Определение № 4944 от 15.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4944 гр. София, 15.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Геника Михайлова Частно касационно гражданско дело № 20268003104110 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Обжалвано е определение № 2865/01.06.2026 г. по к.гр.д. № 1791/2026 г. на Върховния касационен съд за връщане на касационната жалба на А. Й. М. срещу решение № 18/23.01.2026 г. по в.гр.д. № 1024/2025 г. на Окръжен съд – Плевен.

Определението се обжалва от А. Й. М.. Доводът, че е незаконосъобразно, жалбоподателят базира на твърдения, че предходният състав на Върховния касационен съд неправилно е приложил чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 4 ГПК, а с това – и чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, като е приел, че въззивното решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД не подлежи на касационно обжалване.

Настоящият състав приема, че частната жалба е с допустим предмет – определението е преграждащо (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), в компетентност на настоящия, друг в смисъла по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд, от процесуално легитимирана страна – от ответника по иска, подал касационната жалба, спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК и са налице останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост. Частната жалба е основателна по следните съображения:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за разваляне на договора по н.а. № 57/15.02.2024 г., с който ищците С. Л. К. и А. К. са прехвърлили на ответника А.

Й. М. правото на собственост върху два урегулирани поземлени имота в [населено място], общ. Д.

М., единият от които застроен, срещу задължението на приобретателя да поеме за в бъдеще – лично или чрез трето лице, гледането и издръжката на прехвърлителите.

Задължението на прехвърлителите, възникнало с договора, е да прехвърлят собствеността на двата имота, и с предявения иск те са поискали разваляне на двустранния алеаторен договор с предмет вещното право на собственост върху имотите (чл. 87, ал. 3 ЗЗД). Следователно цената на разгледания и уважен с въззивното решение иск, определена по чл. 64, ал. 1, т. 4 с препращането към т. 2 ГПК, е данъчната оценка и на двата имота. Определена към момента на предявяването на 1 иска – 2025 г., тя е на сумата 6 264.40 лв. Въззивното решение подлежи на касационно обжалване като постановено по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Настоящият състав следва да отмени определението, с която предходният състав на Върховния касационен съд е приел обратното.

С тези мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2865/01.06.2026 г. по к.гр.д. № 1791/2026 г. на Върховния касационен съд, Четвърто отделение.

ВРЪЩА делото за постановяване на определение по чл. 288 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2