Решение № 6790 от 30.07.2025, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 1349/2025
- Вид
- Решение № 6790
- Подписан
- 30.07.2025
- В сила
- 19.08.2025
- Състав
- Силвия Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 138, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4, ал. 2 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 4, ал. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 63а, ал. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 63а, ал. 6 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 63а, ал. 9 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 68, ал. 1, т. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 73 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 74, ал. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 84, ал. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 85, ал. 4 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 4 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 5 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 6 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 7 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 8 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 9 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 1, т. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 1, т. 2 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 1, т. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 4 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 6 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 8 · Закон за убежището и бежанците
РЕШЕНИЕ
№ 6790
Хасково, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - ХI състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА и с участието на прокурора ПАВЕЛ ЙОРДАНОВ ЖЕКОВ като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА административно дело № 20257260701349 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.
Образувано е по жалба на Ф. Х. Р., сирийска гражданка, и Л. А. Л., М. А. Л. и О. А. Л. /всички малолетни деца и граждани на [държава]/, чрез законния им представител Ф. Х. Р. /*/, против Решение № 3638/02.06.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.
Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Нарушени били нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Неправилно било прието, че не са налице основания за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. От твърденията на майката на детето можело да се направи извод, че върху същата е упражнено насилие. Постановеното решение не било мотивирано в достатъчна степен. Моли се оспореното решение да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателите Ф. Х. Р., Л. А. Л., М. А. Л. и О. А. Л., редовно уведомени, не се явяват лично. Процесуалният им представител не поддържа доказателственото искане за изискване на звукозаписите и моли жалбата да бъде уважена, като излага подробни съображения относно наличието на упражнено насилие и това, че децата ставали свидетели на насилието.
Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Докладван е писмен отговор, в който ответникът мотивира становището си за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно уведомена, предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание присъства и представител на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, отдел „Закрила на детето“.
Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.09.2024 г. Ф. Х. Р. от [държава] е поискала международна закрила в Република България, лично и като законен представител - майка на Л. А. Л./родена на [дата]./, М. А. Л. /роден на [дата]./, и О. А. Л. /роден на [дата]./,всички малолетни деца към онзи момент. Кандидатът е регистриран като Ф. /собствено/ Р. /бащино/ Х. /фамилно/ от * пол, родена на [дата]. в [държава], [населено място], [ЛНЧ], [държава], етническа принадлежност – *, *: *, семейно положение – [семейно положение].
На 13.01.2025 г. е проведено интервю с Ф. Х. Р., която заявява, че е напуснала [държава] на 15.07.2024 г. със * и *, нелегално за [държава], където останала със семейството си около четиридесет дни. На 26.08.2024 г. преминали над оградата, чрез стълба и нелегално влезли в България. Б. група от около тридесет души. След тридневен преход, били изоставени от трафиканта, но били намерени от международна организация, които ги намерили и се свързали с полицията. Б. откарани в полицейски участък, а после в затворен лагер, от където били откарани в лагера в [населено място]. Майката не била арестувана или осъждана. Сочи, че кюрдите искали да вземат къщата им защото била на стратегическо място. Не сочи да е имала проблеми заради етническата си принадлежност, а единствено заради местоположението на къщата. Не членувала в политическа партия. Заявява, че напуснала [държава] заради многото бомбардировки. Селото им се намирало на стратегическо място и всички воювали там. Многократно била свидетел на насилие включително отрязани глави и трупове. Децата не можели да ходят на училище. Молителката също била възпрепятствана да завърши висше образование, защото на снимката на студентската ѝ книжка се виждало лицето ѝ. През 2014 г. съпругът ѝ бил отвлечен и бит от ДАЕШ, взели му колата и парите и го освободили. Известни ѝ били политическите промени, но не била оптимист заради управляващите в момента, които били фундаменталисти. Около града, в който живеела имало много враждуващи племена, които извършвали отвличания и убийства. През 2012 г. членове на нейното семейство – брат ѝ бил пострадал от разстрел от редовната армия. В [държава] живеели в [населено място], обл. Д. А.. Вече нямала роднини в [държава], съпругът ѝ и децата били в България, а сестра ѝ в Германия. Желаела да остане в България със съпруга и децата си, съответно за да работят и да учат.
На 21.01.2025 г. е било проведено интервю с Л. А. Л. дъщеря на Ф. Х. Р.. В него детето посочва, че са го е било страх от бомбардировките и когато е гледало как убиват хора за назидание. Не можела да спи и сънувала кошмари. Къщата им била полуразрушена и у тях идвали маскирани въоръжени хора да заплашват и бият родителите ѝ. Знаела, че напуснали [държава] заради човек, който заплашил баща ѝ, че или ще слагат момичетата фередже, или ще го убие. Сега се чувствала добре, ходила на училище и имала приятели. Вече не я било страх.
Изготвено е и становище от интервюиращия орган за отказ да бъде предоставена международна закрила на Ф. Х. Р. и * ѝ * Л. А. Л., М. А. Л. и О. А. Л..
Изготвени са социални доклади от социален работник, отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, всички, относно Л. А. Л. от 22.01.2025 г., М. А. Л. от 21.03.2025 г. и О. А. Л. от 21.03.2025 г. Видно докладите основната причина за напускане на [държава] е войната и военните действия. В РПЦ Харманли децата се отглеждали в семейна среда.
По подробно изложени съображения и предвид справка от 08.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република с Решение № 3638/02.06.2025 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ф. Х. Р., Л. А. Л., М. А. Л. и О. А. Л..
Решението е връчено на майката на 11.06.2025 г.
По делото е приет като доказателство социален доклад от16.07.2025 г. на служители към Агенция социално подпомагане, видно от който децата споделят, че основната причина за напускане на [държава] е войната и военните действия. Децата споделили че преди да напуснат [държава] мъж с маска заплашил баща им, че ако момичетата не сложат фередже ще бъде убит. Децата заявили че много им харесвало тук.
При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирани лица - адресати на акта и засегнати неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.
На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на чужденците по подадена молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ по отношение на майката и трите деца. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведени са интервюта, в хода на които се посочват от молителя майка факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същата е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервютата, проведени в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/, а на второто и на социален работник, и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, са съставени протоколи /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в които е отразено, че молителят майка няма какво да допълни към казаното, като същата се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за нея език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/. За всяко дете е изготвен социален доклад.
Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителите се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.
Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на молителите – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт, както и от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализират лицата чужденци, подали молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за тях.
Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицата, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.
1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителите, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай Ф. Х. Р. не е обосновала твърденията си за осъществено спрямо нея преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същата са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните й права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, вкл. и по отношение на децата й. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Сочи че е била тормозена заради стратегическото място на къщата им, а не по религиозни причини и желанието да вземат собствеността им, което пък се разминава с твърдението на малолетната молителка Л. Л., която твърди че са напуснали заради лице, което заплашвало баща ѝ заради други причини. Не са представени доказателства в никоя насока. Не са заявени от Ф. Х. Р. конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил и политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ.
Разпечатката съдържа 35 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7081311-54fb-4036-b80b-00c495316ca4