Решение № 2861 от 16.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2861 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110200142 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. Д. Е., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-129 от 27.07.2021 г., издадено от заместник кмета на Столична община Д.Б., с което на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО, Наредбата) на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 23 от Наредбата.

С жалбата се изразява недоволство от издаденото наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и неправилно ангажиране отговорността на жалбоподателката. Претендират се разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. С., надлежно упълномощена, която подържа изцяло депозираната жалба и иска отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените в жалбата аргументи. Акцентира върху обстоятелството, че търговската дейност не е била извършвана от жалбоподателката в лично качество, а като работник при дружество- работодател, от името и за сметка на последното. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – заместник – кмета на Столична община се 1 представлява от юрк. Т., който иска от съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като счита, че от събраните по делото доказателства несъмнено е установено, че жалбоподателката на посочените в АУАН и НП дата и място е извършвала търговия на открито без разрешение за ползване на мястото. Счита, че именно тя е отговорна за извършеното нарушение, позовавайки се на дефиницията на търговска дейност по ЗЗП.

Счита, че несъмнено е установена и субективната съставомерност на извършеното. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.04.2021 г. свидетелката Н. М. П. и нейната колежка Р. И.Х. инспектори в Столичен инспекторат, извършили проверка на лица, осъществяващи търговска дейност на територията на парк „Заимов“ в гр.

София, район „Оборище“. На същата дата, около 14:20 часа, жалбоподателката С. Д. Е. предлагала за продажба палачинки, безалкохолни напитки и минерална вода на обект, разположен на централната алея в парка „Заимов“. За осъществяване на търговската дейност жалбоподателката заемала около 5 кв. м. публична общинска собственост – пешеходна алея.

Свидетелката П. закупила от жалбоподателката Е. 1 бр. минерална вода на стойност 0,80 лева, след което в изпълнение на служебните си задължения двамата инспектори предприели проверка на жалбоподателката, която не представила разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Оборище“. Към момента на проверката жалбоподателката С. Д. Е. била служител в юридическото лице „***********“ ЕООД, ЕИК ********** на длъжност „продавач-консултант“, която длъжност заемала от 15.09.2020 г. до 13.08.2021 г. Срещу С. Д. Е. бил съставен АУАН № 21-04-129 от 12.04.2021 г. за извършено нарушение по чл.23 от НРУИТДТСО. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел очевидец на нарушението, след което бил връчен на жалбоподателката, която го подписала без възражения. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-129.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля Н. М. П., писмо до С. Д. Е. и известие за доставяне, справка за сключени трудови договори за жалбоподателката, копие от трудов договор № 17/15.09.2020 г. и длъжностна характеристика, справка за приети и отхвърлени уведомление по чл. 65, а.5 от КТ, удостоверение за декларирани данни – справка за актуално състояние на трудовите договори на жалбоподателката Е., заповед № СО-РД09/2540/12.12.2014 г., заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013 г. и заповед № РД09-2027/29.11.2011 г. и трите на кмета на Столична община, удостоверение за наличие на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, писмо от ТД на НАП- В., офис Добрич, длъжностна характеристика на длъжността „старши инспектор“.

Съдът кредитира показанията на свидетелката П. като обективни, добросъвестно депозирани и от които се извличат данни, съществени за изясняване на релевантната фактическа обстановка. Свидетелката е един от инспекторите, извършили процесната проверка и разказва за извършваната от жалбоподателката Е. търговия на открито на централната алея в парк 2

„Заимов“ в гр. София, като предлагала за продажба палачинки, безалкохолни напитки и минерална вода, за които имало обявени цени. Свидетелката посочи, че лично е закупила от жалбоподателката минерална вода на стойност 0,80 лева. Свидетелката заяви, че не може да си спомни какво е пишело на издадения касов бон, не е обърнала внимание, но заяви, че е „някаква фирма“. ПРед съда свидетелката с категоричност заяви, че за извършваната търговска дейност не е било издавано разрешение от кмета на район „Оборище“. От показанията на П. по несъмнен начини се установява, че жалбоподателката е извършвала търговска дейност тоест продавала е хранителни стоки в парка „Заимов“ на централната алея. Посоченото обстоятелство впрочем не се оспорва от жалбоподателката- възраженията й са съсредоточени в обстоятелството, че е извършвала дейността от името и за сметка на нейния работодател.

От представените по делото справка от НАП и трудов договор се установява, че към инкриминираната дата жалбоподателката С. Д. Е. е била служител в юридическото лице „***********“ ЕООД, ЕИК ********** на длъжност „продавач-консултант“, която длъжност заемала от 15.09.2020 г. до 13.08.2021 г. В трудовия договор /за сключването на който е надлежно изпратено уведомление до НАП на 15.09.2020 г./ е посочена местоработата на жалбоподателката – гр. София, парк, щанд за палачинки и сладолед, което доказва, че към момента на проверката е била в трудово правоотношение с юридическо лице, от чието име и за чиято сметка е била извършвана търговската дейност. Установи се още, че дружеството- работодател на Е. е имало регистрирано фискално устройство на адрес гр. София, район „Оборище“, парк „Заимов“ – мястото, на което е била извършена проверката.

