Решение № 6 от 11.01.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр. Димитровград, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20225610100706 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ вр.чл.45 от ЗЗД.

Ищецът ЗК“**“АД твърди в искова молба, че на 09.07.2014г., в землището на с.**, на главен път І-8, км.271, л.а.“**“ с ДКН **, управляван от ***, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с автомобил „***“ с ДКН **, управляван от ***. При възникналото ПТП загинали двамата водачи на автомобилите, както и ***, която пътувала на задната седалка зад шофьора в л.а.“***“. Пътуващият на дясната предна седалка на същия автомобил *** получил телесни увреждания. С Постановление от 03.06.2015г. на РППловдив досъдебно производство №237/2014г. било прекратено, тъй като виновния за настъпването на ПТП водач *** починал. С Протокол от химическа експертиза №А272/24.07.2014г., съставен от химик в специализирана лаборатория при МБАЛ „Пловдив“АД, било установено, че *** при възникване на РТП е бил с наличие на алкохол в кръвта 2,01 промила.Към датата на събитието, отговорността на водача на л.а.“**“ с ДКН ** е била застрахована по застраховка „ГО“ в ЗК“**“АД, обективирана в застрахователна полица №22114001551614 със срок на валидност от 06.06.2014г. до 06.06.2015г. На основание чл.266 от КЗ /отм./ *** и ***, като наследници на починалата *** предявили иск по съдебен ред за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря и майка. Отделно, *** претендирал обезщетение за претърпените от него вреди в процесното ПТП, като пътник в л.а.“***“. С Решение от 02.12.2016г. на СГС по гр.д.№9203/2015г. ЗК“**“АД било осъдено да заплати на *** сумата от 120000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря й ***. Застрахователното дружество било осъдено да заплати на *** сумата от 150000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, 1 изразяващи се в болки и страдания от смъртта на майка му ***, сумата от 100000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, претърпени на 09.07.2014г., сумата от 6470 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди за лечение, сумата от 180 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за болничен престой.

Решението на СГС било постановено при участието на Ц. К. П. - трето лице помагач на страната на ответника, като установеното в мотивите на съда имало обвързваща сила за тях в отношенията им със страната, която ги е привлякла- „**“АД, досежно фактическите констатации и правните изводи, доколкото те обуславят изводите относно спорното право.

След обжалване на горепосоченото решение, САС е осъдил **“АД да заплати на *** сумата от 50000 лева обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, които са му причинени от ПТП на 09.07.2014г. Това решение на съда също било постановено при участието на Ц. К. П.- трето лице помагач на страната на ответника. Въз основа на издадени изпълнителни листове ЗК“**“АД изплатило по сметка на ЧСИ така присъдените суми.

Предвид изплащането на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „ГО“ дружеството придобило право на регрес срещу виновния водач ***, управлявал със съдържание на етилов алкохол в кръвта си над допустимото по закон, за сумата от 426650 лева, изплатено застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди на наследниците на починалата в процесното ПТП ***, включваща: 120000 лева главница на *** и сумата от 150000 лева- главница на ***, както и сумата от 6650 лева главница на *** за причинени имуществени вреди и сумата от 150000 лева за претърпени от него неимуществени вреди от причинените от ПТП телесни увреждания. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Ц. К. П., като законен наследник на ***, починал на 10.07.2014г., да заплати на „**“АД сумата от 2000 леваглавница, частично предявена от общо изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 426650 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -01.06.2022г., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Ц. К. П. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер. Оспорва всички доказателства, представени от ищеца по делото. Счита ,че не дължи плащане по предявената искова претенция. Твърди ,че вземанията на ищеца към ответника са погасени по давност. Заявява, че подписа в застрахователния договор не е на водача ***. Поддържа, че елементите на фактическия състав на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ не са изпълнени, тъй като по делото не се установявало наличие на алкохол в кръвта на водача ***. Оспорва твърдението, че е възникнало право на регрес в полза на застрахователя. Посочва, че кръвта за изследване от *** била взета на 10.07.2014г. в 12.00 часа, а пробата е предадена за изследване в СХЛ при „МБАЛ-Пловдив“АД на 18.07.2014г., т.е. 7 дни по-късно. Съгласно наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, действаща към 2014г., кръвта за изследване е трябвало да се 2 занесе за изследване до 72 часа от събирането й. Предвид това, твърди, че в кръвта на ** не е имало алкохол и правото на регрес на застрахователя не е възникнало. На следващо място поддържа, че ответникът не попада в категорията „застрахован“. Тя не е страна по договора за „ГО“, нито е титуляр по него. Не е приела да встъпи като страна по този договор, нито се е съгласявала с условията по този договор или е управлявала моторното превозно средство след употреба на алкохол. Същата в случая не се явява виновния водач, нито пък е собственик на управлявания от него автомобил. Счита, че материалното правоотношение между застраховател и застрахован относно задължителната застраховка „ГО“ е погасено със смъртта на водача *** и ответника няма как да отговаря по това правоотношение. Към момента на смъртта на ** за него не е съществувало задължение за плащане на парична сума към застрахователя. Същото възниква едва няколко години по-късно след решенията на СГС и САС. Задължението на ищеца да плати обезщетение било по договор, а последващото право на регрес следвало закона, но е изискуемо само срещу виновния водач, а не разширително срещу всички наследници, които според ищеца отговарят солидарно с водача.

На следващо място, оспорва че водача ** е виновен за настъпването на процесното ПТП.

Оспорва и описания механизъм на настъпване на ПТП и вменяването на вина за това на **.

