Определение № 6 от 18.02.2026, Военен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Сл., 18.02.2026 г.

ВОЕНЕН СЪД – Сл. в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ст.л-т ГЕОРГИ ЛЮБ.

ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от ст.л-т ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Частно наказателно дело № 20266500200011 по описа за 2026 година Производството е с правно основание чл.243,ал.5 във вр.с ал.4 от НПК.

1.Постъпила е жалба от адв.М.Б.,в качеството му на защитник по ДП№41СЛ-1-3/2025г.по описа на ВОП-Сл.,на обвиняемия капитан К. М. Ж..

В жалбата се твърди,че с постановление от 20.01.2026год., на основание чл.

243, ал.1, т.2 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП №41СЛ-1-3/2025год. на Военноокръжна прокуратура/ВОП/ - Сл..

По посоченото ДП, с постановление за привличане на обвиняем от 29.10.2025год. е повдигнато обвинение на к-н К. М. Ж. от в.ф. ***** - Я. за това, че: „На 21.07.2025год., около 16,30часа, в сградата на щаба на в.ф. ***** - Я., пред регистратурата на формированието, ударил с юмрук, с дясната си ръка в главата, в ляво, лице, посочено в чл. 371, б. „а" от НК, а именно ст. л-т Н. П. Н.,като му причинил контузия в областта на устата, изразяваща се в наличие на повърхностна рана, с характеристики на охлузно-контузна, в лявата половина на горната устна, в близост дейния ръб с умерено изразен, с палпаторна болезненост травматичен оток на меките тъкани в областта, представляваща лека телесна повреда - временно разстройство на здравето, не опасно за живота - престъпление по чл. 379, ал.1, вр. чл.3716. „а", вр. чл.130, ал.1 от НК."

С посоченото постановление, наблюдаващия делото прокурор, е прекратил наказателното производство по ДП №41-СЛ-1-3/2025год. на ВОП-Сл., на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК - поради недоказаност на обвинението.

1

Счита се, че от анализа на събраните доказателства по ДП №41-СЛ-13/2025год. на ВОП- Сл., липсвали данни за осъществено деяние по чл. 379, ал.1, вр. чл.371б. „а", вр. чл.130, ал.1 от НК.

На първо място, от показанията на св. м-р Ц. Б. и св. Д. Т. било видно, че на 21.07.2025год., когато са имали пряк контакт със ст. л-т Н. П. Н. и к-н К. Ж., по тях не е имало никакви наранявания или последствия от такива. Св. Т. е провеждала продължителна беседа с двамата и не е установила или видяла сочените в постановлението за обвиняем наранявания или от какъвто и да е вид такива по ст.л-т Н.. Беседата е продължила в поделението до около 17.00 часа на 21.07.2025год.

В последствие след напускане на поделението, едва около 18.25часа на 21.07.2025год.ст.л-т Н. бил посетил спешен център в МБАЛ „Св. П." Я., от където му е издаден лист за преглед на пациент, в който е отразено „контактен, адекватен, охлузна рана на долната устна".

В 21.29часа на същата дата ст.л-т Н., в дома си, с личен телефон е направил 2бр.снимки, от които се виждат наранявания и на горна устна, нараняване, което не е било установено от прегледа в спешния център, три часа преди това.

На 22.07.2025год. към 12,39часа ст.л-т Н. е посетил съдебен лекар д-р Т.

Ч.,който му е издал съдебномедицинско удостоверение №244/25г., в което е констатирано контузия на горната половина на горната устна. В посоченото съдебно-медицинско удостоверение №244/25г. не се установява охлузване на долната устна.

На следващо място, служителката от регистрация, разпитана по ДП, не е чула звуци от удари или такива от сбиване.

По делото били налице безспорни доказателства, че между ст. л-т Н. и кн Ж., е наличен конфликт от лично естество. Ст. л-т Н., с цел отмъщение многократно е провокирал к-н Ж., което се е случило и на процесната дата.

В заключение на изложеното е, че на 21.07.2025год., докато са се намирали в района на поделението, до около 17.00часа, по ст.л-т Н. не са били налични телесни увреждания. Едва след напускане на поделението, около 18.25часа в Спешен център е констатирано само охлузване на долна устна, а на 22.07.2025год. е установено контузия на горна устна.