Представените заповеди установяват компетентността на АНО и актосъставителя.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Решаването на въпроса за спазването на срока за депозиране на жалба срещу наказателното постановление се предпоставя от отговора на въпроса налице ли са били основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН от страна на АНО и НП да се счита връчено на 01.09.2021 г.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН изисква на санкционираното лице да бъде връчен срещу подпис препис от наказателното постановление.

Според ал.2 на същия текст „когато нарушителят … не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването”. Цитираната разпоредба изисква не само да се установи, че нарушителят не е открит на адреса, а че това се дължи на собственото му (на нарушителя) неправомерно поведение – същият да е променил адреса, на който пребивава без да уведоми АНО за това. В посочената хипотеза следва да се установи, че именно поведението на нарушителя прави връчването невъзможно, въпреки положените усилия от страна на АНО.

От материалите по делото не може да се приеме, че в конкретния случай са били налице предпоставките АНО да приеме, че нарушителят е променил адреса си без да го уведоми за това. По делото е налице плик и известие за 3 доставяне от „Български пощи” ЕАД, касаещи доставяне на НП № СО-Т-С21-04-129/27.07.2021 г., адресирано до С. Д. Е. на адрес гр. В., ул. „К.“ № 8, ет.4, ап.10 – известния на АНО адрес, посочен в акта за установяване на административно нарушение. В приложеното известие за доставяне е отразено, че пратката се връща обратно, а като причина за недоставянето и е вписано, че същата е „непотърсена“. Посоченото не е достатъчно, за да се приеме, че АНО е положил необходимите усилия, за да открие и връчи на нарушителя препис от наказателното постановление. На първо място от представеното известие за доставяне не може да се установи лицето, извършило отбелязването. На следващо място и което е по-съществено задължението за връчване на препис от НП на нарушителя е за АНО. Лицето, срещу което е съставен АУАН и издадено НП няма задължение да се отзовава на оставени съобщения и да се явява в пощенската служба за получаване на пратки, поради което няма как неявяването му в пощенската служба да се тълкува в негова вреда, а именно, че е променил адреса си, без да уведоми органа за това.

В обобщение на гореизложеното съдът намира, че не се установи невръчването на жалбоподателя на екземпляр от обжалваното НП да е било вследствие неговото неправомерно поведение, поради което изводът на АНО, че е следвало да се приложи фикцията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН и НП да се счита връчено от датата на поставяне на резолюция върху него е бил неправилен. Ето защо съдът намира, че жалбата не е просрочена.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателката, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна: Разпоредбата на чл.23 от НРУИТДТСО гласи, че търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. Настоящият съдебен състав намира, че в случая неправилно е бил определен субектът на нарушението. Наказана е продавачката С. Д. Е., която обаче не е стопанисвала съоръжението, чрез което е била извършвана търговията на открито и съответно осъществено нарушението. По делото категорично се установява от приложените справка от НАП и трудов договор, че жалбоподателката С. Д. Е. е била служител в юридическото лице „***********“ ЕООД, ЕИК ********** на длъжност „продавач-консултант“, която длъжност заемала от 15.09.2020 г. до 13.08.2021 г. Нарушението е било установено на 12.04.2021 г., тоест докато Е. е била в трудово правоотношение с дружеството. Следователно търговската дейност макар да е била извършвана фактически от жалбоподателката С. Е. тя е действала от името и за сметка на работодателя си „***********“ ЕООД, ЕИК **********, който не е имал издадено разрешение за извършване на търговия на открито. Предвид изложеното и доколкото на дружеството не е издавано разрешително за извършване на търговия на открито акт за установявана на административно нарушение е следвало да бъде съставен срещу юридическото лице, а не срещу работника С. Е.. Няма как да се приеме, че винаги следва да се наказват физическите лица, които фактически извършват търговията, тъй като съгласно чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО за нарушения на разпоредбата на чл.23 на виновните лица се налага глоба, а на 4 едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лева, тоест субект на нарушението може да бъде не само физическо, но и юридическо лице. Да се наказва винаги продавачът, би означавало никога да не бъде ангажирана отговорността на юридическо лице, тъй като на практика винаги самата продажба ще се осъществява от някое физическо лице, понеже юридическото лице осъществява дейността си чрез физически лица. Физическите лица следва да се наказват в случаите, когато извършват продажбата от свое име и за собствена сметка, но след като жалбоподателката Е. е осъществявала търговията от името и за сметка на работодателя си „***********“ ЕООД, то е трябвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице. При извършената проверка е бил издаден касов бон, на който е било посочено дружеството, стопанисващо щанда за палачинки, следователно нарушителят е могъл да бъде установен при преглед на касовия бон.