На следващо място, оспорва автентичността на положения от ** подпис в договора за застраховка „ГО“, както и възникването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ към момента на настъпване на процесното ПТП. Счита ,че материалното правоотношение по застраховката е погасено по давност. Погасителната давност относно регресния иск, посочен в чл.500 ал.1 т.1 от КЗ е 5 –годишна, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице.

Исковата молба е подадена на 03.06.2022г, т.е. всяко плащане направено преди 03.06.2017г. е извън посочената давност и като такова е неоснователно. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на следните плащания: за сумата от 1026,69 лева платена на 11.04.2017г.; за сумата от 6062,40 лева, платена на 12.04.2017г.; за сумата от 139196,19 лева, платена на 12.04.2017г.; за сумата от 26419,56 лева, платена на 13.04.2017г.; за сумата от 4672,45 лева, платена на 18.04.2017г. На следващо място, поддържа ,че не са налице елементите на чл.45 от ЗЗД за непозволеното увреждане, тъй като деянието не е било извършено от ответника, същата не е имала противоправно поведение и настъпилите вредни последици не са в причинно следствена връзка с поведението на ответника. Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.06.2015г. прокурор при ОП-Пловдив е прекратил на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.4 от НПК наказателното производство по досъдебно производство №237/2014г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, образувано против неизвестен извършител за това, че на 09.07.2014г. в землището на с.**, област Пловдив, на главен път І-8, в района на 271 км, при управление на 3

МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, с оглед на престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.“б“ вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК. На основание чл.243 ал.2 от НПК, веществените доказателства1бр.двигател от лек автомобил и 1бр.акумулатор от лек автомобил „Banner“ 12V, 100 А/ч, били върнати на Ц. К. П..

В същото постановление за прекратяване на наказателно производство наблюдаващия прокурор приел за установено, че на 09.07.2014г., вечерта, *** и познатите му ***, *** и ** се качили в л.а. „***” с рег.№ Р** и потеглили с нея от Хасково за Пловдив, като автомобила бил шофиран от **.

На същата дата, преди обяд, *** се качил в собствения си л.а.“**“ с ДКН **, като отишъл за риба със свои приятели. През деня той употребил алкохол. Въпреки това, вечерта се качил в колата си и потеглил с нея по главен път І-8 от Пловдив към Хасково. Около полунощ, в района на с.**, община П., автомобила на ** се движел със скорост около 89 км/ч. По същото време, колата управлявана от **, излязла от с.** и се движела по пътя за Пловдив със скорост около 96 км/ч. При приближаване на ляв завой, под влияние на алкохола ** навлязъл в лентата за насрещно движение. Това навлизане не било видяно от шофьора л.а. „***”, който в нарушение на чл.20 ал.1 и на чл.20 ал.2 от ЗДвП не намалил скоростта и не спрял. ** видял насрещно движещия се автомобил „***“ и опитал да се върне в лентата си за движение без да намаля скоростта си. Въпреки предприетата маневра двете коли се ударили и силно деформирали. В резултата на произшествието настъпила смъртта на *** и ***, а по-късно същата вечер настъпила смъртта на *** и на ***. Същевременно на ** били причинени тежки и средни телесни повреди.

Назначената на досъдебното производство химическа експертиза дала заключение, че в кръвта на *** е установено съдържание на алкохол в количество 2,01 промила.

Съгласно заключението на назначената авто-техническа експертиза, основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие, от техническа гледна точка било, че водачът на л.а. „**" - *** бил навлязъл в лявата за него лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. когато там насрещно се бил движел л.а. „***". Субективна причина за произшествието било и алкохолното опиване при водача ***, което имало значение за нарушаване на различни нормални физиологични функции, които от своя страна имали отношение към безопасното шофиране през нощта и било в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП.

Видно от Решение №87849/02.12.2016г. по гр.д.№9203/2015г. по описа на Софийски Градски съд, съдът осъдил ЗК“**“АД да заплати на *** на основание чл.226 от КЗ вр.чл.45, чл.51, чл.52 и чл.86 от ЗЗД сумата от 120000 лева, ведно със законната лихва от 1`0.07.2014г. до изплащането й, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря й ***, настъпила на 10.07.2014г. на главен път І-8, км.271, от виновно противоправно поведение на ***, като водач на автомобил „**“ с ДКН **, застрахован при ответника по застраховка „ГО“ полица №22114001551614/2014г. На следващо място, осъдил „ЗК“**“АД да заплати на ** на 4 основание чл.226 от КЗ, вр.чл.45, чл.51, чл.52 и чл.86 от ЗЗД, сумата от 150000 лева, ведно със законната лихва аот 10.07.2014г. до изплащането й, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на майка му *** настъпила на 10.07.2014г. на главен път І-8, км.271, от виновно противоправно поведение на ***, като водач на автомобил „**“ с ДКН **, застрахован при ответника по застраховка „ГО“ полица №22114001551614/2014г.; сумата от 100000 лева, ведно със законната лихва от 10.07.2014г. до изплащането й, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, претърпени на 09.07.2014г., на главен път І-8, км.271, от виновно противоправно поведение на ***, като водач на автомобил „**“ с ДКН **, застрахован при ответника по застраховка „ГО“ полица №22114001551614/2014г.; сумата от 6470 лева, ведно със законната лихва от 16.07.2014г. до изплащането й, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за лечение на причинените на 09.07.2014г. травми от противоправно поведение на ***, като водач на автомобил „**“ с ДКН **, застрахован при ответника по застраховка „ГО“ полица №22114001551614/2014г. Горепосоченото решение е постановено постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника Ц.