Решение № 570 от 18.11.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

Номер 570

17.11.2020 г.

Град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Пазарджик

IX Наказателен състав

На 12.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Елисавета Радина

Х.В.а като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20205220201346 по описа за 2020 година

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. А. П., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, ул.“***********, чрез адв.Л. М. против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3737294, издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена на основание член 189, алинея 4, във връзка с член 182 , алинея 1 , точка 4 от ЗДвП глоба 400.00 лева.

Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика досежно материално-правната изправност, засегната от нарушената процедура по издаването му.

Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено становище, че жалбата е неоснователна и електронният фиш следва да бъде потвърден.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

На 20.05.20г. с мобилна система за контрол на скоростта на МПС АТСС – ARH CAM S1 било заснето гр. Пазарджик , бул.“Г. Бенковски“ N-153 с посока на движение към к-ще с ул.“Ст.Ангелов“ МПС БМВ 730Д X ДРАЙВ с регистрационен номер ********* и скорост 84 км/ч .

Установен бил собственикът на автомобила в лицето на Уникредит лизинг ЕАД , както и ползвателя на автомобила - жалбоподателя.

1

С обжалвания ЕФ последният е санкционирана за управление на МПС с превишена скорост - 81 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лв.

Фишът се атакува с основен довод за липса на материалната му незаконосъобразност поради неправилно проведена процедура по издаване на фиша, опорочила неговия адресат.

Несъмнено установено е по делото, че фишът е бил връчен на жалбоподателя – л. 24. В жалбата се потвърждава удостовереното и с разписката на л. 24 връчване – на 26 юли 20г., поради което и жалбата е подадена в 7-дн.срок от връчването. В този срок обаче жалбоподателят не е подал декларацията по чл. 189, ал.4 от ЗДвП, с която има право да възрази против възприетия автор на нарушението , който е санкциониран с връчения му фиш. Той обаче е подал само жалбата, но не и декларация, въпреки, че правото на декларация му е било разяснено и в самия ЕФ – виж в долния ляв ъгъл . Жалбоподателят не само не е подал декларация, с която да оспори, че той се санкционира , но дори и в жалбата си не е оспорил това. Такова оспроване се инициира едва в текущия съдебен процес.

Според действащия нормативен регулатор, „електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира“.Вярно, че с препратката по ал.1 се предвижда връчване на ЕФ на лицата по ал.1 и 2 по чл. 188 , а това са собственикът или лицето, на което е предоставено ползването на МПС, както и законовият представител на юридическото лице-собственик на автомобила. Тоест законодателното решение по отношение на връчването касае всяко лице, по отношение на което е издаден фишът. Това изискване в процесния случай е спазено и поради това директното издаване на фиша на ползвателя ( виж СРМПС ), който не е инициирал съответната процедура за оспорване на фиша досежно санкционираното лице не е довело до ограничаване на правата му. Той е бил информиран по предвидения в закона начин за съдържанието на санкционния документ, който предизвиква неблагоприятни последици в правната и имуществена му сфера – станали са му известни приписаните обстоятелства, чрез които е извършено нарушението, станало е известно и наказанието и лицето, което ще го понесе. От съдържанието на жалбата става ясно, че жалбоподателят е получил фиша и той му е станало известно съдържанието му .При това узнаване е последвала само жалбата, с която фишът не се оспорва в частта досежно санкционираното с 2 него лице, а то е надлежно отразеното в СР МПС лице като ползвател, който при това е получил този документ ( виж на л. 25 ). От наименованието на дружеството- собственик по СР става ясно също, че автомобилът е закупен на лизинг и поради това свидетелството за регистрация е връчено на лизингополучателя – ползвателя на автомобила .

Изпълненото задължение за връчване на ЕФ от наказващия орган е създало за санкционираното с фиша лице гаранции за всички негови права, разяснени и със самия фиш – правото на декларация, правото на жалба, правото на доброволно заплащане.

Единственото реализирано е правото на жалба, но в инициирания с нея рамките на съдебния контрол не може да се развие производство по оспорване на санкционираното с фиша лице, защото чл. 189, ал.4 от ЗДвП предвижда друг ред и начин.

Неоснователен е и втория довод на жалбоподателя – че издавайки фиша директно на ползвател, наказващият орган е нарушил процедурата по чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Тази норма въвежда оборимата презумпция (виж и Р 202/11,04,19г. на АдМ.съд Пазарджик), че собственикът е управлявал автомобила си и поради това той е субект на отговорността за извършено с него нарушение по смисъла на тази норма. С изр. ІІ на чл. 189, ал.4 е установена възможността да се промени субекта на отговорността - чрез декларация с данни за лицето, на което е предоставил управлението и което е извършило нарушението. В процесния случай още от данните , свързани с регистрацията на МПС, е била установено, че дружеството – собственик е такова по договор за лизинг, по който ползвателят – надлежно вписан като такъв в СРМПС и комуто дори този документ е предоставен - е жалбоподателя – виж писмо на л.23, че автомобилът се ползва на правно основание поради това ползвателят е вписан с СРМПС. Затова, при наличие на тези данни, предоставени всъщност от самия жалбоподател при регистрация на МПС, не може да се приеме, че директното издаване на ЕФ против него като ползвател е незаконосъобразно. Тъкмо обратното.

Спазени са били и всички нормативни изисквания при установяване на процесното нарушение по този специален ред и издаването на ЕФ.

Формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.

По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис „Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според 3 чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител”.

Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен издател.

От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.

Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

„Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство.„ С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези 4 технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).“.

В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата и комуникации ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала след включването й от оператор.

Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология.

Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в документите на л. 7-8.

Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.