Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 346 от 18.08.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 451/2025
Вид
Решение № 346
Подписан
18.08.2025
В сила
02.09.2025
Състав
Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 и сл. · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 134 · Търговски закон
  • чл. 72 · Търговски закон
  • чл. 73 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Варна, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900451 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 и сл. ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх. № 20250708144408, подадена от „Инвест Мар“ ООД, ЕИК 203455172, със седалище и адрес на управление: с. Кичево, община Аксаково, представлявано от Павел Петков Маринов – управител, чрез пълномощник адв. И. З. от САК, срещу Отказ №

20250626191151/30.06.2025г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при Агенция по вписванията (АВп), постановен по заявление с вх.№ 20250626191151/26.06.2025г. за вписване на увеличаване на капитала на дружеството.

В жалбата се навежда оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Поддържа се, че редът по чл. 72 и чл.

73 от ТЗ е неприложим в случая, тъй като не се касаело за непарични вноски (апорт). Обстоятелството, че задължението на съдружниците за изплащане на вноска за увеличение на капитала се изпълнявало чрез прихващане на техни вземания от дружеството не променяло вида на вноската от парична в непарична. В Търговския закон не се съдържало изискване за внасяне на паричните вноски по банкова сметка и дори и да се приемело, че разпоредбата на чл. 21 ал.4 т.5 от Наредба No 1 за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ била приложима по аналогия, то тя била в противоречие с 1

Търговския закон. Не съществувала забрана за внасяне на паричните вноски за увеличаване на капитала чрез прихващане с вземане срещу самото дружество, произхождащо от предходни направени по банков път вноски от съдружника.

Аналогията била по-скоро с хипотезата на увеличаване на капитана със средства на дружеството - балансът към датата на решението за увеличаване на капитала, визирана в чл.21, ал. 4, т. 7 от Наредбата. Моли за отмяна на отказа и за вписването на промените.

В постъпИ. от АВ, чрез юрисконсулт отговор по жалбата се заявява, че отказът е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата отхвърлена, като неоснователна. Аргументацията се препокрива с тази изложена в самия обжалван акт. В условията на евентуалност въвежда възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес от обжалване на отказа, като е заплатена дължимата държавна такса. По тези причини, жалбата се преценява за ДОПУСТИМА, и следва да бъде разгледана по СЪЩЕСТВО:

След преценка на представените по преписката към отказа доказателства и въз основа на справка по партидата на дружество в ТРРЮЛНЦ, настоящия състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От справка по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ, се установява, че обжалваният отказ е постановен по заявление А4 с вх. № 20250626191151, с което са заявени за вписване обстоятелства относно увеличение на капитала чрез записване на нови дялове от всеки от съдружниците, като вноската се извършва чрез прихващане на вземания на съдружниците от дружеството за направени от съдружниците допълнителни парични вноски.

В Търговския закон липсва специална уредба за процесната хипотеза и изрично не е предвидена възможност съдружникът да запише нови дялове срещу внесените от него допълнителни парични вноски, които подлежат на връщане от дружеството.

Разпоредбата на чл. 134 от ТЗ изрично предвижда случаите, в които съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски – за покриване на загуби или при временна необходимост от парични 2 средства. В ал.3 законодателят е възприел, че допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството.

Отделно е въведена и забрана за опрощаване и прихващане в чл. 73а от ТЗ, според който задължението на съдружниците в дружество с ограничена отговорност за вноски в капитала не може да бъде опрощавано, освен при намаляване, нито да се прихваща.

Доколкото с решението за увеличаването на капитала чрез допълнителните парични вноски на практика се постига ефекта на погасяване на две насрещни задължения – това на дружеството за връщане на допълнителните парични вноски и това на съдружника при увеличение на капитала да внесе реално сумата, с която е увеличен капиталът, то и поради тази причина жалбоподателят отнася процесната хипотеза към института на прихващане, а не опрощаване на задължението.

Както, обаче, по-горе се посочи, налице е изричната забрана на чл. 73а от ТЗ за прихващане на задължението на съдружника за вноска в капитала, а тази забрана няма как да се преодолее с решение на ОС на съдружниците според настоящия съдия докладчик. Този извод, едновременно и с възприетия подход, че допълнителните вноски не намират отражение в капитала на дружеството, изключва възможността за увеличението на капитала чрез прихващане със задължението за връщане на внесените допълнителни парични вноски.

Въз основа на тези съображения, настоящият състав приема, че постановеният отказ е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

По разноските:

От АВ се претендират разноски. Отговорност за разноски се носи за исковите, обезпечителните и изпълнителните производства, които са с двустранен характер. Съгласно чл. 541 ГПК, разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е едностранно охранително производство, поради което разноски в полза на страните не се присъждат /в този смисъл Определение № 615 от 23.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2297/2022 г., II т. о., ТК на ВКС и Определение №784/29.11.2022 г. по в. ч. т. д. 678/2022 г. на Апелативен съд – Варна/.

Воден от горното, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ No 20250626191151/30.06.2025г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при Агенция по вписванията (АВп), постановен по заявление с вх.№ 20250626191151/26.06.2025г. за вписване на увеличаване на капитала на „Инвест Мар“ ООД, ЕИК 203455172, със седалище и адрес на управление: с. Кичево, община Аксаково, представлявано от Павел Петков Маринов – управител.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седемдневен срок от връчването му на жалбоподателя.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4