2

След напускане на поделението не са налични доказателства, между ст. л-т Н. и к-н Ж. да е възниквал конфликт и изобщо да са имали някакъв контакт.

Предвид изложеното жалбоподателят счита, че от събраните по ДП материали не са събрани такива,които да доказват причинена лека телесна повреда на ст.л-т Н., докато е бил на работа в района на поделението.

Поради горните съображения жалбоподателят моли съда да постанови акт,с който на осн.чл.243,ал.6,т.2,пр.1 от НПК да измени основанията на постановление от 20.01.2026г., с което е прекратено наказателно производство по ДП №41-СЛ-1-3/2025г.по описа на ВОП - Сл. на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК - поради липса на доказателства за извършено престъпление от к-н К.

М. Ж. ЕГН ********** от в.ф. ***** – Я.,поради налични в ДП основания по чл.243,ал.6,т.2,пр.1 от НПК във вр.с чл.24,ал.1,т.1 от НПК-деянието,описано в постановлението за прекратяване,не е извършено.

2.Против горното постановление е подадена и друга жалба от пострадалият Н. П. Н., военнослужещ във ВФ ***** - Я. - пострадал по ДП №41-СЛ-1-3/01.10.2025 г.,чрез адв.Ст.С. – ЛАК-повереник.

Във втората жалба се твърди,че пострадалият и повереника му останали недоволни от постановление от 20.01.2026 г.на полковник Г. В. Военноокръжен прокурор при Военна прокуратура - Сл., с което на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК /обвинението не е доказано по безспорен начин/, ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по ДП №41-СЛ-3/01.10.2025 г. (пр. преписка №193/2025 г.)по описа на ВОП-Сл., водено срещу капитан К. М. Ж. от в.ф. ***** - Я., за престъпление по чл. 379, ал.1, вр. чл.371, б.а”, вр. чл.130, ал.1 от НК.

Счита се, че постановлението е неправилно, необосновано незаконосъобразно, поради което се обжалва същото в срок с искане: и

Постановлението да бъде отменено, като бъдат дадени указания за прилагане на закона.

Излагат се следните съображения:

ДП №41-СЛ-3/01.10.2025 г. (пр. преписка №193/2025 г.)по описа на ВОП-Сл., е образувано след извършване на предварителна проверка по жалба от 23.07.2025 год. от ст. л-т Н. до Директора на P C "Военна полиция" - Сл..

3

Още в хода на проверката, на к-н Ж. е съставен и предупредителен протокол.

След анализ на събраните по проверката материали, е образувано ДП №41СЛ-3/01.10.2025 г., а капитан К. М. Ж. - привлечен в качеството му на обвиняем. В хода на ДП били събрани категорични и безспорни доказателства за авторството на деянието и дееца. Независимо от това,обаче, по необясними причини било изготвено обжалваното Постановление за прекратяване на ДП.

За да прекрати наказателното производство, прокурор Г.В. бил приел, че тезите на пострадалия ст. л-т Н. П. Н. и тази на обвиняемия са до толкова противоречиви, че втората оборва първата. Този извод на прокурор Г.В. се счита за неправилен поради следното:

Правилно е привлечен като обвиняем капитан К. Ж. и правилно е описано поведението му с оглед на събраните гласни и писмени доказателства и изготвената съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава, като безспорно е установен механизма на причинената телесна повреда, кореспондиращ с жалбата на ст. л-т Н. и медицинските документи представени от него. По делото макар да не е установен свидетел - очевидец, по случая е установена хронологията на случилото се , точно така както е посочена в жалбата до Директор PC „ВП“ Сл. от 23.07.2025 г. с приложените към нея съдебно медицинско удостоверение №244 от 22.07.2025 г., лист за преглед на пациент от 21.07.2025 г. издаден в ЦСМП - Я., от разпита на подполковник П. - командир към момента на случая на ВФ ***** - Я. и пряк командир на пострадалия ст. л-т Н.

П. Н. и обв. капитан К. Ж., който към дата 21.07.2025 г. също е военнослужещ във ВФ ***** - Я. /по-късно е преназначен във ВФ ***** - Я./, който непосредствено след случая е възприел състоянието на ст. лейтенант Н. и факта, че по лицето му имало кръв, цитира се- „Имаше кръв по устните, вероятно от удара от Ж.“, Следвало да се даде вяра на прекия командир на пострадалия и обвиняемия, който не е заинтересован от изхода на случая, а има достойнството да каже истината. Свидетелката Д. Т. - психоложка на формированието, която потвърждава, че в 16:45 ч. е разговаряла със ст. лейт.

