на П. Д. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с присъдата – „пробация“, с пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година, с периодичност 2 пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година.

Съдът е осъдил подсъдимия П. И. Д. да заплати по 1 500 лв. на С.

П. Т. и на Х. А. Г. по предявените от тях граждански искове, като за разликата над 1 500 лв. до пълните предявени размери от 5 000 лв. отхвърлил исковете.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия П.

И. Д. да заплати направените разноски по делото.

С въззивната жалба и допълнението към нея се излагат доводи, че първоинстанционният съд е постановил неправилна, необоснована и несъобразена с доказателствата по делото присъда, допуснати са съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо.

Излага се тезата, че мотивите към присъдата не отговарят на изискванията на НПК. Навеждат се подробни аргументи за неправилност на приетата от съда фактическа обстановка и превратно тълкуване на доказателствата. Изтъква се, че на инкриминираната дата 19.03.2023 г. подсъдимият не се намирал в гр. Х..

Неоснователни се явявали и гражданските искове, като не били доказани претърпените неимуществени вреди. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, както и за отхвърляне на гражданските искове в уважената част.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП – Хасково посочва, че по делото не се откриват 2 процесуални нарушения или превратно тълкуване на доказателствата. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Повереникът на двамата частни обвинители и граждански ищци адв. П. счита, че съдът правилно е анализирал доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като е направил обосновани изводи. Аргументира, че твърденията за отсъствие на подсъдимия от гр. Х. на инкриминираната дата представляват защитна версия и не е оборена обвинителната теза. Намира за правилно това, че са уважени гражданските искове в съответните размери.

Счита присъдата за правилна, обоснована, законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.

Защитникът адв. Н. изтъква, че определените наказания не се съдържат в НК и няма как да бъдат изпълнени. Излага тезата, че присъдата и мотивите са неясни, противоречиви, необосновани с доказателства и се говори за предположения и индиции, което намира за недопустимо. Навежда аргументи в насока на това, че подсъдимият П. Д. не е бил в посоченото време на посоченото в обвинителния акт място. Набляга, че Т. и Г. са имали влошени лични отношения с Д.. Моли за отмяна на присъдата и отхвърляне изцяло на предявените граждански искове.

Защитникът адв. П. моли за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият П. Д. се съгласява с казаното от защитниците. В последната си дума моли да бъде оправдан.

ОС - Хасково, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Без да се занимава по съществото на делото и неговата фактология, въззивната инстанция счита, че са налице основанията на чл.

335, ал. 2 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, поради допуснато съществено процесуално нарушение - присъдата на първоинстанционния съд е постановена от незаконен състав, понеже съдията-докладчик е следвало да бъде отведен на основание чл. 29, ал. 1, т. 7 от НПК.

Съставът на съда е незаконен, когато в него участва член, за когото са били налице основания за отвод – било формалните такива, формулирани в 3 чл. 29, ал. 1 от НПК, било такива, свързани с предубеденост или заинтересованост на този член на съдебния състав от изхода на делото.

Участието на съдия, за който е налице основание за отвод, прави състава незаконен – абсолютно процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на постановения съдебен акт. Следва да се отбележи, че регламентираните в НПК основания за отвод по своята същност (по чл. 29, ал.

1 от НПК) са конкретни, обективно установими факти, при наличието на които законодателят е счел, че не може да се очаква постановяването на обективен и безпристрастен съдебен акт, който при това да изглежда убедителен пред обществото. Самото констатиране на факта – основанието по чл. 29, ал. 1 от НПК, е достатъчно условие за отстраняване на съдията от състава на съда.

С протоколно определение, постановено в разпоредителното заседание, проведено на 07.10.2024 г. (л. 33 – гръб) съдията-докладчик М. К. е допуснал в качеството на свидетел ** Л.Н. М.. Св. М. е разпитан по делото на 13.01.2025 г. (л. 92), като в мотивите си към присъдата съдът е кредитирал като достоверни показанията на св. Л. М. и е градил на тях изводите си относно психичното състояние на пострадалия Т., провеждани на същия прегледи и изписвани му лекарства.

Служебно известно е на настоящия състав на съда, че д-р М. е *** на ***** на **** *****. На основание чл. 29, ал. 1, т. 7 не може да участва в състава на съда ***, който е съпруг или близък роднина на лицата по т. 1 – 6 от същата разпоредба. Първата посочена категория лица в т. 6 са именно свидетелите. Според § 1. (1) от ДР на НПК „Близки роднини“ по смисъла на този кодекс са възходящите, низходящите (включително осиновените, доведените и заварените), роднините по съребрена линия до четвърта степен, както и роднините по сватовство до трета степен. По аргумент от чл. 76, ал. 2 от СК в линията и в степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг. Видно от изложеното *** **** и св. М. са роднини по сватовство от втора степен.

Въпреки наличието на основание за отвод на съдията-докладчик, районният съд е продължил разглеждането на делото със същия съдия и е постановил обжалваната присъда.

Допуснатото нарушение - постановяване на присъдата от незаконен състав, (а такъв е налице винаги, когато е било налице 4 основание за отвод на някой от членовете му) съставлява абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, което въззивният съд не би могъл да отстрани, и е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2 вр. с чл.

348, ал. 3, т. 3 от НПК, ОС – Хасково,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 9/13.02.2025 г., постановена по НОХД № 607/2024 г. по описа на РС – Хасково и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5