Н. и капитан Ж., която е посочила, че „капитан Ж. го е ударил", но не конкретизира как. От разпита на ст. лейтенант И. К. И., която е посрещнала ст. л-т Н. веднага след излизането му от кабинета на командира на ВФ ***** - Я. 4 подполковник П., придружила го до ЦСМП - Я., където Н. е бил прегледан, подробно посочва травма на лицето му и описва дискомфорта получен от Н. като посочва „В този ден ст. лейт. Н. Н. получи дискомфорт в лявата страна на лицето си, в областта на устната , не можеше да говори, не можеше и да се храни, а това продължи около седем дни.“. В заключението на съдебно‐ медицинската експертиза и допълнителната такава вещото лице след запознаване с материалите по делото е посочило травмата, като за механизъм за причиняване на телесното увреждане травмата е приело, че е получено със свит юмрук, ръка, както е посочил ст. л-т Н.. Посочено е, че нараняванията заздравяват от 5 до 7 дни. което съвпада със свидетелските показания на ст. лейтенант И. И. .

Показанията на изброените свидетели били последователни, непротиворечиви, обективни, подкрепени от заключението на медицинските документи и съдебно-медицинските експертизи, от което следва, че от обективна и субективна страна обвинението е доказано по един категоричен и безспорен начин. Има травма, която е престъпление и е установен извършителят.

Дори да се приеме, че по ДП в случая има само косвени доказателства, тъй като няма очевидци на случая, то при внимателен анализ и прочит на всички материали, следва да се установи, че по предвидения в НПК ред са събрани такива доказателства,изброени по-горе, представляващи верига от факти, която по своята същност е непрекъсната и която верига води до единствено възможен извод за авторството на деянието и вината. Няма факти, сочени от обвиняемия, които да водят до разколебаване на обвинението срещу него. Тези косвени доказателства - свидетелските показания на свидетелите, които непосредствено след побоя са установили състоянието на пострадалият и разказаното от него - кой му е нанесъл побоя, къде е нанесен, медицинските документи, снимки, съдебно-медицински експертиза и повторна такава, на практика съставляват едно хармонично цяло, всички тези доказателства са свързани с установяване на основния факт - има ли извършено престъпление,има ли установен извършител. Тези доказателства водят до единствено възможния извод ,че има престъпление и обвиняемият капитан К.

М. Ж. е автор на телесните увреждани, причинени на пострадалия, като такава била и константната практика на ВКС/ Р №34/06.02.1985 год. по н.д.№6/85 г, II н.о. 507/13 г., Решение по нак.дело № 2037/13 г.решение по нак. дело № 5

236/12г. на ВКС/.

По ДП били събрани данни, че на практика обв.капитан Ж. не отрича, че между него и ст. л-т Н. е имало физически контакт. За случая му е наложено наказание, което той не е обжалвал. Съставен му е и предупредителен протокол още в хода на проверката, който също не е обжалвал. Твърдяния от капитан Ж. контакт, обаче,бил абсурден. Установено е, че този физически контакт е онзи, твърдян от пострадалият – юмручен удар в лицето, а измислиците на капитан Ж., за бутане на лицето на ст.л-т Н., са негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно доказателство или доказателствено средство, събрани по ДП.

Приетото от наблюдаващия прокурор за недоказаност на обвинението за авторството на деянието е неправилно, с оглед посоченото по-горе, а и подолу. Ако е имал съмнение за недоказаност, прокурора би следвало да даде указания да се съберат допълнителни доказателства, по предвидените в НПК способи - като повторен разпит и др., след събирането, на които би могъл да преодолее съмненията си за недоказаност на обвинението, но за този цел не е следвало да се прекрати ДП, а е следвало ДП да се върне на разследващия орган за събиране на онези доказателства, които според прокурора биха довели до безспорна доказаност на обвинението.

Моли се съда да обърне внимание,че били допуснати наглед малки, но съществени пропуски, допуснати при изготвяне на обжалваното постановление, а те били следните: